Проблем с роднина

И аз не се ориентирам с датите, откакто се роди бебето. Добре че ме подсеща gsm-а, иначе на още по-близки хора щях да пропусна рождените и именни дни. Не са прави да ти се сърдят, би трябвало да ти влязат в положението.

Мале, колко обидчиви хора има, ужас. Все едно е 10 годишна та да се обижда. Аз като минах 30 даже не искам да се сещат хората, че имам рожден ден. Съпруг, родител, брат, сестра, да, но чак пък фамилията да чакам да се изреди...малко детинско ми се вижда. Тия хора нямат ли по важни неща в живота си, та да се прави драма за такова нещо. Виж глада в Африканските държави, болните деца това би ме извадило от равновесие, но рождения ми ден, айде стига...Време и е да порасне на братовчедка ти! Извинявам се ако съм обидила някой с изказването си

P.S-Ако пък е толкова на нож, купи и едни цветя или я изведи на кафе, ако толкова няма личен живот...

Охх,проведохме разговора!В началото ми се говореше с гробовен тон,обаче разгеле оправих нещата!Ами то и затова имам GSM,ще си вкарам РД-тата на родата че да няма повече сърдити!Така е то,с тез чуФствителни роднини...

Човешко е да пропуснеш да се обадиш. Ако го отчиташ за свой пропуск и искаш да се реваншираш, обади се по-късно. Вижте се, поговорете си, обясни й как си изключила, че има РД. Вероятно ще те разбере и ако наистина се уважавате и обичате, няма да останат негативни настроения. Не смесвай това, че ти не си се обадила, с това, че майка ти не се е обадила. Това са две различни неща, и ти обясни само при теб как се е случило.

Добре е, че си й се обадила и сте оправили нещата. Дано не се случва отново сега като знаеш, че братовчедка ти държи на такива неща.

Ами няма "трябва" или "не трябва"! Кой казва какво е правилно и какво- не? Ако 50 човека не биха го направили на въпрос, а 5 човека биха се обидили в тази ситуация, какво ти помага това? Или по-точно какво помага това на братовчедка ти, която си разстроила на празника й? Това имам впредвид като казвам, че се държиш егоистично- не ти пука, че с невниманието си наранила някоя близка, ами си търсиш оправдания и гледаш всичко от твоята си гледна точка без да проявиш капчица разбиране към чувствата на другите.  Не е наша работа да коментираме, че била на 37, че била стара мома , колко приятели има, и какво ли още не. Трябва да приемаме хората такива, каквито са!

В този смисъл отговорът на въпроса ти дали трябва да се засвидетелства такава засегнатост, пак не е еднозначен. Някои биха си мълчали, други- не. Но не можеш да мериш всички с твоя си аршин и да искаш да мислят, чувстват и реагират както теб. Моята братовчедка ако ми направи така, ще споделя на баба си, че ми е станало криво. А може дори и баба сама да ме пита дали са ми се обадили тези и тези роднини. И като разбере, че не са, определено би го направила на въпрос, защото не иска да страдам.  Едва ли братовчедка ти е хукнала да вика на майка си: "Уааа, тая не ми се обади, звънни й да я нахокаш едно хубаво!". А повечето от писалите тук явно си го представят точно така. 


Явно преди детето никога не си била наистина заета... На мен често ми се случва като съм преуморена да отивам в петък на работа и да мисля, че сме вторник. Или да не знам май или юни месец сме сега. Но и за това си има помощни средства. Сама си го написала после, че имаш ГСМ и можеш да вкараш в него рождените дни на 15-20 роднини и приятели. 

Тази твоя братовчедка да не е стара мома? Мъжът ми има сестра, която е вече на 35, но не е семейна и няма деца. Майка му специално се обажда рано сутринта на рождения ден на сестрата, за да ни подсети, че трябва да я поздравим. Иначе съвсем хладнокръвно пропуска обаждане за моя рожден ден. Сестра му също. Не ми е обидно - не е длъжен целият свят да се върти около мен, да си наглася будилници, за да го подсещат, че имам рожден ден. Голяма работа - не съм на 5 г., за да ми става мъчно. Ясно е, че хората си имат работа, улисани са в ежедневни ангажименти, нормално е да пропуснат такъв световен факт като моя РД например.

Не разбирам защо ни задаваш този въпрос? За мен и моето семейство подобни неща също не са от кой знае какво значение - дали съм се сетила, или не няма никакво значение, тъй като аз предпочитам да демонстрирам уважението и обичта си преманентно и нямам нужда от конкретен повод, когато да го правя по задължение.
При теб, обаче, явно нещата не стоят точно така - така че, очевидно, ако не се извиниш както стрина ти:) настоява, би имала проблем с дълготрайните взаимоотношение. Така че, по-добре го направи...Както е тръгнало, както сте свикнали...

Nataliya,зададох въпроса точно за да видя нещата и от други гледни точки,за да видя как разсъждават и други хора и дали само за мен поздравите са нещо недотам важно.Това е точно обратното на егоизма,по-скоро допускам,че е възможно аз да съм различната,а повечето да отдават значение на това!Въпросът ми беше с цел да се самокоригирам,а не да насъсквам останалите да оплюват роднината ми,за да се чувствам аз спокойна за себе си.Ти изглежда си разбрала нещата по друг начин.На нито едно място не съм споменала нищо за характера или за семейното й положение,за да давам повод да се кометира дали е стара мома или не!Та това е причината,поради която ми ПОМАГА тази тема.А определенията от твоя страна за моя егоизъм,незаинтересованост и незаетост,мисля са прибързани.А за това доколко съм заета,работя от 18 годишна,често по 12 часа на ден,без почивни дни.Въпроса тук не беше за това да се изтъкваме колко сме заети и пак се сещаме,пък видиш ли слободните майки за едно РД не се сещат да поздравят!
Но както и да е,въпросът е приключен!