Необщителното дете

  • 5 236
  • 21
  •   1
Отговори
# 15
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Стига бе хора!
 
Нима не познаваме всички ние себеподобни, които не са общителни, или част от самите нас не са такива?!

Не става от всеки лапацало и сърце на компания! И не е нужно да става!

ruba, остави детето си на мира.

# 16
  • София
  • Мнения: 249
Сериозно ли? Ами като иде в първи клас и стои настрана от другите? Като се притеснява и подтиска емоциите си само, за да не не направи лошо впечатление. В детската я хвалеха непрекъснато, че е много послушна, но за сметка на кое - на това, че подтиска своите емоции и прави само "правилните" неща. Как да я оставя намира? Нали съм родител и за мен няма по-важно нещо на света от децата ми...
Съгласна съм, Judi, че е добре да поговоря с учителките да имат едно наум и да направят нужното детето да не се чувства изолирано. Ето, днес трябваше да идат на камбаните и тя отказа да отиде. Каза, че никой не искал да играе с нея и ще стои сама...
Все пак си мислех, че те затова са педагози, зад а имад подход към децата, а не ние да ги подтикваме да си гледат качествено работата...
Но явно съм голям оптимист...

# 17
  • Мнения: 24 467
Нансен, ако майката смяташе, че поведението на детето е абсолютно нормално и че е въпрос само на характер мислиш ли, че щеше да пише тук по този въпрос? Никой не държи хлапето му да е център на вселената или поне на компанията, но ако родителят забележи, че детето е болезнено срамежливо или твърде необщително би се притеснил и като всеки загрижен за детето си човек ще потърси поне смекчаване на проблема. Аз намирам Руба за загрижена и добра майка, след като се опитва да помогне на детето си. Тя е по- близо до него от всеки един от нас и след като тя счита, че е добре да се действа, а не да се оставят нещата на самотек е редно да търси начини.

# 18
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Judy, безспорно си права.

В крайна сметка майката най-добре си знае. Тя носи отговорността за детето си, не ние.

Само изказах мнение!

# 19
  • Мнения: 3 211
ruba,
и аз имам същия проблем, само че детето ми е по-малко, виж темата ми за "детски психолог?"
Стига бе хора!
 
Нима не познаваме всички ние себеподобни, които не са общителни, или част от самите нас не са такива?!

Не става от всеки лапацало и сърце на компания! И не е нужно да става!

ruba, остави детето си на мира.
Naughty

# 20
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
затворените възрастни не са такива от вчера.
Те от деца са такива. А човек си се ражда с определен характер.

# 21
  • София
  • Мнения: 249
Искрено благодаря за всички мнения.
Така или иначе реших да се посъветвам с психолог. Пасивността е неоправдана. Дори да се престарая е по-добре, отколокото да чакам проблемът сам да се реши. Всеки човек подлежи на промяна според мен, дори и възрастните. Въпросът е точоно как да се случи тази промяна. Ето това ме тревожи, че не знам точно как да се справя с проблема. Съпругът ми също беше затворен човек, когато се запознахме и в продължение на 14 години аз виждах как успявам да го накарам да стане по-общителен и по-спокоен. Само че децата са друго нещо. Там всичко е много фино и ако сгрешим някъде, после няма да си го простим цял живот.

Общи условия

Активация на акаунт