Учите ли децата си да уважават чуждата собственост?

  • 1 524
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 426
Не си спомням как точно съм си научила децата, но не съм имала проблеми.
Petrova_, като 2-годишното ти  дете започне да дърпа и да хвърля чуждите играчки на площадката, вземи го, кажи му не! и го остави някъде по-встрани от групата деца. Като отиде пак при децата, ако пак започне да им дърпа нещата, пак го вземи и му кажи по-строго. На третия път просто го махни от площадката. За няколко поредни пъти ще се научи. На 2 години съвсем не е чак такова бебе неразумно.

# 16
  • Мнения: 1 858


Ако някое дете не си дава играчката/колелото/кукенската количка, се съобразяваме с него, ако ще моето да се дере от рев. Обаче с моите не всякой се съобразява, което си е дразнещо.

Ето за това говоря! Така аз успях да науча сина си, че не може да има всичко, което поска на момента. Вече не си спомням кога за последно ми се е тръшкал за нещо чуждо. Сега вече знае, че за всичко се пита и ако собственика не разреши се примирява. Постоянно обаче виждам майки, които са способни да разреват друго дете в името на това да задоволят каприза на своето ( и не им пука). Как процедирате вие в такъв случай с такива майки?

# 17
  • Мнения: 1 045
Аааа точно на една такава всички на площадката и обяснихме че ако иска детето и да играе с нашите ще си дава играчките или ще си стои във тях ... И аз се изумявап как издърпва от ръцете на дъщеря ми накоя лопатка примерно и казва - Аа не пипай това защото е на ... играй си с твойте играчки. Или дай сега на ... да си играе че го харесва  Shocked Два пъти точно я изтърпях  Crazy

# 18
  • Мнения: 819
Ако някой може да ми каже как може да се накара едно двегодишно дете да не пипа чуждите играчки ще съм му много благодарна PraynigУча я да не хвърля чуждите играчки, да ги връща, но като си играе взима играчки и на други деца  и  е невъзможно  да  й обясня просто така,че трябва да пита при всяко взимане.

 newsm78 Мисля си, че е напълно възможно? На 2 години би трябвало да можеш да му обясниш, стига да считаш, че това е необходимо.Ако то все пак не е разбрало-ти нали си там?Ще се научи ,като вижда и твоята реакция.
А, и само да поясня, преди някой да е скочил - тук изобщо не става въпрос за случаите, в които децата играят в един пясъчник с разпиляни вътре играчки  Mr. Green

# 19
  • Мнения: 1 113
Уча. За собствеността отдавна нямаме проблем. Откак започна да посяга към чужди играчки и въобще неща започнах да говоря: "Това е на еди си кой. Хайде да го попитаме може ли." Когато проговори ясно сама си питаше.
За мен е по-важно да я науча да цени чуждото мнение (на такъв етап сме). Понякога се изявява като лидер и й е трудно да приеме, че останалите не са съгласни с нея. От което следва рев, "те не искат да играят с мен" и т.н. Но и тук имаме напредък  Simple Smile

# 20
  • Мнения: 3 146
Ох, аз дори съм малко фанатично в това отношение. Много държа на това, синът ми да уважава другите и притежанията им.

# 21
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Уча ги не само за чуждата, а и за личната собственост да уважават и пазят.
Тук в няколко теми прочетох - ми к'во като си счупи играчката, ще й(му) купя нова и т.н.
Може да е най-евтината играчка, аз ги уча да ги пазят и ценят, от там да ценят и чуждото.
След време мисля, че ще ми е полезно това.
И не на последно място е отново личния пример. Това го забелязвам всекидневно - както аз се отнасям с моите и чужди вещи, така и децата ми постъпват почти по същия начин.

# 22
  • Мнения: 193
да, до момента не с особен успех.

# 23
  • Мнения: 459
За разпръснатите играчки в градинката и пясъчника- не.
Ако е нещо различно- да. Питам вместо нея. Незнам как да я науча. Харесва си нещо и тръгва директно да го взема. От дете не взема.

# 24
  • Мнения: 819
Аз пък друго се чудя, тъй като има доста отговори "питам вместо нея".
Ясно е, че ако една майка отиде при друга с детето и пита за някоя играчка, отговорът ще бъде "да,може", аз също винаги съм давала.Това не означава, че и е приятно, а по-важното е, дали това е възпитателно? Не е ли по-правилно просто да учим децата, че еди какво си не се взима, просто защото е чуждо. Аз поне никога не съм ходила да питам дали може- казвам, че чуждо не се взима и точка, дъщеря ми не би си и помислила за такова нещо. Сега се сещам и за подходящ пример-познато детенце, в една група с моето.То винаги пита "може ли", никога не взима без да попита, но в същото време не признава отрицателен отговор.За нея самото питане означава, че ще и се даде.Питала ме е дори какво имам в чантата,може ли да види, може ли да и дам моето червило  Crazy, може ли да и подаря ластиците за коса на дъщеря ми...ами не прави добро впечатление.В същото време тя нищо не дава,една солетка няма да даде на никой.Но явно майка и е спокойна, защото тя винаги пита "може ли".

# 25
  • София
  • Мнения: 4 867
Ами аз точно по тази причина понякога отговарям отрицателно на въпроса "Може ли" (става дума за моите деца). Трябва да свикнат с мисълта, че не всичко може и е най-лесно да го научат в неконфликтни ситуации, когато отказът може да бъде приет безболезнено.

# 26
  • Мнения: 4 965
Аз пък друго се чудя, тъй като има доста отговори "питам вместо нея".
Ясно е, че ако една майка отиде при друга с детето и пита за някоя играчка, отговорът ще бъде "да,може", аз също винаги съм давала.Това не означава, че и е приятно, а по-важното е, дали това е възпитателно? Не е ли по-правилно просто да учим децата, че еди какво си не се взима, просто защото е чуждо. Аз поне никога не съм ходила да питам дали може- казвам, че чуждо не се взима и точка, дъщеря ми не би си и помислила за такова нещо.
...

И аз съм на същото мнение, но пък и никога не съм имала подобен проблем - всяко от децата ми от самото начало има свои вещи и знае, че трябва да се съобразява и с личните вещи на сестра си/същото е и с чуждите вещи.

# 27
  • Мнения: 459
Аз пък друго се чудя, тъй като има доста отговори "питам вместо нея".
Ясно е, че ако една майка отиде при друга с детето и пита за някоя играчка, отговорът ще бъде "да,може", аз също винаги съм давала.Това не означава, че и е приятно, а по-важното е, дали това е възпитателно? Не е ли по-правилно просто да учим децата, че еди какво си не се взима, просто защото е чуждо. Аз поне никога не съм ходила да питам дали може- казвам, че чуждо не се взима и точка, дъщеря ми не би си и помислила за такова нещо. Сега се сещам и за подходящ пример-познато детенце, в една група с моето.То винаги пита "може ли", никога не взима без да попита, но в същото време не признава отрицателен отговор.За нея самото питане означава, че ще и се даде.Питала ме е дори какво имам в чантата,може ли да види, може ли да и дам моето червило  Crazy, може ли да и подаря ластиците за коса на дъщеря ми...ами не прави добро впечатление.В същото време тя нищо не дава,една солетка няма да даде на никой.Но явно майка и е спокойна, защото тя винаги пита "може ли".

Получавали сме и отказ. Майката казва, че детето й не обича да си дава играчките, въпреки че същото дете държеше наша играчка, но пък ние сме разрешили. Моето се повъртя малко, поразсърди се и това беше.

# 28
Стремя се децата ми да не взимат чужди играчки, защото сцените как едно дете иска дадена играчка а другото се скъсва от рев , тъй като не иска да му я даде са ми неприятни.Но ако толкова държи да вземе нещо, винаги и казвам , че първо се пита "Може ли", а не се дърпа от ръцете или пък не се крещи "Дай ми я"

# 29
  • Мнения: 4 965
Стремя се децата ми да не взимат чужди играчки, защото сцените как едно дете иска дадена играчка а другото се скъсва от рев , тъй като не иска да му я даде са ми неприятни.Но ако толкова държи да вземе нещо, винаги и казвам , че първо се пита "Може ли", а не се дърпа от ръцете или пък не се крещи "Дай ми я"

... или пък детето да дойде и да даде самичко някоя играчка, а майката да скочи като лъвица, че играчката е тяхна и не трябва да се пипа  Whistling.

Общи условия

Активация на акаунт