Как само щях да пропусна да се запиша да следя прекрасната тема! 
- Публикувана: 22 юни 2007, 15:19 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2007, 06:50 ч.
Литературен клуб - ІV
Последните седмици прочетох и два трилъра, но никак не ме впечатлиха. Няма какво толкова да пиша. Но за протокола - ако на някой му се чете нещо завладяващо и наистина интересно, да не посяга към
"Смъртта е моят занаят" на Майкъл Конъли и "Стъпки в мрака" на Стив Мартини.
А идеалната книжарница... Една от детските ми мечти - да съм собственик на книжарница
Не си я представям голяма и светла. По-скоро уютна и сенчеста. На тиха уличка с големи дървета. С разни кътчета вътре, до които стигаш по лабиринт от пътеки. С много, много книги и удобни кресла. С вкусно капучино. И тишина. Не искам музика. И искам незабележими продавачи.
Обичам библиотеките. Там алчността ми към книгите се проявява с пълна сила
. Напоследък не излизам от библиотеката с по-малко от седем-осем книги. И това при положение, че всъщност изборът не е кой знае колко голям и рядко има нови заглавия.
В тази връзка днес преброих от любопитство книгите в личната си библиотека. Мислех, че имам много книги - оказаха се около двеста... А има хора с библиотека от 3 000 - 4 000 книги. Майка ми също има голяма библиотека - но сега, като се замисля по повод днешното преброяване, едва ли са повече от 1 000 - 1 200 книги.
А вие колко книги имате?
И има ли смисъл изобщо да трупаме книги. Мисля си, че ако в библиотеката имаше всичко, което исках да прочета, щях да купувам рядко книги. И това при положение, че обичам не само четенето като процес, но и самите книги като такива - миризмата им, тежестта им, усещането от новите страници.
Но пък има толкова непрочетени книги и толкова рядко се връщаме, за да препрочетем нещо... защо е нужно просто да трупаме някакви предмети. Днес пиша абсолютно несвързано, но ми се искаше да споделя и "антиконсуматорската" си идея в светлината на любовта към книгите
"Смъртта е моят занаят" на Майкъл Конъли и "Стъпки в мрака" на Стив Мартини.
А идеалната книжарница... Една от детските ми мечти - да съм собственик на книжарница
Не си я представям голяма и светла. По-скоро уютна и сенчеста. На тиха уличка с големи дървета. С разни кътчета вътре, до които стигаш по лабиринт от пътеки. С много, много книги и удобни кресла. С вкусно капучино. И тишина. Не искам музика. И искам незабележими продавачи.
Обичам библиотеките. Там алчността ми към книгите се проявява с пълна сила
. Напоследък не излизам от библиотеката с по-малко от седем-осем книги. И това при положение, че всъщност изборът не е кой знае колко голям и рядко има нови заглавия.В тази връзка днес преброих от любопитство книгите в личната си библиотека. Мислех, че имам много книги - оказаха се около двеста... А има хора с библиотека от 3 000 - 4 000 книги. Майка ми също има голяма библиотека - но сега, като се замисля по повод днешното преброяване, едва ли са повече от 1 000 - 1 200 книги.
А вие колко книги имате?
И има ли смисъл изобщо да трупаме книги. Мисля си, че ако в библиотеката имаше всичко, което исках да прочета, щях да купувам рядко книги. И това при положение, че обичам не само четенето като процес, но и самите книги като такива - миризмата им, тежестта им, усещането от новите страници.
Но пък има толкова непрочетени книги и толкова рядко се връщаме, за да препрочетем нещо... защо е нужно просто да трупаме някакви предмети. Днес пиша абсолютно несвързано, но ми се искаше да споделя и "антиконсуматорската" си идея в светлината на любовта към книгите
Пропуснах да пиша,че в момента чета "Норвежка гора" на Харуки Мураками.
Интересна е.Някой чел ли е нещо от този автор?
Интересна е.Някой чел ли е нещо от този автор?
Аз съм чела " Кафка на плажа" от същия автор. Много ми хареса - странна и интересна книга.
Ще чакам отзиви за "Норвежка гора", след като я прочетеш.
Аз пък не съм чела нищо от Мураками, но скоро ще наваксам.
И по този повод - ето и новоизлязлата му книга "Хроника на птицата с пружина":
Най-уважаваният белетрист на Япония се нарежда в първите редици на световните писатели с този роман, белязан с изключително въображение и обединяващ криминалната фабула с разказа за един разпадащ се брак и с търсенето на скритите тайни на Втората световна война.
В едно предградие на Токио младеж на име Тору Окада търси котарака на жена си, който се е изгубил. Не след дълго се оказва, че трябва да издирва и жена си в един свят, скрит под привидно спокойната повърхност на Токио. По време на търсенето Окада се натъква на странни съюзници и противници: проститутка със свръхестествени способности, покварен политик, който въпреки това се радва на вниманието на медиите, весело шестнайсетгодишно момиче с отвратителен характер и възрастен ветеран от войната, променен непоправимо от ужасите, на които е станал свидетел по време на забравената кампания на Япония в Манджурия.
Увлекателен, пророчески, съчетал комичното със страшното, романът "Хроника на птицата с пружина" е великолепна творба, която не отстъпва на никой световен шедьовър.
И по този повод - ето и новоизлязлата му книга "Хроника на птицата с пружина":
Най-уважаваният белетрист на Япония се нарежда в първите редици на световните писатели с този роман, белязан с изключително въображение и обединяващ криминалната фабула с разказа за един разпадащ се брак и с търсенето на скритите тайни на Втората световна война.
В едно предградие на Токио младеж на име Тору Окада търси котарака на жена си, който се е изгубил. Не след дълго се оказва, че трябва да издирва и жена си в един свят, скрит под привидно спокойната повърхност на Токио. По време на търсенето Окада се натъква на странни съюзници и противници: проститутка със свръхестествени способности, покварен политик, който въпреки това се радва на вниманието на медиите, весело шестнайсетгодишно момиче с отвратителен характер и възрастен ветеран от войната, променен непоправимо от ужасите, на които е станал свидетел по време на забравената кампания на Япония в Манджурия.
Увлекателен, пророчески, съчетал комичното със страшното, романът "Хроника на птицата с пружина" е великолепна творба, която не отстъпва на никой световен шедьовър.
Мда...
а аз като малка исках да стана библиотекарка
Мисля,че желанието ми се роди в трети клас,когато училищната библиотекарка излизаше по майчинство и предаваше всичко на новата.Аз и още една съученичка помагахме и отбелязвахме в едни големи тетрадки с различни цветни моливи книгите една по една.Аууууу беше страхотно
А за трупането на книги....на мен също никак не ми се разделя с тях,въпреки че никога не ги препрочитам.
а аз като малка исках да стана библиотекарка
Мисля,че желанието ми се роди в трети клас,когато училищната библиотекарка излизаше по майчинство и предаваше всичко на новата.Аз и още една съученичка помагахме и отбелязвахме в едни големи тетрадки с различни цветни моливи книгите една по една.Аууууу беше страхотно А за трупането на книги....на мен също никак не ми се разделя с тях,въпреки че никога не ги препрочитам.
Идеалната книжарница...
Да, и моята е тъмна. С нисък таван. Нека правят и хубаво кафе. Ниските кресла с малки кръгли масички са задължителни. Много бих се радвала и на тераса или малко дворче, където мога да почета с цигара в ръка. Обичам да пуша...
Що се отнася до личната библиотка, майка ми има прекрасна. Ще наследя голямо богатство - около 3 000 книги. Обичам библиотеките и ми е хубаво да си вземам четива от там. Но ми е приятно и да си купувам книги. Хубаво е в един дом да има голяма библиотека. Уютно е, а и придава някак мистична атмосфера. Или поне аз така я чувствам...
Да, и моята е тъмна. С нисък таван. Нека правят и хубаво кафе. Ниските кресла с малки кръгли масички са задължителни. Много бих се радвала и на тераса или малко дворче, където мога да почета с цигара в ръка. Обичам да пуша...
Що се отнася до личната библиотка, майка ми има прекрасна. Ще наследя голямо богатство - около 3 000 книги. Обичам библиотеките и ми е хубаво да си вземам четива от там. Но ми е приятно и да си купувам книги. Хубаво е в един дом да има голяма библиотека. Уютно е, а и придава някак мистична атмосфера. Или поне аз така я чувствам...
Идеалната книжарница за мен е по-скоро книжарничка. Уютна, с много, много книги. Внякакво малко градче, с цветя отпред и слънчева.
Обичам да си купувам книги. Когато нямам възможност да отделя по-голяма сума, купувам антикварни. Намерила съм си в Пловдив една сергия. Даже наскоро купих от там един том на Фитцджералд за 2 лв.
Не мога да чета книги он-лайн. Мъчение е за мен. Обичам да помириша хартията и да отгръщам страниците.
А като вляза в чужд дом и първата ми работа е да разгледам библиотеката.
Обичам да си купувам книги. Когато нямам възможност да отделя по-голяма сума, купувам антикварни. Намерила съм си в Пловдив една сергия. Даже наскоро купих от там един том на Фитцджералд за 2 лв.
Не мога да чета книги он-лайн. Мъчение е за мен. Обичам да помириша хартията и да отгръщам страниците.
А като вляза в чужд дом и първата ми работа е да разгледам библиотеката.
И аз напоследък чета отдавна излезли книги. "Синята брада" на Вонегът - много ми е различна от всичко негово, което успях да прочета досега. "Леля Хулия и писачът" на М.В. Льоса - страхотна книга. Препрочетох с други "очи" "Театър" на Съмърсет Моъм. "Паула" ми върви страшно бавно, но тъкмо когато си кажа, че я зарязвам и излиза нещо, което ми докосва душата. Заредила съм се с още една по-стара книга "Бившата съпруга" на Ерве Базен. Някой да я е чел?
Иначе днес ще си взема новата книга на Пол Ливайн (ако не следях темата щях да я пропусна
).
Иначе днес ще си взема новата книга на Пол Ливайн (ако не следях темата щях да я пропусна
). И аз сега чета Леля Хулия и писачът. Много хубава книга. С много тънък хумор. Засега впечатленията ми от Льоса са, че няма една книга, която да прилича на друга негова.
Обожавам да кисна в книжарници или библиотеки. Моят мъж ми казва, че съм една от малкото жени, която като излезе да пазарува и се забива не в магазин за дрехи или някои друг, ами в книжарница. И накрая от целият шопингов ден се прибирам само с книги
Баба ми имат огромна библиотека в къщата си и като малка там ми беше любимото място, постоянно се ровех в книгите, оттам и любовта ми към тях. Страхотна стая с изкуствени цветя навсякъде, картини, много красиво канапе и два огромни фотьойла, нощна лампа и всички екстри да четеш на спокойствие и в приятна атмосфера, много книги съм изчела в тази прекрасна стая с библиотеката. Баба ми казваше-ти си странно дете, другите играят на улицата, а ти цял ден стоиш в забита в книгите
У дома също имаме голяма библиотека, по-малка е от тази на баба, но немога да кажа на брой колко са. Не мога да си представя дом без библиотека, изглежда ми пусто, за мен тя е част от интериора. На мен лично, моята библиотека ми създава уют, много успокояващо ми действа като си я гледам, всички книги там са ми мили и са ми свързани с много спомени, това е моят голям въображаем свят, поставен на секциите и грижливо обгрижван против прах
И моята първа работа, като отида някъде на гости е да погледна библиотеката
За мен книгите не са само предмети и ми харесва да си ги "трупам", после поглеждайки ги всяка ми навява различни асоциации и спомени и много често ме връхлита желанието да си ги препрочета и това и правя понякога, де, когато не съм намерила нещо ново или интересно.
Баба ми имат огромна библиотека в къщата си и като малка там ми беше любимото място, постоянно се ровех в книгите, оттам и любовта ми към тях. Страхотна стая с изкуствени цветя навсякъде, картини, много красиво канапе и два огромни фотьойла, нощна лампа и всички екстри да четеш на спокойствие и в приятна атмосфера, много книги съм изчела в тази прекрасна стая с библиотеката. Баба ми казваше-ти си странно дете, другите играят на улицата, а ти цял ден стоиш в забита в книгите
У дома също имаме голяма библиотека, по-малка е от тази на баба, но немога да кажа на брой колко са. Не мога да си представя дом без библиотека, изглежда ми пусто, за мен тя е част от интериора. На мен лично, моята библиотека ми създава уют, много успокояващо ми действа като си я гледам, всички книги там са ми мили и са ми свързани с много спомени, това е моят голям въображаем свят, поставен на секциите и грижливо обгрижван против прах
И моята първа работа, като отида някъде на гости е да погледна библиотеката
За мен книгите не са само предмети и ми харесва да си ги "трупам", после поглеждайки ги всяка ми навява различни асоциации и спомени и много често ме връхлита желанието да си ги препрочета и това и правя понякога, де, когато не съм намерила нещо ново или интересно.
Идеалната книжарница винаги съм си я представяла както я описвате - малка, с много книги, с местенца, където можеш да поседнеш да почетеш, с хубаво кафе, с вити стълби, втори етаж и с книги до тавана 
Винаги съм искала в къщи да имам стая - библиотека, отпупана с книги, малко тъмна , с удобно кресло и стълбичка, по която да се качвам да си вземам книги Но няма как да ми се случи на този етап - нямам място у нас 
И аз не обичам да чета от компютъра - губи ми се усещането да държа книгата в ръцете си
Винаги съм искала в къщи да имам стая - библиотека, отпупана с книги, малко тъмна , с удобно кресло и стълбичка, по която да се качвам да си вземам книги
Но няма как да ми се случи на този етап - нямам място у нас И аз не обичам да чета от компютъра - губи ми се усещането да държа книгата в ръцете си
Последно прочетох това http://www.knigopolis.com/index.jsp;jsessionid=CC1A1C69EC2E24A84 … d=6339&v=book КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ПЕПЕРУДИ Колийн Маккълоу. Хареса ми!
Сега чета http://www.knigopolis.com/index.jsp;jsessionid=12A5E0E0DF90865E01AC386DE7A71196
Дванадесет хиляди фута под Атлантическия океан... Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу - на “Буря в бездната”, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел - да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо... и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
Сега чета http://www.knigopolis.com/index.jsp;jsessionid=12A5E0E0DF90865E01AC386DE7A71196
Дванадесет хиляди фута под Атлантическия океан... Най-забележителното подводно откритие в историята!
Лекарят от Военноморския флот Питър Крейн спешно е повикан на отдалечена петролна платформа в Северния Атлантически океан, за да помогне в поставянето на диагноза на странно заболяване, разпространяващо се сред персонала. Когато пристига, Крейн научава, че реалният проблем се спотайва далеч долу - на “Буря в бездната”, изумителна авангардна научноизследователска база, построена на океанското дъно. Свръхсекретната станция е проектирана с една-единствена цел - да изкопае наскоро открит подводен обект, който може би съдържа ключа за тайна, обвита в многовековни митове и догадки.
Крейн полага клетва да мълчи и се спуска в базата. Научава, че по време на разкопките се наблюдават обезпокоителни заболявания. Крейн осъзнава, че тайната база крие нещо много по-сложно от медицинска загадка и че откритието е всъщност много по-зловещо... и по-смъртоносно, надхвърлящо човешките представи!
Момичета,
записвам се при вас, че темичката е още в началото!
Много имам да ви догонвам.
Възхищавам ви се!
Това видяхте ли го:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=201140.0
В момента чета "По пътя" на Джак Керуак.
Идеалната книжарница - просторна и добре тематично подредена, тиха, ама много тиха музика, места за посядане...
Личната ми библиотека не е голяма. От майка ми, която ревностно купуваше всичко ново, имам доста голяма библиотека. Обичам, да ги ровя, макар че повечето съм ги чела, но са ми мили...
записвам се при вас, че темичката е още в началото!
Много имам да ви догонвам.
Възхищавам ви се!
Това видяхте ли го:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=201140.0
В момента чета "По пътя" на Джак Керуак.
Идеалната книжарница - просторна и добре тематично подредена, тиха, ама много тиха музика, места за посядане...
Личната ми библиотека не е голяма. От майка ми, която ревностно купуваше всичко ново, имам доста голяма библиотека. Обичам, да ги ровя, макар че повечето съм ги чела, но са ми мили...
Заинтригувана от забележката на Verdad ( ) относно някой си г-н Вълшебноезичен от "Мастилено сърце", в събота реших да потърся въпросната книга и установих, че е от една вече харесвана от мен авторка Корнелия Функе.
От въпросната дама бях чела "Повелителят на крадците" и много ми беше харесала, та реших да повторя.
тук
Да не ви обяснявам че съботният следобед мина изцяло под знака на "Мастилено сърце", после си препрочетох и другата й книга. Ще поясня, че книгите са от онзи тип, който навремето се зовеше "четиво за юноши" (не бих искала от това да си правите извод за нивото на акъла ми
) и горещо ги препоръчвам на потомците ви на 10-15 годишна възраст.
А въпросният г-н Вълшебноезичен има спорната дарба да "изчита" (буквално) от книгите, които чете на глас, в реалността разни герои и предмети и, на всичкото отгоре, няма механизъм на контрол върху тази дарба (освен очевидния - да чете на ум). Прескочи ли нещо в нашата реалност обаче, друго, еквивалентно нещо прескача в тази на книгата.
Което ме провокира да ви задам един въпрос - вие кого/какво бихте желали да си "изчетете"? За себе си признавам че, след тази книга, едва ли бих поискала каквото и да е по този начин.
А на въпроса на [Тони] дали има смисъл да трупаме книги - за мен има. Няма книга в библиотеката ми, която да съм прочела само веднъж. Има обаче такива, които са препрочитани по 20-30 пъти и това няма да им е за последно.
) относно някой си г-н Вълшебноезичен от "Мастилено сърце", в събота реших да потърся въпросната книга и установих, че е от една вече харесвана от мен авторка Корнелия Функе.От въпросната дама бях чела "Повелителят на крадците" и много ми беше харесала, та реших да повторя.
тук
Да не ви обяснявам че съботният следобед мина изцяло под знака на "Мастилено сърце", после си препрочетох и другата й книга. Ще поясня, че книгите са от онзи тип, който навремето се зовеше "четиво за юноши" (не бих искала от това да си правите извод за нивото на акъла ми
) и горещо ги препоръчвам на потомците ви на 10-15 годишна възраст. А въпросният г-н Вълшебноезичен има спорната дарба да "изчита" (буквално) от книгите, които чете на глас, в реалността разни герои и предмети и, на всичкото отгоре, няма механизъм на контрол върху тази дарба (освен очевидния - да чете на ум). Прескочи ли нещо в нашата реалност обаче, друго, еквивалентно нещо прескача в тази на книгата.
Което ме провокира да ви задам един въпрос - вие кого/какво бихте желали да си "изчетете"? За себе си признавам че, след тази книга, едва ли бих поискала каквото и да е по този начин.
А на въпроса на [Тони] дали има смисъл да трупаме книги - за мен има. Няма книга в библиотеката ми, която да съм прочела само веднъж. Има обаче такива, които са препрочитани по 20-30 пъти и това няма да им е за последно.
А на въпроса на [Тони] дали има смисъл да трупаме книги - за мен има. Няма книга в библиотеката ми, която да съм прочела само веднъж. Има обаче такива, които са препрочитани по 20-30 пъти и това няма да им е за последно.
Гаргамела, ти ме изумяваш.
Почти няма книги, които да съм прочела повече от веднъж. А 20 - 30 пъти...
Кога намираш време? А новите книги?
Това в никакъв случай не е упрек, а любопитство
.Аз не успявам да прочета всички онези непрочетени книги, които са привлекли вниманието ми, а ако трябва да се връщам към старите...
А и една прочетена книга никога не събужда в мен онова любопитство и жажда да разгърна страниците и както първия път. Има книги, които харесвам, но всъщност изключително рядко препрочитам от начало до край. Когато усетя нужда, просто попрелиствам някои страници. Или отварям книгата на определено място и чета половин-един час. Толкова.
Сигурно това обяснява въпроса ми за притежанието на книгите. Просто чета различно.
Препоръчани теми