‘Как се възпитават момчета’

  Здравейте... книгите са полезни... даже много... но когато попаднеш в конкретна ситуация  както д-р Спок пише 50 г. за бебетата, така всеки си говори повече от своя опит До определена възраст можеш да повлияеш на детенце (разбира се все за добро) ... Ама после става все по-трудно... Сина ми е на 12 г - ЕЕЕЕЕ не знам, а и той не знае къде се намира  Та плуване ли    Мами пожелавам на вси4ки да имате само такива " водни и леки" въпросииии      Хората са казали "Малки деца - малки проблеми, големи деца, големи проблеми! " И аз не вярвах АМА 

radost4e, ти току-що внесе спокойствие в душите на мъжките мами... 
И аз чакам само до около месец да гушна най-важния мъж в живота си (е, не че таткото е по-малко важен, разбира се  )... Много държах отрано да знам какво нося в утробата си - момче или момиче, за да мога да се настроя и дори в пренаталния период да мисля за детето си в определен и точен полов аспект. Вярно е, че инстиктите често не лъжат, но пък съвременната техника  си е друго да потвърди предчувствията...  В днешния свят, когато проблемът с хомосексуализма взима такива застрашителни размери, мисля, че дори и това има някакво значение. Само се моля Господ да пази детенцето ни живо и здраво и да ни дава сили и мъдрост да се справим с израстването му.
Благодаря на авторката на темата за хубавата подсказка! Непременно ще си набавя тази книжка!   

пък и няма нищо лошо в информация..всеки сам може да си я отсява

Renny, радвам се за теб и рабирам вълненията ти!
Аз не вземам процент от продажбата на тази книга, стори ми се полезна и дори и да има "бля-бля", има и интересни неща. Има и подобни книги:

http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=111299

http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113058

http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=39213

http://www.helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=65486

Майка съм на две момчета и мога да кажа само едно - ТРУДНО  се  възпитават. И двете са различни. Малкото отсега е голямо инатче, пък за по-нататък не смея и да мисля....

може ли да напишете оригиналното zаглавие на английски? благодаря.

Steve Biddulph
RAISING BOYS

Originally published in Australia and New Zealand as
Raising Boys: Why boys are different - and how to help them become happy and well-balanced men

Здравейте!
Майка съм на трима сина и мога да кажа категорично, че децата не се въпитават по книга /не желая никой да ободя с това си мнение, най-малко авторката на темата/!
Всяко дете е различно и се подхожда индивидуално.
Винаги съм им давала свобода - за това не са злоупотребили никога с нея.
От много ранна възраст успях да ги науча, че ако споделят с мен винаги ще получат подкрепа, разбиране и това продължава и до днес, въпреки, че са вече големи мъже.
Не съм забранявала пушене, алкохол и събирания, затова предполагам, че не пушат и не пият.
Мога да пиша до безкрай....но искам да подчертая, че много по-важна е средата в която е навън момчето!!!За да мога да наблюдавам хората с които се събират, аз им позволявах да се събират винаги у нас.
Изказвала съм мнението си по всякакви въпроси но ги оставям те сами да вземат решение.

Благодаря ти, emoli, как бих могла да се обидя от тази истина, която си написала! На същото мнение съм. Идеята ми да пусна тази тема беше такава, да обсъждаме заедно правилните според нас начини на възпитание. Книгата само ми помогна да се насоча. Предполагам, че целта и е да помогна на майките, които са вдигнали ръце и нямат идея как да продължат напред.
Имам брат, възпитаван е без ограничения и забрани, средата, за която споменаваш е от първостепенно значение за оформяне на личността на по-големите момчета.  Смея да кажа, че е добре възпитан, а родителите му (ни) не са имали под ръка подобни книги.
Благодаря, че успя с няколко изречения да обобщиш и обърнеш внимание на най-важното.

благодаря.

Книгата не е никак лоша, но ме притесняват твърдения от рода на: "хубаво е момчетата да тръгнат по - късно на градина-поне на 3 годишна възраст" или че трябвало да забавят поне с година тръгването на училище, като болни нещо ги третират, странно ми е 

Не мога да се съглася, че авторът третира момчетата като болни, да не забравяме, че е мъж. Обяснена е причината за съветите му, аз лично ще се радвам ако имам възможност да гледам детето си вкъщи до 3 годишна възраст. За училището - не е прието в България започване от осмата година - варират от 6 до 7 годишна възраст. Бих избрала горната граница. Няма мужда да се бърза.
Наистина целта на темата е  дискусия, надявам се да не я превърнем в поле за нападки.

Всяка книга за отглеждане и възпитание на деца въобще е полезна до толкова, до колкото съдържа обобщена и твърде абстрактна информация, базирана на синтеза, обоснован на принципа на общото, но не и конкретни съвети за решаване на конкретни проблеми.
Аз като майка на момчета съм чела "Да възпиташ син" още след раждането на първото. Чела съм и други по темата.
Честно казано не видях нещо кой- знае колко много полезно за мен самата. По- често проблемите сме решавали въз основа на собствени разсъждения, проба- грешка, чужд опит от преминали през подобен проблем майки и татковци, лекари, учители. Добре е да се чете, разбира се, но не и цялата информация и направени изводи да се основават на книгите.
За да стане дискусия мисля е по- добре да се поставят и конкретни въпроси за обсъждане.
В цитираната от мен книга, напр., пише колко е важно момчето да има около себе си мъжко присъствие, мъжки авторитет. Но то пък и никой не спори, че най- доброто за всяко дете, независимо дали е момче или момиче, е семейство от мама и тати с добри взаимоотношения.
Освен това писаното за момчетата с пълна сила важи и за момичетата. Поне лично за мен прочетеното, изложено от авторката на темата, е валидно, а аз определено не съм мъжкарана или жена с наклонности в тази насока.

Благодаря на авторката на темата за подсказката към книгата, на мен ми беше много интересно. 
Съгласна съм, че е "възпитанието" е много абстрактно понятие, всичко е много индивидуално и опира до характера (и на двете страни), и до семейната среда, и до кръгозора и пр. Все пак тук сме предимно  "мъжки" майки на по - малки дечица, не разбирам за какви "проблеми" иде реч? Майките с по - големи синове могат да ни бъдат много от полза за това, което ни очаква за в бъдеще ,  но пак всичко опира до семейството. До това колко ЛЮБОВ даваш на децата си. Момчета или момичета, в "Трудната" възраст и двата пола имат сходни провали и страхове, копнеят за еднакви неща, правят почти еднакви грешки. И момичетата могат да бъдат също толкова "проблемни",ако не са сигурни в себе си, ако у дома им е липсвала обичта на мама и татко, ако обект на възпитание се е оказала улицата...
Конкретно по въпроса ти, с толкова малък "мъж"  едва ли бих била полезна на някого, нито ще открия топлата вода, ако кажа, че се стремя да не е лишен от любов и грижи, от разбиране и закрила, като в същото време гледам да не го превръщам в мамино синче. Поощрявам всякакви прояви на самостоятелност и откритост. Искам да расте общителен и усмихнат. Това отваря много врати в живота. Затова се опитвам да общувам предимно с такива хора, а не с родители, които внушават на децата си, че животът е "едно безкрайно море от сълзи"...  Мъжете трябва да са СИЛНИ, за да са успели. А за да го постигнат, трябва да са уверени в себе си. Това е основата. И както и да го въртим и сучем, пак всичко си опира до семейството.