Темата да се закове 
- Публикувана: 19 юни 2007, 21:18 ч.
- Последно мнение: 21 юни 2007, 00:52 ч.
Красута (майтапче)
това не е истина просто,няма такъв смях...
Ето още малко красУта. Имам честта да познавам авторката пък, нека ви. Рецитирала ги е на живо на един купон. Е тогава какъв смях пада...
Фустата мий с розава подплата...
/бабИшка Иротика! Да сА...чИте мекУ/
Уф, чи са напра'их на красотна!
Турих си чирвената забрадка.
Вчера бях и потна,... и работна.
'Неска съм идна красива патка.
Фустата мий с розава путплата.
Ризата мий везана пу края.
Мафнах ут учити училата...
Чак ша си пусегна най- накрая!
Лудийо Иван, кът' ма присрещна...
Как ма йе раздърпал пу ръкава.
Хакнах му идин. И са ублещи.
Аз да н' съм му селска... унакава!
Срещнах си пу пътя наша Гина.
Вика, чи съм дъртъ пипируда.
Саму да й падна, ша загина...
Их, чи лоша! Чума! 'Ногу луда.
Посли пък... Марин кът' ма награби...
Баш у двора, дет' ми е сеноту.
Мисли, щом съм 'убава, съм слаба.
Ръгнах му идин бастун. В реброту.
Искаши тамън да мъ целива.
Тъй са разбучасах подивяла.
"Пекана съм - реках. Ма ни бива!
Беши то, кугату съм щуряла."
Фърлих си чирвената забрадка.
Стига вечи тъй сми 'убавяли!
То, жината всякога е патка.
Мъжовити... все са си абдали.
~~~
‘Ку откажиш- ша умра!
Пуканиха ма в “Плейбой” да са снимвам.
(Слет Лили Иванова?! Нье! Ни ща!)
Гуран със два шамара убеди ма,
и речи: “Ку уткажиш ша умра.
То верну чи си дърта, ма инъчи
си проста и прикрасна кът жина.
Да земиш най- утпред да са изпъчиш-
ша пукачиш и рейтинг. И цена.
Ша почнат са прискачат мераклии-
Марин, Иван и доста- ут градо.
Не съм ревниф - ей тъй ша ги убия.
( чи просту да пустрелям. На мисо.)
Ша съ усетят, моя гълъбице
онез', ут наш'ту древну ''Паралели''.
-Ма...уф чи й грозна с тез гулеми цици!-
ша гракнат сто недоснимАни лели.
И ас ша бъда горт, чи съм та гледал...
Шийсет гудини брак! (Прусташки подвиг)
Затуй да ти платят...поискай в евро.
Пък посли забрави, че съм та повнил.''
~~~
Вих, кът' самодива... стихотворението е с прикачен към него аудиофайл (натиснете бутон Прослушай най-отдолу)
За авторката
Фустата мий с розава подплата...
/бабИшка Иротика! Да сА...чИте мекУ/
Уф, чи са напра'их на красотна!
Турих си чирвената забрадка.
Вчера бях и потна,... и работна.
'Неска съм идна красива патка.
Фустата мий с розава путплата.
Ризата мий везана пу края.
Мафнах ут учити училата...
Чак ша си пусегна най- накрая!
Лудийо Иван, кът' ма присрещна...
Как ма йе раздърпал пу ръкава.
Хакнах му идин. И са ублещи.
Аз да н' съм му селска... унакава!
Срещнах си пу пътя наша Гина.
Вика, чи съм дъртъ пипируда.
Саму да й падна, ша загина...
Их, чи лоша! Чума! 'Ногу луда.
Посли пък... Марин кът' ма награби...
Баш у двора, дет' ми е сеноту.
Мисли, щом съм 'убава, съм слаба.
Ръгнах му идин бастун. В реброту.
Искаши тамън да мъ целива.
Тъй са разбучасах подивяла.
"Пекана съм - реках. Ма ни бива!
Беши то, кугату съм щуряла."
Фърлих си чирвената забрадка.
Стига вечи тъй сми 'убавяли!
То, жината всякога е патка.
Мъжовити... все са си абдали.
~~~
‘Ку откажиш- ша умра!
Пуканиха ма в “Плейбой” да са снимвам.
(Слет Лили Иванова?! Нье! Ни ща!)
Гуран със два шамара убеди ма,
и речи: “Ку уткажиш ша умра.
То верну чи си дърта, ма инъчи
си проста и прикрасна кът жина.
Да земиш най- утпред да са изпъчиш-
ша пукачиш и рейтинг. И цена.
Ша почнат са прискачат мераклии-
Марин, Иван и доста- ут градо.
Не съм ревниф - ей тъй ша ги убия.
( чи просту да пустрелям. На мисо.)
Ша съ усетят, моя гълъбице
онез', ут наш'ту древну ''Паралели''.
-Ма...уф чи й грозна с тез гулеми цици!-
ша гракнат сто недоснимАни лели.
И ас ша бъда горт, чи съм та гледал...
Шийсет гудини брак! (Прусташки подвиг)
Затуй да ти платят...поискай в евро.
Пък посли забрави, че съм та повнил.''
~~~
Вих, кът' самодива... стихотворението е с прикачен към него аудиофайл (натиснете бутон Прослушай най-отдолу)
За авторката