МНОГОДЕТНИ МАМИ 19

Феичке, и мойта щерка има вярно решени само две трети от задачите. Ама да се тръшка? хич!  такава бойна програма от срещи си е направила, че цял ден не съм й видяла очите, хойка из града с приятелки. чудя се не умира ли от глад това дете? и дали не й се прибира заради проблемите с бебо?

вече сме във Варна, мерси на мама Ц. за смс-а ,не ме забравя тя, даже и аз да забравя да пиша. не искам да ви занимавам с моите неволи и скръбни размисли. честно казано, писна ми всички да ми казват - горе главата, детето ще се оправи. как пък едно не се е оправило с тази диагноза? да, живеят, да, поддържат се някак, ама още ми е трудно да приема за себе си и за мъничето какво мъчение ни чака - дни, месеци или години. а може и както днес го държа в ръце, утре ...

не знам, сигурно трябва да се поровя в другия форум на родители на деца с увреждания как са успели да се справят и да приемат състоянието на децата си. повярвайте ми, трудно е и наистина трудно успявам да мисля за друго, добре че са двамата големи, само те успяват да ме разведрят и да ми отклонят вниманието от болната тема.

Здравей, Lilibon. 
Браво на момата. От всички страни (включително от познати и неопзнати учителки по математика) чувам, че средният резултат е между 30 и 40 решени задачи. Значи нашите деца са се справили чудесно. Нека ходи момичето по разходки - сега й е паднало, след толкова много труд време е за почивка. А пък за яденето - в тези жеги на кого му се яде?! Не мисля, че не й се прибира заради проблемите на Криси. Просто и тя си има свои нужди - на тази възраст най-хубаво се споделя с приятелките, нали 
Знам, че ти е писнало от успокоявания - с думи не става . Знай само, че ако имаш нужда от нещо (дори и само да си поговориш с някого) винаги съм насреща. Можеш да ми пишеш на лични, винаги когато пожелаеш.
Целуни Криси и от мен тази вечер.  

Съжалявам че тези дни хич ме няма,ама ,а и жегата ме довършва...Но да ви се похваля,днес съм карала за първи път сама,до Витоша,да си налеем вода с инструктора,че жегата...И обратно!И ОЦЕЛЯХМЕ!!!Е,и това ако не е късмет?!Много съм горда от себе си !!!

Хей, хора как сте в тая жега? Така  съм се скапала, че не ми се пише хич.

Лили, хубаво е че сте си пак у дама.Какво ви казаха за Криско в Плевен? Дано само хубави неща.
Много красиво и изписано бебенце, пожелавам му здраве от сърце.

Браво на учениците, които се постараха на изпитите. В крайна сметка каквото сабя покаже.
Някои се вълнуват повече, други по-малко.И нашия ред ще дойде след 2 г.

Маминка, снимките от рож.ден останаха в старата тема. Ще ти ги пусна пак. Има и още от плажа в неделя, ама ме мързи да ги кача.
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=24970&AlbumId=97202
Ох, отивам да се полея, че умирам. Имаме клима, ама заради малките не го пускаме, само под него седят и сме си патили.

Дано да е прохладна вечерта ви!

червена шапчице все се каня да те поздравя за решението да изкараш шофьорските курсове   .На мене още не ми достига кураж да седна зад волана (то ме е страх да се возя ,камо ли да карам)  А на теб кураж не мисля че ти е нужен ,но ще ти кажа , че преди 3 месеца моята маминка ,която е на 59 г. взе шофьорска книжка. И тя многодетна мама и нямала време докато ни отгледа, после с нас ученичка беше и студентка...Но сега  та мисълта ми е щом тя може ...Лошото е че аз се успокоявам ,че имам време до 59...Миличка Лилибон чета и искам да ти кажа нещо ,само че в главата ми настъпва хаос . Каквото и да предстои , дано само да си силна Колкото до тестовете (аз пряко не съм засегната), но разбрах че били трудни Дано всичките дечица имат късмет де влязат там където искат, ако ли не... вярвайте  тя съдбата си знае работата.Сега лека нощ  моичките вече спят. Мамо Цоци Обичам хората ,които работят със замах.

Цоцоланке, спри да се ядосваш с госпожата на Рая. Взела си правилно решение, давай напред. Какво е било - много им здраве.

Фейо и Лилибон, знам, че треперенето е ужасно, докато излязат оценките и класиранията, но имайте предвид една поговорка, която употребява баща ми в такива случаи: "Каквото за всите турци, това и за гол Асан" - трудно-лесно, за всички деца е било еднакво, така че особено високите оценки ще бъдат малко - както обикновено, а резултатите на децата ви ще се окажат не толкова лоши, колкото ви се вижда на пръв поглед. Не е толкова важно в кое точно училище ще влязат, важното е, че ще бъдат с деца на тяхното ниво и ще се чувстват комфортно сред тях. Преди 6 години на щерка ми й стигна балът за Руската, макар че тя си мечтаеше за друго. Тръгна без особено желание, но после се оказа, че си е точно на мястото - завърши отлично, намери си страхотни приятели, класира се на сума олимпиади, приеха я да следва в СУ по първо желание без нито един частен урок - и всичкото това, без да насилва себе си, както би й се случило, ако учеше в Немската, да речем - там конкуренцията била жестока, имало доста деца, които учели до 1-2 през нощта - е, моята не е от този тип - значи, или щеше да е последна двойкаджийка, или да изкара 5 години в борба със себе си. И за какво? Сега е една щастлива почти 20-годишна млада дама, успяваща (всички изпити от първата и втората сесия - с 6  ), уверена в себе си, заобиколена от приятелство и любов. Ама не била най-първа на изпитите след 7 клас - много важно.

кабо алма, права си, съгласна съм. да видим какви ще са ни резултатите и дано наистина дъщеря ми да попадне на среда. то и цялото натискане за гимназиите не е защото ще научи нещо уникално, а защото ще е сред деца със сходни способности и амбиции.

  Благородно ти завиждам за успехите на Мика, все така да й върви и в учението, и в работата, и в личния живот!

Илиева, твойте таралежи ме развеселиха - големи са сладури! И толкова пораснали изглеждат!

Софийските шофьорки - като ви знам какво е движението, смятайте се за по-смели от доста хора в България. 

Кабо Алма, съвсем права си. Най-важно е как ще се чувстват децата в новите училища. И аз стигнах до този извод, ама друго си е като го чуеш от някой, който вече е минал по този път.   

Цоци,няма за какво да се кахъриш за училището.Тази госпожа явно е доста лицемерна ,изобщо не и прави чест.Всяко зло за добро.

Аз се радвам,че дъщеря ми се отърва от тези изпити още в 5 клас,да не се тормозя и за това сега.
Дано децата ви да са се справили успешно,за да ги приемат там където желаят.

Илиева ,Нadiaeurо,много хубави снимки.Ние още нито на плаж,нито на планина сме ходили.

Лилибон,на няколко пъти се каня да ти се обадя и все се отказвам в последния момент.Неудобно ми е .Ако имаш желание и нужда да си поговориш с някой ,просто ей така ще се радвам ако съм насреща.С удоволствие бих ти дала домашния си телефон.

Как така?

Да взема да се разпиша и аз

За тези, които не ни познават - аз съм мама на 3ма палави хубавеца на 10, 4.5 и 1.5 години И аз съм мама на "специално" дете - средното ми моченце е със Сензорно Интегративна Дисфункция и аутистични черти. Тепърва проговаря, учим се да караме колело, да не се тръшкаме за всяко нещо, да носим дрехи, различни от пижама, да му слагаме обувки на краката, защото не ги търпи, да драскаме с молив по листа и ей такива обикновенни неща... Lilibon, аз самата разбрах, че детето ми има проблем, едва като стана на 4 - няма да ти описвам шока, който изживяхме и колко трудно беше да го приемем...  Това неможеше да се случи на мен беше първата ми реакция...много време ми трябваше да приема, че детето ми е същото онова момченце, което аз си обичкам и това, че има "диагноза" не го прави по-различно за мен от останалите ми деца...вярно трудно е да си помислиш даже как ще пораснат тези деца и как ще се реализират,как ще живеят,  но аз имам надежда, че ако е щастлив, всичко останало ще е маловажно... Но много боли. Но с времето болката се притъпява. Проблема, е че сме склонни да даваме повече, на специалните си деца и понякога другите ни деца страдат от това. Това е нещото което а искам да избегна, но не се справям.
Иначе покрай мен нормалните неща - големия батко е кротичък и се учи добре, малкия ми батко пък си е с репертоара "тръшкам се за всичко и никога не спя нощем" от малък и сме му свикнали, най-малкото пък от бебе суче по цяла нощ и дава и своя принос за моето ненаспиване  Аз работя и хвърча постоянно по терапии с малкия батко, да вземам и водя на училище и градини...някъде измежду всичко се сещам от време на време, че имам и къща за гледане където ме чакат огромните камари пране и готвене и чистене...за които никога няма време... Все се успокоявам , че като пораснат ще се наспя....

mama3, гледам те още като прописа, че си ми харесала патките Ама ти е простено - нали и ти си с 3 патета /ама женски/ За шофирането - давай смело - аз не се виждам ако нямам кола как ще се справям с децата. А и напоследък мъжа ми е толкова зает, че аз си ги разнасям като самотна майка ...Оня ден се засилих да си пазарувам дърва /тук при мен е зима сега/ и мъкнейки малките 2ма на ръце задърпах един чувал  Аз дърпам, дребните ритат, големия батко се пъне и той да дърпа да помага в обратна посока  Та събрахме усмивките на минувачите и ме уредиха в живота да ме натоварят в колата с дървата, че и децата носиха. 

[desi] много, много ми е драго,че най-накрая се разписа.....Благодаря ти! Не вярвах да те видя тук вече......

Добре дошла и ще се радвам ако напишеш рожденните дни на твоите юнаци(а и на теб)ако не са тайна за да ви включа на 1 стр. 

Здравейте мами! Привет на мама [desi] - добре дошла и да знаеш,че ти се възхищавам на силата! 
Цоци,да ти благодаря,че ни "свърза" с Оливети - много хубаво си изкарахме,а моя Виктор и нейната Виктория не се отлепиха един от друг. Утре ще кача снимки,че сега ми се спи много и не ми се занимава.
Лека нощ на всички и успешен нов ден! 
Щях да забравя : ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА НЕВИ,РАДЕТОК И НИКИ!БЪДЕТЕ МНОГО ЗДРАВИ,ЩАСТЛИВИ,ДАВАЩИ И ПОЛУЧАВАЩИ ЛЮБОВ!     

Честито на рожденниците!
Деси, добре дошла!
Лилибон, кога ще излезе резултата от изследването?
Нямаме климатик и ще проимаме само през трупа ми! Обаче ми е много горещо - не мога да дишам! Дивна се оприщила от потта - къпем се по три пъти на ден. Отивам да си умра на спокойствие! Сбогом...