Вторник, 11 часа, БНТ, предаването на М. Вачкова тема за осиновяването

Ами може би това отговаря на въпроса - незнайно как, те са ви избрали за осиновители на точните деца, което означава, че системата все пак работи - как не е ясно на никой, но работи. А вие нямате и откази, т.е. не може да се каже, че вие сте направили този избор.
До сега не бях посещавала домове, признавам си, но сега ми прави впечатление, че имат педагог, играят игри, които аз като малка не съм и помирисвала, децата се оценяват като потенциал, темперамент и т.н. Е, вярно че вашият случай е малко по-различен - трудно ще оцениш едно бебе, но може би има начин, знаеш ли...

Опитвам се да се обърна към емоционалната страна на въпроса. И отново към темата, която ме провокира.

Само едно уточнение - не казвам, че предаването е било негативно. Напротив беше мило, накрая и аз се разплаках заедно с Марта. Беше едно от многото такива засягащи темата от някакъв ъгъл - без начало и без край, т.е. в рамките на 40 минути не може да се каже кой знае какво. Хубаво да има подобни предавания, за да може по всякакъв начин да се напомня на хората за темата осиновяване. Някъде ще подпомогнат хора колебаещи се дали да станат родители, по този начин, другаде ще събудят милите спомени на вече осиновили дете, родители.

Въпросът ми е друг. Така поднесена темата "Решава ли осиновяването проблемите на бездетните семейства", ме кара да мисля за гледната точка на акта осиновяване. За това засегнах стария и новия закон. Защото, до колкто разбирам,целта на тази промяна е обръщане на позицията. Насочване към детето, а не към претенциите на кандидата. Но нали те отново следва да бъдат задоволени - пол, възраст ............... Ако детето отговаря на 51% от тях бива осиновено, т. е и хляба и ножа са пак в ръцете на кандидата, колкото и правилно да е решението на съвета по осиновяванията. Нарочно го казвам толкова студено, защото за пореден път напомня какви ужасни хора и каква мотивация, има сред желаещите дете и дори сред осиновилите вече. Ако, чрез осиновяването не са си оправили отношенията или не са постигнали търсената цел - двамата възрастни се разделят и в най-добрия случай  детето остава на грижите на някоя баба, леля... или по-страшното, връщат го там от където е дошло. Иска ми се да вярвам, че въпреки всичко това са единични случаи. Дай Боже да намалеят и да изчезнат напълно.

А що се отнася до това, кой е по-важния в процеса на осиновяване - напомня ми вечния въпрос кое е първичното - яйцето илли кокошката/ - детето или бездетния (извинете ме  всички, отвратителна е тая дума, просто я използвам от контекста на темата).
Май сама си отговорих................. докато се мъчих да подредя мислите, чувствата и от тях и думите си.

Оставям физическите прилики на страна - това е божа работа - и атеист да си ще повярваш, обаче като темперамент просто е факт неоспорим че и двете диванета са ни лика прилика. Явно някъде и то до голяма степен системата работи.
При Милен не видях дали има педагог и такива неща - в социалния му доклад имаше някакви оценки за емоционално развитие и някакъв опит за охарактеризиране, с който не мога да се съглася и до ден днешен.  При Митко се запознах лично с педагожката, рехабилитаторка, диетоложка - ами просто хората в този дом са векове напред в работата с деца.

Мога ли да взема отношение не толкова по темата, колкото по последните постинги?

Фокси, някои домове са по-добри, други не толкова.
Обаче относно напасването на темперамент си е чиста случайност.

Мотивите ми:
1. Никъде в доклада не видях да пише нещо за темперамента ми.
2. Децата в Дома и децата в нашите домове са две крайно различни неща. И хабер си нямаш колко се променят, особено по-отрасналите.

Нас Иринка ни я описаха като много кротко дете, тихичко и срамежливо, много послушна. И тя си беше такава. До време.
Е, вулкана, който представлява в момента, няма нищо общо с онова свито мишле. Щом съм седнала да се притеснявам даже за хиперактивност...

Абе, така оводнихме темата, че по-добре някой да й избере подходящо заглавие и да я остави, че стана интересна.
Имаше една приказка за веднъж - случайност, два пъти по навик....
В нашия социален доклад атмосферата в семейството е описана с най-точните думи. Дори да не ни познава човек би получил ясна представа за това какви сме.

Колкото до това, като какво описват детето ни хората от дома, а по-късно и лелките от яслата - ми то Милен си е направо ангелче.

Ани, с цялото ми уважение към личните мотиви на всеки поотделно, искам да кажа, че ми се е случвало да мерна и чуя мотиви, които са ме карали да оправдая донякъде поведението на нашия социален работник. Донякъде.

Виж сега, темата е зададена кофти.

Ако осиновяването се явява като решение на нечии проблеми, то...по-добре за малко да отложи и да преосмисли нещата.

Детни или бездетни, хората трябва да отглеждат осъзнато децата си. Разликата е, че детните няма кой да ги проучва, другите пък...с толкова много деца по домовете, как мислите, дали могат да си позволят добри доклади само на "най-личните" кандидати?

Няма да вадя статистки пак, но децата са в пъти повече от кандидатите. Тъй че - проучвания, период на очакване, ала бала, но накрая, който не е подал документите си, той не е осиновил. Може и да има единични случаи, но се съмнявам, че има отказано дете само заради "правилните" или "неправилните" мотиви за осиновяване.

П.П. Съжалявам за "разводняването". Всъщност, аз не съм гледала предаването. Пардон.

И аз съм от негледалите предаването, но заглавието му определено ми изглежда странно и нещо не схващам защо на осиновяването трябва да се гледа като на решаване на проблемИ. Всъщност горе-долу схващам, ама нали си падам малко тъпа, та продължавам да се чудя.

Тук съм на 100% съгласна - когато четох доклада ни направо не можах да повярвам, пожене през цялото време на проучването социалната ми се струваше малко разсеяна, а то виж какъв заек изскочи после. И не само атмосферата в семейството, но имаше описание и на всеки един от нас.

Ела да видиш как описват всички в дома Исак (той им е любимеца), обаче днес като се ядоса и като се нацупи на баща си, че не го е качил на люлката (а то люлката беше заета), малееееее да се чудя кого да успокоя първи - бащата или детето. Инат ти казвам, не знам какво ще става като си дойде в къщи.

ПП И аз не съм гледала предаването, така че и аз разводнявам, за което се извинявам.

Аз продължавам да смятам, че децата трябва да имат възможност да се върнат при биологичните си родители.

Не винаги това е толкова лошо. И никой то нас не може да знае дали би било лошо или хубаво за детето.

Знам, че за осиновителите като нас тази идея е трудно смилаема.

Запитвали ли сте се какво бихте направили ако когато сте били деца сте имали възможност да избирате с кой да живеете - с вашето семейство или със семейството на някой английски благородник?

И кога въобще бихте предпочели да не сте с него?

Защо се гледа с лошо на всички усилия в тази посока? Всички ли смятате, че това е едно то най - лошите решения?

извинявам се за разводняването, но ще ти отговоря магьоснико. Моята най-близка приятелка, тя ми е и една от поръчителите е осиновена. Конфигурацията е следната: Бедно семейство от бедно село дава 2рото си дете на образовани хора от същото село, живеещи в София. Е ако искаш вярвай драми нямаше и няма и до днес. Приятелката ми знае от малка че е осиновена, прекарваше ваканциите си с биологичните родители, а те вземаха брат и на море всяко лято. Докато бяха живи осиновителите и бяха в прекрасни отношения и живееха заедно. Сега с нея живее дъщерята на брат и защото е студентка тук. След като аз взех решение за осиновяване за тези 6 / 7  месеца ,много сме си говорили (а ние сме много близки) и тя винаги е твърдяла, че не!- нищо не я притеснява , никога не се е чувствала отхвърлена. Имам основание да и вярвам, защото е една много ведра и оптимистична личност. Тук във форума има и друг подобен  случай, доколкото си спомням. Така че много са факторите

съгласна съм с теб, стига това да не става на всяка цена- справка темата за реинтеграцията и споделенто от Мама Галя(ако разбира се говорим за опитите на социалните, а не за желанията на детето след години)
А ако сега се появят биологичните родители на твоето дете и ти кажат размислихме искаме си го какво ще направиш?
 продължавам да твърдя както и в другата тема, че в случай, че биологичните родители решат да променят мнението си или средата, в  която са отглеждали детето или себе си, как се разбира, че това не са само празни приказки?

Съсипваме темата, извинявайте.

Магьоснико, бива те да провокираш, но понякога си голям бързак.
Добре, че аз не съм, та си изтрих преди секунди гневния отговор.

Да ти кажа какво бих избрала.
Бих избрала биологичните си родители, лишени от някои недостатъци и с някои качества в повече. Но най-вече бих ги избрала грижовни, любящи, отговорни, желаещи ме.
Би ми било трудно да живея с мисълта, че съм там единствено по силата на природните закони - нечий сперматозоид, срещнал нечия яйцеклетка и хоп! ето ме - правете с мен каквото искате!

Реинтеграция - да, но не всяка цена.

Може би, преди реинтеграцията, по-важна е 'превенцията'.
Защо държавата ще дава пари на някакви хора - приемно семейство, ако може да ги даде на майката и тя да задържи детето си. Стига немотията да е единственият мотив...

Ех този пусти страх от биологичните родители...

Ако сега се появят биологичните родители и ми кажат размислихме искаме си го обратно ще им кажа, че са закъснели. Ще им кажа, че се радвам, че се интересуват от развитието на Боби и ако искат ще знаят на къде върви с нас.

Не си ме разбрала съвсем правилно. Исках да визирам желанието на социалните работници да търсят пълен отказ след 5-6 месеца, а не моментално след постъпването на детето в дома. През това време те имат възможност да да извършат точно това - да размислят. Ако обаче предоставят пълен отказ и мине дело и обжалване даже и да размислят са закъснели.

Дар за Мен може би, твоето детство не е било от най - чудесните. Може би сега с днешната ти зрялост можеш много ясно да прецениш какво точно ти е липсвало и може би защо си го нямала.

Със сигурност знам, че ако не беше минала по този път нямаше да знаеш какво би бил живота ти с това семейство. Можеше и да е различен. Нали?

И пак съм сигурен, че ще се опиташ да не повтаряш грешките на родителите си. Така, че пак е било полезно:)

Всички случаи, които се визират свързани с реинтеграция са негативни. Но надали всички са такива.

Става въпрос за шанс. Защо да го отнемаме?

Иска ми се да се намеся и от медицинска гледна точка - човешкото бебе, достига зрялостта, в която се раждат почти всички останали бозайници, около първата си година. Така, че първите 5-6 месеца от живота на детето са много, ама много важни - за правилното му развитие във всяко едно отношение - физическо, психическо ......... За първата година от живота си то - човешкото същество научава 80% от познанията си за живота.
Не смятам, че след като биологичните родители са имали на разположение 9 месеца, през които майката има доста добър контакт с бебето, в следващите 5-6 когато то е извън нея, някъде на грижите на други хора (а колко се грижат за тях, всички добре знаем), биха променили решението им или са достатъчни за изграждането на доходоносен бизнес.