Социалният работник у дома!Въпроси!

Дейзи, след като проучването ми завърши, се случи така че да говоря с други хора от сектора, относно начина, по който е протекло всичко.
Мисля, че миналата есен имах тема "Срещи с психолог". Нямах нищо против те да са вместо 1 или 3, цели 11 или 13 - забравих вече.
Особеното в случая беше самият метод на социалния, не приличащ по нищо на проучване, а по-скоро на психоанализа.
Бях провокирана и подлагана на какви ли не тестове, повечето, от които доста силни от гледна точка на емоциите.

Всяка среща си имаше тема и в началото аз приех това с ентусиазъм!
В течение на времето, обаче, започвах все повече да се чувствам като експериментално зайче.

Искам да разберете правилно. Самият метод като структура, може би не е лош. Със сигурност, предоставя много повече информация на социалните работници от 2, 3 бързи срещи. Опасното в случая е, в чии ръце ще попаднете.

Понеже питаш, ще спомена само две неща, така или иначе тази система се върти около доста лични събития и факти на кандидат осиновителите. Разголването е неизбежно. Там изобщо не стои въпроса дали да кажа за нещо си...по-скоро, има моменти, в които се чудиш КАК да го кажеш, за да няма кофти прочити.

Посветихме една среща от около два часа, за да говоря за най-големите си болки и рани. Дотук добре. Стига да не се беше хванал за една от тях и щателно да не се опитваше да разнищи докрай всички етапи през, които съм минала. Смъртта на баща ми. Този човек държеше да разкажа подробно, без пропуск всички етапи през, които съм минала за тези 18 години! "Ама, какво точно изпита? И колко време точно? А след това? И после? И какво точно изпита пак? И защо?"...и още дълго въртене в кръг, нещо като печене на бавен огън.
Но черешката на тортата, беше на финала.
Хайде сега, да си представим един човек, който в продължение на 11 или 13 ли бяха седмици, излиза от работа за около 3-4 часа, прекосявайки софийския трафик и със сърце на топка, защото в службата уж са приели, че понякога ще липсваш, ама не точно и не за толкова време...чакайки уволнението като един дамоклев  меч, надвиснал над главата, обаче без право на обжалване, ако влезе при социалните без усмивка и ведро излъчване...
Та същия този човек, чийто живот иначе си тече с всички екстри - домашни задължения, работни ангажименти, семейни проблеми, сяда и разказва бааавно как е преживял смъртта на баща си. И понеже не е достатъчно, накрая се налага да отговори на въпроса: "Ако баща Ви беше жив, как щеше да реагира на тези Ваши намерения?"
...
И така - дори и за мое учудване, гласът ми се задави и сълзите потекоха...
Баща ми, който успя да ме види само абитиурентка, но не видя първото ми гадже, нито ме видя в сватбена рокля, нито видя внуците си...бащата, който толкова ми е липсвал, докато растях и ставах зрял човек, в този момент влезе в стаята. Представих си го, усмихнат, щастлив, как друса на коленете си едно малко създание...просто си плачех и не можех да отроня дума.
Ивода на професионалиста: "Мдаммм, тази рана още не е преживяна."
Как, бе човек, се преживява? Не се преживява! Просто се учиш да живееш с нея! Или нормалното би било да кажа: Ооо, ама изобщо не ми липсва, дреме ми, даже не си го спомням???


Тази и други подобни ситуации бяха ежедневие при срещите ми с този човек.
Разговори за брака ми, защо, ама как, ама кога...ама какъв ще бъде сега приятеля ти на това дете, ама в акта за раждане какво ще пише...

На предпоследната ни среща, вуйчо ми, най-близкият ни близък, след като баща ми си отиде, почина след двумесечно лежане в болница. След почти ежедневно ходене до Исул и надеждата, че се подобрява, той си отиде...Какво направи този социален труженик? Прояви разбиране? Да, попита ме как се справям с всичко в този момент. А после, направи една от най-гадните възможни срещи.
Провокира ме по най-странни и невъзможни начини, слагаше ми какви ли не етикети, правеше ми характеристки и ме гледаше лукаво.
Когато изгубих търпение и без мили думи му обясних, че дори и на шиш да ме пече, пак няма да се откажа, стигна до извода, че: "Ето, вие така реагирате сега, това беше с цел! Ами знаете ли как може да Ви провокира едно дете?"!!!

Не знам дали само от тези два бегли епизода ви става ясно за какъв вид "проучване" говоря.
Съмнавам се, че е широко разпространено, а ако е, трябва да се направи нещо, защото е антихуманно.
За децата почти не сме говорили, странно, а? На всичките ми въпроси засягащи проблемите, спецификите на тези деца, той отклоняваше разговора. Не било темата на срещата...
Единственото, което питаше непрекъснато: Кажете де, кажете, едно и също ли е да отгледаш свое дете и осиновено дете?

Това е въпросът, който ме провокира да му отговоря и както често споменавам от една година насам: Не, не е едно и също. Нужно е по повече от всичко!

Ами, Дейзи, не мога да бъда по-синтезирана. Това са три месеца, през които аз се тресях от негативизма, който ме обливаше на тези срещи. Започнах чистосърдечно и бях отворена на 100%. Това проучване, обаче ме направи един измъчен и стресиран човек. Напуснах работа, карах се непрекъснато с най-близките ми хора, но наградата ми беше, че устоях.
Викнаха ме на допълнителна среща, за да ми кажат, че липсата на брак между мен и партньора ми, представлява проблем според тях...и че, специално на господина, съм му се виждала още объркана...
Айде бе! Сериозно! Така си беше, ама объркването ми беше по-скоро - дали да го удуша с голи ръце или да продължа да стискам зъби и да се усмихвам.

Добре, че ги стиснах. Сега Ирина ми "усложнява" живота.
И все пак, през ТОВА никой друг не бива да преминава!!! Аз лично, мисля че, в тази история имаше объркан, но това не бях аз...

Мисля, че писах достатъчно. И все пак, ако мислите, че има още какво да кажа, за да сте подготвени - насреща съм.
Честно казано, надявам се никой от вас да не попада в тази община. Това отношение, не е норма, не е правило.

Аз мога да кажа, че след тези срещи със социалния работник винаги съм се чувствала като че ли душата ми е обърната наопаки и цялата съм някак оголена и на показ. Не знам дали това е политика на социалните служби и си вършат просто работата, но се чувствах доста гадно.
Добрата новина е, че се преживява това всичко.

Dar za men, трогна ме всичко, което си написала!
Съмнявам се,че бих издържала на такова "проучване", не, не се съмнявам, бих удушила някого!Не понасям гаврата със собствената ми личност!
Аз не мога да се оплача от социална!Професионалист е!
Макар че доста сухо се държат тия хора, не си позволяват много истински човешки реакции. Нашата даже ми каза,че трябва да сподели случая ни с някой колега, защото когато започвали да харесват някого, вече не били обективни!
Аз бях сразена!Че нима обективността изкючва харесване или нехаресване?
Аз лично не мисля така!
Предполагам, че и 10 години няма да ми стигнат, за да резбера каква връзка има сексуалният ни живот с желанието ни да осиновим дете и годността ни като родители, ама може би съм тъпичка по принцип
Мъжът ми пък изобщо не приема за нормално цялото това ровене и бъркане по раните ни и изживява силен стрес, а аз не мога да му помогна...
За мен нещата вървят гладко, не си позволявам много емоции да влагам на този етап, оставила съм си повече за по-нататък
Дар за мен, важното е, че си имаш твойта Ирина и тя е компенсация за всички психо-травми, които тези хора са ти нанесли според мен съвсем волно, както аз разбирам от това, което разказваш!
Аз лично много обичам от няколко години да се оплаквам от всичко, което ме настъпва по мазола и не бих оставила така нещата.
Напиши възражение,жалба, ако не е минало дълго време!
Представи си още колко хора ще изтормози въпросният господин!

Dar za Men възхити ме с "геройството"което си проявила по време на проучването ти. От написаното разпознах човека, който те е проучвал и смея да твърдя, че за мен това не е психологическо проучване, а по скоро начин за  стабилизира и евентуално отказване от идеята за осиновяване. Жалкото е, че хора като този господин не могат да дадат компетентни съвети относно бъдещото отглеждане на детето, въпреки, че са психолози, а дълбаят целенасочено в стари рани. Докато специалист като Теа би могла да ти даде винаги отговор на повечето въпроси свързани с осиновяването и не само с него.

bobvan, всъщност май не е трудно да се разбере кой е въпросният "специалист". Има хора, които го налучкаха още миналата година във форума.
Понеже аз живях три месеца, непрекъснато под влиянието на този човек, забравям и пропускам много неща, но си права. Често беше споменавано, че основната цел на социалните работници в периода на проучването е: да откажат кандидат осиновителите от намеренията им...
Интересен похват, съгласна съм, че така могат да излязат наяве истинските мотиви, а и по-нерешителните и объркани хора, да се откажат.
Има обаче граници.
Те бяха преминати много пъти.

Благодаря ти за комплимента, но като се замисля, без никакъв героизъм, дори и на парчета да ме беше рязал, пак нямаше да ме откаже. Този човек, изобщо трябва да е наясно, че повечето майки стигнали дотам, са минали през доста по-зловещи ситуации, за да се дадат на един зализан чичко (ама съм зла!).

Още се боря с противоречивите чувства в мен.
Той не е прав, действията му не са професионални. От друга страна има кандидат осиновители, които минавайки през една, две претупани срещи, остават с една повърхностна представа за акта на осиновяване и това е игра на сляпо. Много хора са зрели индивиди, чудесни хора, осъзнаващи действията си. Но този малък процент от другите...

Истината е някъде по средата.

А за Теа...
Никога няма да мога да изряза с думи колко много ми даде това момиче!
Беше с мен в най-важните моменти и продължава да бъде.
Освен знанията и опитът си, тя притежава едно огромно предимство, толкова просто, че някои нейни колеги съвсем са го изключили от практиката си - не е забравила да бъде човек.

Петя май и аз без лично да познавам господина разпознах личността му по твоето писане.Нашите приятели дето си взеха момиченцето,приятелката,по-близкия човек на Цецко преди нас,ни разказваха подобни неща и тя жената работи в едни структори и направо бе бясна на този човек,но стискаше зъби и траеше да не би въпросния да и напише НЕ в доклада.Разказваше ми,че ги събирал с други семейства,кандидат осиновители и ги разнищвал както той си умее.Незнам,не съм социален работник,но това ми се виждаше като чист експеримент с тези хора,какъв ли труд си пише човека се не знае...
А при нас бе пълна идилия,никакви притеснения като дойдоха у дома,попитах какво ще желаят за пиеене,бях направила един сладкиш и едни готови сладки и се почна разговора.Даже не разгледаха цялото жилище,ами аз на тръгване им казах ако искат да видят къде ще  е детската.Тя и Галя и другите от Люлин нека кажат каква страхотна ръководител Закрила на детето си имаме.Както казваш Петя за Теа,не е забравила тази жена,че е човек,а не само извършител на определени дейности.

Мисля че по въпроса, че в Люлинската Закрила на Детето са много мили и невероятно предразполагащи, две мнения не може да има. Толко са мили, че ти се иска пак да си осиновиш дете 
Явно е въпрос на късмет - ей, най накрая и аз да намеря нещо положително от живота в Люлин-град 

Обаче, аз също вече съм в Люлин!!!
Ми...дано е на хаирлия! 

Чак започвам да си мисля за преместване в Люлин, като гледам каква компания се е събрала.
Извинявам се за спама, но не мога да се сдържа.

След всичките месеци на проучването и въпреки всичкото търпение, с което се бяхме въоръжили, днес и двамата без малко да удушим социалната. Знаехме, че няма да е лесно, знаехме, че ще е игра на нерви с бюрократщината, но днес без малко да прелее чашата на търпението ни. Надявахме се това да е последната среща, но вместо това тя ни даде домашно за началото на август, защото имало още някои въпроси да обсъди с нас. Едва тогава ще пише и заветния доклад. След като почти 8 месеца ни въртят на шиш и след като отдавна престанах да броя срещите, сега са й хрумнали следните въпроси, на които писмено трябва да отговорим, всеки за себе си: /Не претендирам за вярност на превода, защото още не съм се успокоила)

1.   Кой от вас двамата иска дете? Колко % искам аз, колко % иска моя партньор?
2.   За кой от вас двамата би било по-лошо да нямате дете? Колко % за вас и колко % за партньора ви?
3.   Къде очаквате да настъпят промени в съвместния ви живот след идването на дете и колко %?
4.   Какво ще се промени в обкръжението ви и колко %?
5.   Какво ще се промени в семействата, от които произхождате и колко%?
6.   Какво за вас съвсем лично ще се промени и колко %?
7.   Ако можехте да си поръчате дете, как би изглеждало то?
8.   Какво за вас е типично момиче и типично момче?
9.   Какво би трябвало да бъде детето и какво в никакъв случай не би трябвало да бъде? Какво би трябвало да прави бъдещото ви дете, за да е правилно, че сте го осиновили?
10.   По какво бихте забелязали, че не е важно, дали детето е биологично или не?
11.   С какво би ви обидило бъдещото ви дете до мозъка на костите?
12.   Ако би трябвало да приготвите куфар с чеиз на бъдещото си дете, какво бихте сложили в него?
13.   Кой освен вие в обкръжението ви би имал/би получил  нещо, ако вие бихте имали едно или повече деца?
14.   Какво бихте били направили, за да ви похвалят родителите ви и какво не бихте били направили, за да ви похвалят?

И това поредно домашно ще го напишем, както и останалите домашни до сега, но се питам кому е нужно това, бе хора? Ако не й отговорим с проценти, ще го върне за да го премислим и ще ни човърка докато получи отговор в %.
И накрая, ако благоволи най-после да напише доклада, ще имаме удоволствието да си платим за това сериозна сумичка.
Не знам, след толкова години живот в Германия, аз ли нещо не можах да започна да мисля по немски, или те нещо не са наред?

Това направо е ужасно, Славена! 
Та те направо си играят с и без това опънатите ви нерви. Нямат ли милост, тия хора бе?  А пък това за процентите - подигравка ли е що - колко искам дете в %? Че кой може да го изчисли това?! Кому е нужно?! Пък и то не е ли ясно колко искате дете след като 8 м. на кръстосани разпити все още не се сте отказали? 
Наистина ви съчувствам за мъките, на които ви подлагат. Не знам аз как щях да преживея това и дали накрая нямаше да си говоря сама. Мисля, че ДарЗаМен най-добре може да те разбере, защото и тя е минала през не лека процедура на проучване!!!
Стискам палци да имате сили до края!!! И най-вече да съхраните психическото си здраве, че ще ви е нужно за отглеждането на детето. 

Май не е немското мислене.
Това е някаква нова система за проучване, същата приблизително съм установила, че ползват и в Италия.
Сякаш голяма част от тези домашни, задачки и теми на разговор, целят да провокират изваждането на неосъзнатото от съзнанието ни.
Нещо като истинските ни мотиви. Явно е, че има уловка.

Жалкото е, че при този вид проучване, неминуемо в един момент срещите се превръщат в надхитряване и игра на нерви, а не в откровено споделяне.
Особено, ако социалния кара по книга и няма качествата да работи с индивидуалния случай по индивидуален маниер.

Карай, остави я да човърка за процентите. Тя може би и това цели. Пиши навсякъде "приблизително".
По-интересните въпроси са 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14. Там обмислете много добре отговорите си.

Разбирам през какво преминаваш, сигурно се чувстваш изпразнена от смисъл и донякъде изхабена, наранена.
Нищо, ще се справиш, гледай да не се даваш.
Иначе ще ти излязат с номера, че тогава как мислиш да се справиш с проблемите, които ще донесе със себе си детето.

Стискам палци!

     Здравей petkovasl, най-искрено ти "стискам палци" и ти желая здрави нерви и голяяяяяяяямо
чувство за хумор, за да излезеш победител от схватката. Не бих могла да си представя такова писане на домашни и надхитряне, както казва Дарзамен.

     Аз явно съм  случила на социални, разговорите бяха добронамерени и приятни, а дори и сега, в двегодишния период на проследяване споделям проблеми от всякакъв характер с тях и получавам адекватна реакция.

     Успех на всички, тръгнали по пътя! Нервите и чакането си заслужават!
     

Благодаря ви мили момичета, много е вярна приказката, че утрото е по-мъдро от вечерта.
Наистина вчера и двамата бяхме включили на "заето" и нито приемахме, нито предавахме след срещата.
Днес такива хубави отговори ми хрумнаха на някои от въпросите, че направо се чудя откъде това вдъхновение. Няма да й се дадем на дойчовската държавна служителка!!!

Жалко само, че вместо да обсъждаме конкретно някои проблеми, ние си играем на нерви... Но след всяка такава среща още веднъж осъзнавам, колко прекрасни хора има около мен- съпруга ми, сестра ми, родителите ми, а и вие, бе които не мога да си представя и един ден от живота ми.

A! Именно!!!
Никаква конкретика, та дори и най-обща, относно евентуалните специфични проблеми и състояния и препоръчителните реакции от наша страна.
Защото, по дяволите, оказа се, че има такива!
И не става въпрос за нас, а как детето да се успокои и адаптира по-бързо и безболезнено.
Иначе, можеше просто да се надувам, когато същите социални дойдоха у дома след 6 месеца и казаха: Браво! Вие интуитивно сте усетила как да се справите.
Ама защо да разчитаме само на интуиция, когато не е ли именно, опитността на тези служители, практиката им, знанията им тези, които трябва да бъдат в помощ на детето!

Не ми трябва "бравото" ви, драги социални работници, трябва ми подкрепата ви, ако е възможно предварително, не в последствие. Защото най-страшните и болезнени епизоди не се случват все в работно време, от понеделеник до петък!