Пак за изневерите...

Предпочитам истината,колкото и горчива да е,пред (само)заблудата,колкото и да е сладка
Виждам,че дотук всички се изказаха горе-долу като мен,но защо ли си мисля,че ако се появи тема от сорта на "аз съм любовницата,да кажа ли на жена му,че...",всички ще гракнат:не, това не е решение, не бива,налягай си парцалите и т.н.
И какво излиза-че истината и лъжата са разтегливи понятия и си боравим с тях,както ни се иска(за съжаление).

Нямам представа дали е възможно. Наистина не знам Но при определени обстоятелства - струва ми се, че да. Сещам се за един колега на мъжа ми... Работата им е такава, че изисква дълги командировки, далеч от семейството, за по няколко месеца. Та, този колега си има чудесно семейство тук и същевременно жена и син в някаква африканска държава/ Етиопия ли беше /, където ходи два пъти в годината за по 3 месеца. Семейството му тук от нищо не е лишено, работата е доста добре платена, а и когато той си е в БГ, си е постоянно с тях - семейна идилия. Семейството му там също живее царски, защото тя е жена на бял човек - т.е. голяма работа Онази там знае за българката. Българката понятие си няма за етиопката. Той казва, че обича и двете. Всички са щастливи
Абе животът е шарен, няма черно и бяло...
Представи си следната ситуация /баси, цял сценарий за филм написах / - много се обичате. Да, ама, както се случва често в живота, момчето кръшнало веднъж. Защо, няма да уточняваме - пиян бил, скарали сте се за глупост, или бил далеч от теб, или к'вото там..няма значение. Кръшнал веднъж, само веднъж! Ама направил бебе...Мацката не го махнала. А мъж ти понеже е разкошен човек, отговорен и свестен - издържа детето и го вижда редовно, защото к'вото и да е - детето не е виновно за нашите простотии, нали?
Е?

Да, точно това излиза и аз го повтарям от доста време насам. Всичко е въпрос на гледна точка

belinda,
В описания от теб случай, за колегата на съпруга ти - съгласна съм.
Възможно е някой да поддържа подобна паралелна връзка.
Мисля, че въпросният мъж е с леки шизофренични наклонности, т.е той живее два живота, които нямат нищо общо един с друг - различни страни, нрави, култура, отношения, семейства. Харесва му така, успял е да се нагоди. Но все си мисля, че за него, това което върши дори не е изневяра. Някакси в съзнанието му се е прокраднала мисълта, че изневяра е, когато изневериш на половинката си със подобна личност. Той не възприема етиопката за подобна личност, защото тя коренно се различава по визия, манталитет, култура и възгледи от българите. За това съм склонна да мисля, че този мъж не приема другото си семейство като нещо лошо и пошло. То просто няма нищо общо със семейството в България.
Малко шантаво го обясних, дано разберете какво искам да кажа!

Другояче стои въпроса за извънбрачна връзка в един град или регион! За да имаш подобна връзка е нужно много внимание, бдителност и здрави нерви. Ако изневеряващия не е актьор, няма начин съпругът/съпругата да не се усети. За тези неща не трябват думи. Усеща се различното отношение, разсеяността, отегчението, раздразнителността, бягането от отговорност и прочее.
Трябва да си абсолютен баламурник или упорито да се самозалъгваш, за не се усетиш навреме!
Говорим за връзки, да поясня!

Ако става въпрос за еднократна забежка и ако наистина е била еднократна, то забегналият ще го гони гузна съвест, а това ще си проличи. И ако отсрещната страна познава добре партньора си, няма начин да не забележи!
Ако забегналият не изпитва чувство за вина, то тази забежка няма да е единствената, ще последват още. Тогава пак ще се разбере, рано или късно.

Все пак, да пази Господ! Никой не е застрахован!
Има ситуации и ситуации, те са толкова различни, колкото и хората!

Не мисля, че е разтегливо понятие. Просто не от любовницата искам да го науча. А и ако точно тя ми съобщи "новината", тя ще отнесе доста повече от контрата, отколкото той, просто така ще се стекат обстоятелствата, въпреки че може тя също да е лъгана и прост да й е дошло до гуша. Че и той ще изпати - ще изпати.
А за твоите филми   - и без да е направил дете, и като е било веднъж, без никакви чувства, така се случило... ами не става така. Не и при мен.

Ако не е тя,ще се намерят други доброжелатели.Не знам да има някаква тенденция мъжете,които изневеряват,доброволно да си признават(не че няма и изключения,де).
И изобщо все ми е тая в такава ситуация от кого научавам-нали са ми забили ножа в гърба,пък кой го е завъртял после...все едно.Раната си е рана и болката си е болка.

Ми Зайче, имаш право. Но както казах, тогава тя ще отнесе контрата, при положение че той е виновен... Защото тя може всичко да е направила, казала, показала и т.н. Ако той не е искал, нямало е да се случи.

Прекалено много се опитваш да опростиш нещата. Знаеш ли колко жени (примерно) живеят в абсолютна заблуда и пълно неведение какво върши мъжът на живота им зад гърба им, а те си вярват, че са попаднали на изключително свестен и отговорен мъж, който не би си и помислил да погледне друга? Толкова влюбени и заслепени патки съм виждала, че не е истина просто!

За съжаление, права си!
Все пак, не виждаме ли това, което искаме да видим? И обратното - затваряме си очите за неща, които съзнанието ни отказва да приеме. Често, пренебрегвайки очевидните знаци, приемаме нещата не такива, каквито са, а такива, каквито искаме да бъдат.
Дали любовта ни заслепява или това е просто неосъзната реакция на подсъзнанието ни, целяща избягване или омекотяване на удара?
Дали не си мислим, че ако за момент си затворим очите, тъмния облак ще премине?

Много отдавна имах две годишна връзка с мъж. Разделихме се, защото ми писна да правя компромиси.
След време разбрах, че ми е изневерявал с много жени. Да ти кажа, никак не се изненадах. Дадох си сметка, че съм имала много поводи да се съмнявам. Очевидни поводи. Пускала съм тези поводи покрай съзнанието си, което раждаше невероятни оправдания в негова защита.
Когато възвърнах душевния си мир, дойде ужаса и яда - яд към самата себе си! Защото сама си причиних това. Сама се самозалъгвах - несъзнателно, но от това не ми стана по-леко. Той направи това, което аз позволих, следователно вината беше моя!

От тогава, дори за миг не допускам да се оставя на течението. Горчивия опит не ме направи ревнива. Вече познавам себе си, усвоих изкуството да мисля с главата си и да анализирам случващото се около мен!
Не мога да отговарям за постъпките на другите, но за моите реакции мога!

Ще повърна 
Разбиранията ми за семейство не съвпадат с подобни извращения

И аз, и детето ми имаме нужда да е при нас всеки ден, другото не семейство, а някакъв вид познанство ...

Никол, не го очаквах от теб Според теб нямам семейство, а съквартирант, защото работата на съпруга ми изисква дълги отсъствия от вкъщи или нещо не те разбирам правилно? За нужди - и аз, и моето дете си имаме нужди, но какво би следвало да направя - може би да се разведа и да си намеря мъж, който не пътува Или да го накарам да се откаже от това, което върши най-добре, за да ми е под ръка
Хм, интернет е уж едно голямо анонимно място, където всеки пише, каквото си иска и не му пука...Но когато видиш нещо подобно, написано от човек, който те познава, се чувстваш странно

 

belinda, написах го изхождайки от собствения си опит, имала съм подобна връзка и така и не се почувствах обвързана, живеех си живота, независимо от половинката, който даже не приемах за половинка, но така е думата.

За вас не съм останала с впечатлението, че мъжът ти го няма по половин година (както поне аз рабрах за другия случай). Едно е да пътува, друго е да го няма по половин година. Не е нужно да спре да работи, каквото му харесва, но създаде ли семейство е добре да потърси възможност да е по-близо до него. Само дето колегата с етиопската букла екстра го устройва ситуацията  за какво му е да търси изход от ситуацията?

Със сигурност ще искам да знам, не мога цял живот да живея в лъжа.