Публикувана: 14 юни 2007, 02:06 ч.
Последно мнение: 29 юли 2007, 12:57 ч.

Какви жертви (НЕ) бихте направили за децата си?

5 494
105
1

# 15 14 юни 2007, 10:14 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 825

Мисля, че от една възраст насетне е редно "жертвите" да са взаимни. Не приемам отглеждане на детето до четирдесет години...
Взаимно уважение и зачитане на правата - децата, от малки до отрастнали до пълнолетие, имат права, а родителите също са хора.

# 16 14 юни 2007, 10:31 ч.

Мнения: 3 423

бих направила всичко за сина ми
сложила съм го над мен и не очаквам нищо в замяна
стига ми да е здрав и щастлив Praynig

# 17 14 юни 2007, 10:35 ч.

София
Мнения: 7 242

Цитат на: Mila mama в чт, 14 юни 2007, 10:31

бих направила всичко за сина ми

А не се ли замисляш, че някои от нещата, които би направила и които синът ти би искал от тебе, всъщност само биха му навредили в цялостен план?

# 18 14 юни 2007, 10:39 ч.

Мнения: 3 423

Цитат на: Лекси в чт, 14 юни 2007, 10:35

Цитат на: Mila mama в чт, 14 юни 2007, 10:31

бих направила всичко за сина ми

в момента съм със зверска мигрена и малко по трудно мисля
не мога да си представя подобна ситуация-ако можеш бъди по конкретна

# 19 14 юни 2007, 10:43 ч.

Мнения: 24 467

Не бих направила всичко за децата си, тъй като ако живея за тях това би им донесло повече вреди, отколкото ползи. Това, което бих направила най- вече е да ги науча на самостоятелност и ред, да мислят, преди да действат и да поемат отговорност за постъпките си.
Не бих се жертвала излишно, напр. не бих зарязала работата си, която е част от собствената ми личност, не бих вършила тяхната работа, техните задължения, не бих взимала решения вместо тях, не бих поела тяхната отговорност за тяхното поведение. Не бих поемала върху себе си вината за провалите им. Не бих им бърсала сълзите, когато виждам, че ситуацията не го изисква и че могат и сами да се справят с нея.
Какво очаквам от децата си- не пиша подробно, тъй като темата е друга. Бих очаквала това, на което се опитвам да ги науча и което съм посочила в началото на постинга си. На чувтства не ги уча и не изисквам такива, определени от мен, тъй като чувствата не са обект на обучение и не можеш да държиш някой да ги изпитва към теб. С уважението е пак така- то не се дължи, а се заслужава. Ако успея да го заслужа- добре, свършила съм си работата. Ако не успея- не са ми виновни хлапетата.

# 20 14 юни 2007, 10:47 ч.

Мнения: 1 426

Цитат на: Mila mama в чт, 14 юни 2007, 10:31

Не го слагай над тебе, сложи го до тебе! И не прави всичко - прави само нещата, които биха го направили щастлив. Него, а не тебе.

# 21 14 юни 2007, 10:49 ч.

София
Мнения: 7 242

Mila mama, имам познати с големи деца /5 - 6 годишни/, които все още ги хранят, носят им всичко, вместо да им кажат сами да си си вземат каквото желаят, къпят ги, вместо да ги оставят сами да свършат тази работа, купуват им каквото си поискат и т.н. С една дума пълно обслужване - децата са доволни и разглезени, родителите, смятат, че са перфектни, т.к. правят наистина всичко за детето си. Общо взето разните му битовизми имам предвид, но пък на мен ми е паднало кръвното и също трудно мисля Wink

Nevada, много хубаво казано "Не го слагай над тебе, сложи го до тебе!", но с другото не съм съгласна "прави само нещата, които биха го направили щастлив". По-скоро нещата, които биха го направили стойностен и самостоятелен, уверен в себе си човек.

# 22 14 юни 2007, 10:53 ч.

Мнения: 1 426

Да де, Лекси, точно това, което казваш, имам предвид под щастлив - стойностен и самостоятелен, уверен в себе си човек! И с открито сърце към другите.

# 23 14 юни 2007, 11:18 ч.

Мнения: 2 700

Самият факт, че си решил да ставаш родител, задължително води до жертване ако не на друго, то поне на свобода. Друг е въпросът, че това е плод на наше желание, а не на принуда.
Задължителни са тези жертви, които осигуряват доброто физическо и психическо здраве на детето и които формират личността му. Безмислена/вредна е тази жертва, която води до обезличаване или на родителите, или на самото дете.
Конкретно в замяна не очаквам нищо, но ако детето ми стане завършена личност, способна да се оправя сама с живота и да се раздава при нужда, значи съм постигнала целта си.
Засега не се чувствам жертва на семейството си – компромиси съм правила по своя преценка и усмотрение и смятам, че не съм сбъркала.

Nevada, "Не го слагай над теб, сложи го до теб!" - наистина това е разковничето bouquet

# 24 14 юни 2007, 11:31 ч.

Мнения: 1 761

Не бих спряла да мисля и за себе си само заради факта,че имам дете.Мисля,че е много страшна тази перспектива.Един ден то ще е голямо,ще има свой живот, а аз ще изкукуригвам и ще му тровя живота, ако нямам нищо ,останало от самата мен.

Надявам се сина ми да се научи как да се справя,когато мама е заета или я няма у дома.А ако има нужда от мен за по-сериозни неща- ще съм до него.

# 25 14 юни 2007, 11:35 ч.

под жаркото слънце
Мнения: 2 565

До колко си струва да се жертваме за децата си? - до там, че те да се чувстват обичани и защитени.
Какво очаквате в замяна (когато станат възрастни, а ние престарели)? - да се гордея с тях и да не ме карат да се чувствам лоша майка !
Какви жертви очаквате децата ви да правят за вас, още от сега? - защо да го правят?
Какво НЕ си струва да жертваме за децата? (безмислена жертва) - индивидуалността си, превръщайки се в домакиня, създаваща уют вкъщи и дотам, забравяйки хобита, интереси, приятели в името "на детето да му е чисто, изпрано и т.н."
Коя жертва е вредна за децата? - обсебването и треперенето над тях.
Коя жертва е задължителна? - Мнооооого време, отдадено да покажеш колко го обичаш, да го учиш на различни неща, да играеш с него....
До колко отдаден или егоист да бъдеш в отношенията си с децата? - аз съм по-скоро отдадена, достатъчно егоизъм видях от родителите си...
лошо ли е да си егоист, и НЕжертването на кое те прави такъв? с други думи: трябва ли тотално да се откажеш от себе си. къде е границата? - не знам, честно....

чувствате ли се жертва на семейството / децата? - не, работя от 18годишна и сега, почивайки си вече 3години, посветена на семейството, се чувствам добре (друг е въпросът докога)

На здраве и тук! - Наздраве! Laughing

[/quote]

# 26 14 юни 2007, 11:39 ч.

Мнения: 2 818

Честно казано, като се замисля всичко бих направила за децата си, ако се налага. Обаче твърде често не се налага, понякога дори сами си измисляме жертви, от които децата нямат нужда и им правим мечешки услуги... Аз съм убедена, че никое същество не иска от друго да спре да съществува, като индивид и да стане негова функция. Затова и не мога да се почувствам жертва на децата си. За мен това е най-благодарната работа, макар и да няма парични отражения тя носи такава душевна заплата, каквато никоя друга работа не би могла да носи. Конпромиси с моите желания правя, но в чисто времево, така или иначе правя това, което искам.
Когато пораснат очаквам да нямат нужда от мен, но да имат желание да общуваме.

# 27 14 юни 2007, 11:52 ч.

Мнения: 236

Аз мога, за сега да отговоря само от гледната точка на дете. Цитирам част от мой пост в друга тема, за да не пиша отново:

Гледана съм като писано яйце. Шоколадите и бананите (в "онова" време) майка ми не ги беше и опитвала "Да има за децата". Завиваха ме по цели нощи, пъхаха ми кърпичка в гърба, когато съм се изпотила, не ми възлагаха никакви задължения (да се наиграя сега, че като порасна какво ме чака...
Ами като пораствах бях всичко друго, но не и благодарна на майка си. Завършен егоист и мързел, наслушал се на приказки "Ама виж колко си разсеяна, ще си загубиш главата" и постоянни скандали вкъщи между баща ми и майка ми - не се разведоха заради децата...

Мисля, че всяка жена се стреми да дава на своите деца това, което не е получила от собствените си родители и й е липсвало. От тази гледна точка, бих казала, че ще се опитам да дам малко повече самостоятелност и отговорност. А иначе смятам, че всяка майка очаква поне нещо (колкото и мъничко да ето) в замяна на положените грижи и отдадена любов, независимо дали го осъзнава.
Много боли, когато станеш на 50 г. и се усетиш, че си загубил самоличността си. Това за мен е страшно, защото ме боли ужасно като гледам как страда майка ми. Надявам се да не си го причиня и на себе си. Sad

# 28 14 юни 2007, 13:49 ч.

София
Мнения: 3 064

Цитат на: MamaZ в чт, 14 юни 2007, 09:43

Приемеш ли, което и да е от "родителстването" за жертва, спукана ти е работата...

Абсолютно подкрепям! Колкото до "отплатата", мисля, че ако съм отгледала и възпитала детето си добре, то ще ме обича и уважава, ако не - ще търся причините в себе си и никъде другаде.

# 29 14 юни 2007, 14:08 ч.

Мнения: 5 475

Цитат на: Ellypr в чт, 14 юни 2007, 08:41

Не очаквам никакви жертви от децата си след време, не смятам и че са нужни!
Очаквам от тях уважение, но не и признаване на някакви заслуги.
Не се възприемам като жертва. Не правя излишни жертви за никого, ако съм решила да доставя удоволствие на хората, които обичам, правя го на добра воля и защото аз така съм решила. Колкото и клиширано да звучи, удоволствието от жестовете които правя е за мен, благодарност не очаквам, но забелязване - да. Ако някой системно не забелязва жестовете ми спирам да ги правя. Така процедирам със всички не само със съпруга и родителите си, но и с децата си.
Колкото до това коя жертва не е полезна за децата, ами тази за която ще очакваш благодарности, отплата, тази която ще натрапваш след време, тази с която ги обвързваш, с която ги дърпаш назад, тази която ти идва горница. Не си падам по мечешките услуги Wink

.
Къде е границата всеки сам си знае, за себе си.

подкрепям изцяло Peace

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: