Мъж без инициатива? Изморих се!

 

По този повод да ви кажа с годините се задълбочава. На времето се смеех на свекърва си като ме съветваше "Не показвай, че можеш всичко, че ще ти се качи на главата!" Ама на 22 дали някой обръща внимание на такива неща? И сега като го видя моето старо момче с пасианса, като погледна, че къщата плаче за ремонт и като го чуя това "Че какво й е на къщата бе мише? Какви майстори сега да търся , лято е!", все за нея миличката се сещам.

Спри да го будиш сутрин - ще закъснее 2-3 пъти за работа и ще се сети що е будилник. И т.н. в същия дух - лесно ще си спомни думата самостоятелност.

Искам да кажа, че всичко зависи от теб. Защо не седнеш и не си починеш, когато усетиш нужда от почивка? Как така да си я просиш, не разбрах съвсем?

И аз се изморих, а като гледам доста сме на този хал. Чудя се по какъв начин можеш да накараш един човек, който не забелязва половин година, че контактът е изваден от кутията и трябва да вземе една отверка и да го стегне за броени минути или че от местенето гърба на гардероба е паднал и дрехите ти могат да се озоват зад гардероба или че трябва да боядиса стаята, защото скоро ще му се роди първото дете, а тя не е боядисвана от повече от 6/7 години. Как да мотивираш един човек, който предпочита да не забелязва нищо или ако му обърнеш внимание, какво има да се върши отсича "не ми се занимава сега" или "няма да стане".
Чудя се и колко търпение е нормално да има една жена в такъв случай. Ние се приближаваме към зловещата 7ма година от брака и сякаш безразличието към всекидневната работа и нежеланието да се свърши каквото и да било се засилват със всеки изминал ден. Много е неприятно, когато държиш на този човек, защото емоционално или интелектуално си пасвате идеално и в един момент предпочиташ или да се обърнеш на роб и освен да задоволяваш всяка негова прищявка, да му вършиш и мъжката работа или да станеш като него и в един момент да сте зарити от мръсотия, несвършена домакинска работа ( в това число и мъжка) и апатия към всичко. Да , но когато в семейството има вече деца или те са на път някак си не мога, а и не бих си позволила тази нагласа да се пренесе и  върху тях или те да страдат от неговата неинициативност.  Затова в 7ми месец боядисах вратата на тоалетната, която беше за боядисване от 3-4 години, оправих счупения гардероб ( извадих всички дрехи и го поизместих за да мога да мина от към гърба и да го закова), сглобих ново шкафче с мивка, че старото се разпадна, поправих сифона на мивката, който капеше, почистих основно цялото жилище и му подредих всички дрехи, които бяха нахвърляни в разкования преди това гардероб. Но това не е всичко. След като разбрах, че човекът няма да боядиса стаята, където мисля да спи бебето в 8ми месец взех валяка и боядисах стаята съвсем сама( за съжаление нямам близки хора, които да ми помагат), купих нови пердетата, закачих си ги ( таваните са високи към 3м), размествах разни шкафчета, за да направя повече място, оправих извадения контакт, изчистих отново основно цялото жилище. Съзнавах, че може да ми се случи нещо, но слава Богу, той си знае работата и ме пази Просто се чувствах длъжна да го направя заради новия човек, който ще дойде в семейството. Най - натъжена обаче останах от коментарите след това " Малее ква си проста!", Тоя цвят ( за стените става въпрос) не ми харесва, кви са тия грозни пердета, да ги махаш, кво и имаше на вратата на тоалетната, що се занимаваш, той гардероба си беше наред, ами да, като е изваден контакта вземаш отверката и го правиш, кво си се разчистила, то не си личи да е чисто, ауууу, колко е чисто, голяма работа.... и такива още много....
Аз също питам какво да направя. Знам, че в такъв случай като моя е най-добре да си събера куфарите и сбогом, но не ми се иска. Преди не беше такъв. Сега за всяко нещо репликата е " що ме занимаваш". Понякога виня себе си като си спомня за приказката за зелника, но другият начин също не го намирам за решение. Дълго стана...имах нужда да излея това, което ми тежи, като всички останали тук.

Колко позната история, малко тъжна, но това е трагедията на Бг-мъжа, Не е ли малко повече разглезен...или .......

Ето я и моята история.
С  приятеля ми(вече годеник) сме заедно от почти 8 години.През първите5-6 години историята беше подобна на вашите.Тотален мързел,безразличие и безотговорност.Ден да мине ,друг да дойде.Беше ми дошло до гуша.Търчех и се разправях със всичко и за всичк.Ремонти,поправки,градинарство,домакинство,разправии с институций ,визови проблеми(живеем в чужбина),ходех на работа по цял ден ,справях се и с финансовите задължения ,когато той останеше без работа.А нашия човек само питаше "какво ще ям?" и се отдаваше на любимото си занимание-да играе карти.Нула инициатива за каквото и да било.Миналата година се разболях тежко.Ревматоиден артрит.Обездвижих се,станах полу-инвалид.Организма ми не издържа на непрестаното напрежение,и се предаде на генно наследената иначе болест.А тя просто си стояла и чакала нещо да я отключи.Е,аз съм и дала предостатъчно.
Преминахме заедно през всичко.Болката,сълзите,страхът,борбата,надеждата...
Сега съм добре.Но вече не съм жена за всичко.Имам си мъж за това.Мъж,който се научи да оценява а не да приема за даденост всичко около себе си.Мъж,който плачеше заедно с мен,когато аз плачех от болка и безсилие,който ми държеше ръката при болезнените медицински манипулации,който оцени какво е имал,и как трябва да се промени за да го задържи.Мъж на когото казах ДА когато ми поиска ръката преди няколко месеца..
Сега вече всеки си знае мястото и приоритетите.Хората казват,че всичко лошо се случва с причина..
Моля ви,не позвлявайте това да се случи и с вас.При мен края беше щастлив,но знае ли човек.?Не се претрепвайте и не пренебрегвайте себе си и здравето си заради безинициатвните си половинки.Поставете себе си преди всички останали.Останалото ще се нареди от самосебе си..

Въпросът е как да стане- да оставим къщата да се зарие с боклуци, хладилникът- празен, а децата- на самотек или подходът е друг?

Историята е гадна, но още по-гадно е, че не е единствена.
Мъже се държат, като деца, жени ги дондуркат и коткат.

Аз имам една 'теория' за този феномен у мъжете и понеже познавам повече бг мъже - за тях.
според мен са много комплексирани от вечно успяващите и справящите се жени.
българската жена е някакъв феномен природен - тя прави всичко. всичко.
онзи ден приятелка сподели, че й се счупило колело на количка, влязла в една железария,
купила си чук, помолила 'някакъв мъж' да й помогне, но той като видял, че тя може си плюл на петите.
чичо ми пък преди 20г. беше рекъл на леля ми, като се прибира от работа и така или иначе минава през пазара да вземе И две връзки праз. който е носил такова нещо, знае какво е да се носи. от млад татко българин съм чувала ' не ги възпитаваш правилно', което според мен е възможния връх на това инфантилно поведение

та, лека полека българската жена доказа, че може да ражда и възпитава, домакинства, да прави кариера, да пазарува и да готви всеки ден, да борави с чук, да сформира бригади за ремонт и да носи праз.

разберете, капризите са полезни. и печеливши. не познавам нещастна и отрудена капризна жена.
затова пък познавам труженички с по 2 деца и мъж, които опъват цял живот.

гордея се да кажа, че като изпека едно пиле с картофи мъжът ми казва, че съм най-великата домакиня на света.
не съм и не искам да му показвам, че мога абсолютно всичко!

За това грозно тяхно отношение много са виновни техните майки, след това ние, жените им които заслепени в началото от чувства и емоции забравяме да мислим за себе си. Моят мъж за да свърши нещо трябва да направя скандал, той е свикнал мама да му купува гащите, мама да му пере, мама да му подрежда гардероба, мама да му готви, да му сервира, да му мие чиниите и прочие неща. И това цели 28 години. И аз сега как да го променя? С луди разправии. Няма да допусна аз да стана бледа сянка и слугиня вкъщи, а той да се опъва като берберски каиш пред телевизора и само да пита какво има за ядене и какво съм правила аз цял ден та не било изчистено. Детето си гледам изцяло и само аз. Не му го давам защото не може изобщо да го гледа, започва да ме вика като ненормален ами то не дишало, кашляло, повръщало, и прочие. Нямам нерви. И като включим и майка му, към която имам жестока непоносимост, защото е безумно проста, полудявам на моменти, идва ми да скоча от четвъртия етаж.

Незнам Рени.Отговора е индивидуален за всеки.С личния си опит исках да дам пример,че нервирането води до сериозни заболявания.Тя къщата нека си се зарива с боклуци ,ама Кой ще се грижи за децата ако нещо се случи с нас??

Чета и не вярвам на очите си
Знам, че има такива мъже, но не подозирах, че са толкова много!
Баща ми е абсолютно същият както го описват повечето от вас. Като им ходя на гости и чуя реплика от рода "Гледай я сега майка ти как не ми е извадила тениска с къс ръкав, заради нея сега ще умра от жега!" и се потрисам. И много други! Майка ми работи на 2 места, а той се пенсионира и сутрин ходи на риба и се прибира на обяд за да си дойде тя в обедната почивка да му сложи ядене
Честно ви казвам - действайте сега, докато сте още млади и нещо може да се промени, с възрастта този проблем става все по-ужасен. Един телефон не иска да звънне по негов въпрос, а й се обажда тя да го направи, какво остава за нешо друго...

А не мислите ли че ние сме си виновни. В къщи е същата история. Жаля го моя че много работи и в къщи не го оставям нищо да пипне.  Сега е на някаква сложна диета щото е наддал 100 грама и ми разправя колко е лесно да се пази диета. Е да ама аз всичко съм напазарувала и по нощите готвя някакви измислени ястия, слагам  ги в кутии и в хладилната чанта. И той само носи и яде 6 различни ястия на ден размерени до грам а аз  вечер мия 6 кутии и пак приготвям.  Оставих го в събота да изведе малкия в парка като даже го бях обула с обувките. Отидох на козметик и като се прибрах какво да видя - мъжа ми спи а малкия лежи до него с едно шише мляко. Не искал бил да излезе, искал да спи - в 10 сутринта и в 11.30 точно преди да обядва си смучеше шишето. Виках, трещях и го изведе ама аз сега как да му оставя детето да го гледа? Обаче съм решила че ще ги оставям и да се оправят защото иначе аз изведа детето а той си чете книжка или си седи на компа и домакинството чака мен. И аз хем дремя с детето навън, хем после чистя докато то спи. И си мисля че на децата нищо няма да им стане да останат малко насаме с баща си защото ми писва все аз да съм лошата и хем да отглеждам хем да възпитавам а баща им само да ги гуши и да им носи подаръци.
А по въпроса с буденето имах една колежка която ме изкефи максимално. Скарала се с мъжа си и той спрял да й говори. И вечерта й оставил една бележка "събуди ме в 6". Сутринта се успал и като станал видял бележка "часът е 6, ставай" При всеки скандал се заканвам и аз така да правя, но нещо съм много "мека Мария" и все си жаля "работника"..