[
Кое да е жалко? Че не познавам хора, които да взимат наркотици ли? Или че нямам лични наблюдения как се променят хората?
Никак не е жалко, ами направо съм щастлива от този факт.
Не знам къде навсякъде го има - сред моето обкръжение го няма със сигурност. По-скоро ме е страх да не се появи.
ПП Имам лични наблюдения как алкохолът променя хората, но ти не питаш за това.
[/quote]
Мда, и аз така си мислех, докато изведнъж не ми се случи много близка среща с проблема. Ей тъй изневиделица. И се оказа, че тия неща дето само на другите се случват можело и на мен да ми се случат. Виждаш как обичан човек се убива пред очите ти и неможеш да направиш нищо, нищо! Защото родителите му не са си свършили добре работата преди 15-20 години.
Това не лиготия, както си мислим отстрани, а тежко психическо заболяване, корените на което обикновено са в най-ранна детска възраст.
За говорене с мъника е рано. Но говоренето е финала, според мен. Много друга работа трябва да се свърши преди това, за да се положат основите за подобни разговори. И тази работа почва от рождението на детето.
То трябва да се чувства сигурно, разбирано, да знае че е обичано и значимо, да се изгради доверие, да му се позволи да изразява индивидуалността си, да усеща физическото ни присъствие и близост... звучи адски банално и всеки родител си мисли, че това са очевидни неща. Ама явно не са... щом има толкова много деца с тежки наркотични зависимости.