Как да се отървем от неканените гости?

И аз обичам гости,но само ако ги поканя.Така инцидентно,пък и чакай ме...не става...Ако реша и ми е приятно -каня,ако не-да се оправят.

  Ами,точно такива са онези,дето идват в дома ти без покана,а не тези,които не искат да ги приемат.
  И аз съм се сблъсквала с подобна ситуация.Най-гадното е,че неканените гости се сещат за теб само,когато искат да им осигуриш подслон,иначе изобщо не им пука за твоята милост:жив ли си,не си ли....
 

Не мога да се съглася, че българинът е 'супер' в материално отношение    А и намирам, че е възпитано първо да предупредиш поне няколко дена предварително, че се каниш да посетиш някого. Само много близки хора бих приела без предварителна уговорка.   

Бих измислила оправдание- че правим ремонт или  нещо от сорта. За щастие не ми се е случвало. За мен гостите дори и на кафе трябва да са канени- в крайна сметка човешко е да нямаш пари, да не можеш да почерпиш някой, дететто или ти да сте болни, да правиш пролетно почистване и цялата къща да е с краката нагоре и още куп неща.
Ако отивам в някой град, където имам приятели, обикновено се обаждам на деня когато съм там и казвам, че минаваме и предлагам кафе/обяд някъде навън. Ако някой толкова изяви желание да ме покани у тях - отивам, но никога не се самопоканвам. В крайна сметка и заведенията за обществено хранене и хотелите трябва да работят, нали

Казвам си го в прав текст - у дома не е хан!
Нямам нищо против гост който съм поканила, но ей така някой да ми дойде - намирам му стая в най-близкия хотел.

Ау, такива трябва да се режат ясно и категорично. Сигурно си чувствителен човек и ти е неудобно да отказваш на навлеците, но прецени сама кое е по-удобно за теб - да ти окупират къщата и да се налага да съобразяваш живота си с техния кеф, или да преглътнеш деликатността си и да им хлопнеш вратата веднъж завинаги. И аз имах една роднина, която даже на всеослушание твърдеше, че си имала собствена стая у дома /наистина имахме една свободна стая, но това в никакъв случай не означава, че я предоставяме за хотел/. Та тази роднина, дори без да пита дали е удобно, дали имам други планове, ми звъни и съобщава, че тръгва от нейния град и в еди колко си часа ще бъде вкъщи. И аз започнах да й отговарям, че тя ще бъде у нас, но няма да има кой да й отвори, защото ние точно в тази секунда товарим багажа в колата и заминаваме някъде си. Тя пробва варианта "Ами ти ми остави ключа у някой съсед." Ето това ме вбеси тотално и с риск да я обидя, да ми се разсърди и никога повече да не ми се обади, й казах, че след като аз нямам ключ от нейния апартамент, не смятам за нужно да й давам от моя. Тя наистина се разсърди и вече не се обажда, което безкрайно ме облекчи.
Не мога да разбера такива хора - как си позволяват да се натрапват в чуждо жилище и да превръщат горките домакини в обслужващ персонал /защото, съгласете се, че като дойдат гости, все пак вие сте стопаните, които чистят, готвят, сервират, мият чинии и сменят чаршафите/.
Предлагам ти един сравнително удобен вариант - казваш, че сте решили да давате под наем за сезона всяко свободно кътче в къщата на курортисти и нямаш място дори къде едно походно легло да сложиш за една нощ - всичко е пълно, за целия сезон има резервации и така. Ако дойдат все пак и отседнат някъде другаде, не ги кани у вас - неудобно е, има почиващи, по-добре да се видим в някой ресторант или кафене.

Гости с преспиване без предварителна уговорка не приемам  
Всеки който иска да ми дойде на гости се обажда предварително, защото може да не е удобно, по същият начин постъпвам и аз не мога ей така да се натреса на някой.
Когато нямам възможност да приема гости си казвам и обикновенно го отлагаме за друг ден.
Програмата като цяло ми е много натоварена и  времето което ми е свободно искам да прекарам със семейството. Аз съм доста зает човек, който от сутринта обича да планира как ще прекара деня си и как ще разпредели задачите си.

В моето детство - по тоталитарно време, когато софийското жителство беше мечта, домът ми се беше обърнал на предродилна зала. Не говоря за близките роднини с които поддържаме контакти, а за знайни и незнайни братовчеди и братовчедки, за чието съществуване не съм и подозирала! Майка ми -добра душа приемаше ги всичките на партиди! Те идваха още месец по рано, да не би бебето да тръгне...Че си водеха и мъжете, а някои и родителите - как се изпуска такова събитие! В къщи не беше много широко и сутрин редовно прескачах "трупове" докато се приготвя за училище! А, те - по дяволите- все раждаха или докато мама я няма ( доктори, линейки - бях като гара разпределителна), или към 3 посред нощ! А когато всичко приключеше, отново с години не се обаждаха да питат- как сте! Честно, възневидяла съм подобни навлеци! Хич, не ми пука какво мислят за "негостоприемството" ми!

   За мен хората, които идват на гости без предупреждение са нахални и нетактични. Не бих общувала с такива. (правя изключение, когато случаят е спешен). Все пак и аз имам личен живот и не желая никой да обърква предварителните ми планове, както и аз не го правя спрямо другите.
Като бях малка в нашето семейство сме приемали много гости, но никой не е идвал по този начин - "..Чакай ме едикога си, едикъде си".   


Според мен това се отнася не само за тези, които не желаят гости, а  в по-голяма степен за тези, които не се притесняват да се натресат на гости на някой далечен братовчед, например, за да спестят някой лев за наемане на квартира или хотел на морето,например. Обичам да приемам гости, но не и такива нахалници.

Въпросът няма еднозначен отговор. Когато хората са ти близки приятели и за теб също е удоволствие да си с тях - няма проблем, както и когото и да дойдат. Посрещаме такива гости и е голям купон, особено когато децата бяха малки. Четирима възрастни, четири деца и две кучета! Спане по земята, хранене на смени, шум, хаос, лудница... Обаче е приятно. Това не са гости които затормозват. Но ми се е случвало да се обадят разни далечни роднини на мъжа ми, които не са се сещали за мен от години, но сега им се налага да дойдат в София. Тогава направо казвам, че мога да им намеря приличен хотел, /дори понякога съм плащала хотела/ но у нас не могат да останат защото просто няма място. А дали е тесногръдо или не не знам, въпрос на преценка.

Изобщо не съм съгласна с Ксения.Да приемаш гости, които са ти близки на сърцето е едно, да играеш добрата домакина(слугиня) и това да става за сметка на семейството ти-съвсем друго.Все пак всяко семейство си има свой живот.Не бих приела непоканени гости с преспиване, ако детето ми ще има изпит на другия ден,мъжа ми е болен или това е едиснтвеното време, в което можем да сме сами само нашето семейство.Животът ми не е чак толкова скучен, та да събирам знайни и незнайни.Не ми е приятно да ме притесняват гости с преспиване.А когато на мен ми се е налагало да отидя да спя при някого съм се обаждала предварително и съм питала дали е удобно.Ако да- оставям на хората пари-все пак ползвам топла вода и те ми приготвят закуска-като на хотел,но си с близки хора. С непознати не бих го направила.

Гости с преспиване не приемам. То и да искам, няма къде. Нито имам свободна стая, нито има къде да се сложи друго легло. Диванчето в хола няма механизъм за разпъване, просто защото няма място на което да се разпъне Теснотията е Божие наказание. На този фон, кусур са ми и гости. Гостите си каня в ресторант или виенска сладкарница. В къщи - много рядко и то не повече от двама души и като се прибавим и ние - в хола-кухня няма място за повече. Навън ми е много по-удобно. Самата аз никога не оставам да спя в чужда къща и не приемам такива покани, в хотел се чувствам много по-добре. Не притеснявам никого и не искам мен да ме притесняват. Няма начин някой да ми се изтърси непоканен, веднага питам какъв хотел може да си позволи и от раз му правя резервация. Имаше време, когато не беше така. Обаче ми се качиха на главата, писна ми да ме употребяват и трябваше да въдворя ред. Вече никой не си го позволява. Сега е "турска къща", въпреки че не съм мюсюлманка

Не съм съгласна с определението "турска къща", защото имам приятелка-туркиня и у тях (кухня и спалня, в кухнята няма легло или място за такова) непрекъснато идват роднини на мъжа й. И... спят в на дивана в спалнята. Няма да говорим за лично пространство или сексуален живот.    Резултатът е, че все повече се отдалечават с мъжа си.
Затова съветът ми е "пази си личното пространство и го отстоявай". Става дума за натрапници.
Аз лично нямам нищо против гости, но да са в подходящо време, а не кой когато си реши и на непрестанни талази.

Приемам гости, които обаче са канени и предвидени. Такива, които ми се изсипват просто ей така - съжалявам но байганьовщината не я обичам. Аз специално никога не съм отивала с нагласата да гостувам с преспиване и то няколко дни в роднини. Човек на днешно време трябва да си прави сметката и да се съобразява с хората. В къщи също не бих приела просто така, а и да искам не мога, защото живеем в двустайно жилище и освен аз да легна на земята, друг вариант не виждам. Съжалявам, но всеки трябва да знае колко и докъде.