Да,усещам се,че много задълбавам понякога.Но това е когато се караме,когато спорим се страем да съсредоточим върху конкретния проблем.
- Публикувана: 23 юни 2007, 00:51 ч.
- Последно мнение: 28 юни 2007, 16:21 ч.
Когато спорите ...
Много ми става смешно като я чуя тази дума "спорим", защото баба ми си спомням едно време, когато беше млада, а аз бях малка казваше: "Много са ми интересни тези моите колежки като кажат - ние снощи с мъжа ми спорихме! И аз, казва баба, им се чудя и ги питам: Абе хора, как спорите, аз или правя луд скандал или нищо!" Много се забавлявам като се сетя затова, тя е доста емоционална и наистина само на кавга. Та по темата: винаги когато спорим, спора се превръща в кавга, аз не мога да си сдържа нервите и си крещя, а той говори спокойно и се съгласява с мен. В 99% от случаите той сам признава, че съм права, но винаги подхващаме старите разправии за доизглаждане. Слава богу това е изключително рядко. На три месеца я поспорим я не.
Правила съм тая грешка да вадя стари проблеми,които уж са решени.Полза няма,спора се измества в друга насока и се превръща в караница.
Сега,като усетя,че ми кипва,почвам да бълвам някакъв неистов черен жлъчен хумор и правя финт,че отстъпвам.Съответно мъжо няма как да ми влезе в тона и спора се приключва 
Предпочитам да обърна нещата на майтап,отколкото да си наговорим хиляди взаимнообвинителни простотии и след това да се гледаме една седмица на кръв и кебапчета
Сега,като усетя,че ми кипва,почвам да бълвам някакъв неистов черен жлъчен хумор и правя финт,че отстъпвам.Съответно мъжо няма как да ми влезе в тона и спора се приключва Предпочитам да обърна нещата на майтап,отколкото да си наговорим хиляди взаимнообвинителни простотии и след това да се гледаме една седмица на кръв и кебапчета
)) Когато спорим не, но когато се караме изваждам кво ли не.
Когато спорим не, но когато се караме изваждам кво ли не.
Аз съм много злопаметна и съм способна да си спомня и да извадя наяве в подробности определена ситуация дори и от преди 20 години, а емоциите ми си остават същите - изживявам ги със същата сила, както тогава. Нападнат ли ме чувства, тежко и горко и на човека, с когото се карам и на мен. И не защото не сме изяснили случая или защото не съм простила, просто трудно забравям. Познавайки се, гледам да не се връщам назад, защото си самонавивам много пружинката и паля от четвърт оборот. Добре, че любимият е спокоен! 
Напоследък се уча от него да мълча и има ефект, а като имам нещо, което ме измъчва, да го кажа максимално безпристрастно и спокойно.
Напоследък се уча от него да мълча и има ефект, а като имам нещо, което ме измъчва, да го кажа максимално безпристрастно и спокойно. 
