Дъщеря ми удряше мен и баща си, когато беше на около 2 години и повярвайте никой не я беше удрял или дори заплашвал с удряне до този момент, а и след него. Така че не съм съгласна с горните изявления.
И при нас е така - не бием, нито удряме Калина, нито пък сме се удряли един друг с баща й...Същевременно миналото лято тя беше толкова агресивно настроена, че започнах да се притеснявам и да си задавам същия въпрос - откъде се взе това агресивно поведение...
Сега положението е много по-различно - много по-рядко посяга на някое дете и то в повечето случаи, когато първо то я е ударило или блъснало. 
а какви са тогава? Как се наричат тяхните прояви на насилие върху останалите деца ??? 
За съжаление синът ми доста го тормозеха до преди 2-3 месеца - то не бяха многократни удари с камък по главата от дете на 1г и 6-7 месеца, то не бяха умишлени ритници на пързалката, то не беше хапане, драскане, ритници от 2 годишни, а за блъскане по гърдите и съответно падане по глава да не говоря и то всичкото от деца, чиито родители не са ги удряли, а напротив позволяваха им прекален произвол, само и само да не се дразнят децата им ! Да си кажа право много се ядосвах тогава, че малкият стоеше и се чудеше какво става и как изневиделица някой го напада, а не проявяваше никаква самозащита или не отвръщаше на побоите, но се примирих тъй като знам че рано или късно по един или друг начин ще противодейства и времето наближава сега никой не го закача, макар че той все още никой не е удрял ! 
. Няма сила,която да го накара да спре да удря Ивчето от горния етаж,която е на 1г. и 5м.При всяко излизане я търси,отначало я обгрижва(храни със солети,пази я да не падне) и след като му омръзне,следва неочакван сблъсък и двете майки тръгваме в противоположни посоки с разревани деца. 
А той ме погледна тъжно и ми каза: "Ами не искам да се бия!". 
