проблема е следния. Преди няколко дни имах неприятен инцидент с брата на мъжа си, т.е. моя девер. Той работи в София, но живее в провинцията и всеки ден пътуваше. Преди 1-2 седмици реши да си търси квартира и попита дали може да остане у нас, докато си намери. Ние живеем в гарсониера под наем. Въпреки, че имах на 13-ти (т.е. днес) един много тежък изпит, за който ми трябваше много тишина и спокойствие се съгласих да остане - нали е брат на съпруга ми. Дотук добре. Но... миналата седмица ( след двуседмичен престой у нас) той си намери квартира и си отиде за уикенда у дома ( в провинцията). Ние с мъжа ми решихме, че от понеделник ( т.е. от оня ден) ще отиде в новата квартира. Да, ама не. В понеделник вечерта в 20.30ч. той дойде у нас и каза,че щял да ходи в квартирата след 1-2 дни, т.е че ще остане у нас. При което аз направо побеснях. Първо, защото не ни беше предупредил ( което не му се случва за първи път) и второ, защото ми оставаха само 2 дни и 2 вечери за учене за изпита, и ако той останеше и заемеше едната стая, а детето спи в другата няма как да уча изобщо и третоо, според мен беше редно той да се съобрази с моите планове, а не аз с неговите. Казах на съпруга си, че не може да остане и докато спорехме по въпроса той чу разправията, разсърди се и си отиде - в новата квартира.
и сега ( след като вече ми мина изпита - успешно) се чудя дали постъпих правилно или сбърках. От една страна съм доволна,че стана така, защото той най-после ще разбере правилата и че не може да се разпорежда в дома ни и с плановете ни, но от друга съм подтисната, защото по този начин поставих мъжа си в много кофти ситуация. Вие какво бихте направили в тази ситуация?
П.П.Извинявайте че стана доста дълго.