Кога едно дете трябва да се запознае с парите ( и как)

  • 2 675
  • 45
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 888
Иначе, аз не мисля, че децата трябва да се запознават с това ' как се изкарват парите" преди да спестяват.
подозирам риск от изнудване. ( " дай ми 2 лева и ще направя еди какво си")
Нямах предвид това. Не бих дала пари на детето си защото е направило нещо. По-скоро смятам, че детето трябва да знае, че пари не растат в протомонетата на мама и татко, че за да ги има те трябва да ходят на работа, където правят това и това за което им плащат и респ. тези парички трябва да стигнат за всичко - храна, ток, вода, дрехи и т.н
Разбира се, но иди го обясни това на едно две-три годишно дете. Мисля,че  това с обясняването и раазбирането,че парите не растат по дърветата е в  един малко по -късен етап - в училище например.

# 16
  • София
  • Мнения: 7 242
Така е. И едва след този етап следва даването на пари на ръка... Това, което ти правиш с 50-те стотинки, аз го правих по друг начин. Примерно казвах, че днес има право на едно забавление /въртележка, батут и т.н/ и нещо от следните неща /напр. корни, солети, вафла/. Върши същата работа и не е нужно да се намесват пряко пари.

# 17
  • Мнения: 6 167
Примерно казвах, че днес има право на едно забавление /въртележка, батут и т.н/ и нещо от следните неща /напр. корни, солети, вафла/. Върши същата работа и не е нужно да се намесват пряко пари.

много ценно, харесва ми.
но имам въпрос:
а защо не намесваш парите? не е ли същото, тоест, ти го запознаваш с това, че има ограничен ресурс  и то така или иначе трябва да избере. как обясняваш какво поражда нуждата от този избор, защо не може да има и едното и другото, защо трябва да избира.

в единия случай ( парите) избора е породен от лимита пари, които се изкарват с работа от родителите и обяснението изглежда по-лесно ( татко и мама работят за тези парички , но те не са много и затова трябва да мислим, и да правим избор и тн...)

малко объркано май го обясних..

# 18
  • София
  • Мнения: 6 999
Примерно казвах, че днес има право на едно забавление /въртележка, батут и т.н/ и нещо от следните неща /напр. корни, солети, вафла/. Върши същата работа и не е нужно да се намесват пряко пари.

И аз правя така.  Peace  Дъщеря ми има право на 'едно' - каквото тя си избере.
Аз съм малко крайна и не говоря пред дъщеря ми нито за пари, нито за това кое колко струва, нито че нещо е скъпо или евтино... Казвам - това мога, това не мога да ти купя - причини не изтъквам. Касичка няма, пари по никаква причина не й се дават.

Честно казано не мисля, че постъпвам много правилно и може би трябва да започна да променям нещата, но идея нямам как. За това и ще следя темата.

Моите родители ми даваха месечна сума от 1-ви клас насетне и от мен зависеше как и за какво да ги харча.

# 19
  • София
  • Мнения: 7 242
Lennie, сега ги намесвам, но когато дъщеря ми беше на 2-3 г., колкото е голямо детето на  Petrova_ не го правих. И самата тя пише, че:

Разбира се, но иди го обясни това на едно две-три годишно дете. Мисля,че  това с обясняването и раазбирането,че парите не растат по дърветата е в  един малко по -късен етап - в училище например.

И в такъв случай ми се губи смисала защо дава на детето си по 50 ст. на ден след ясла, след като сама признава, че парите са все още абстрактно понятие за 2 - 3 годишните.

Isa и аз не обяснявам много. И не мисля, че има нужда. Случвало се е да казвам, че когато порасне и сама изкарва пари, тогава ще решава какво да се купи. Не смятам, че родителят дължи непремено обяснение защо не може/не иска да купи нещо.

# 20
  • София
  • Мнения: 6 999
Isa и аз не обяснявам много. И не мисля, че има нужда. Случвало се е да казвам, че когато порасне и сама изкарва пари, тогава ще решава какво да се купи. Не смятам, че родителят дължи непремено обяснение защо не може/не иска да купи нещо.

Аз го правя основно по друга причина: Не искам дъщеря ми да определя "нещата" по цените им. Някак си искам за нея да са важни другите характеристики, а не дали едно нещо е скъпо или евтино... Смятам и че на децата не им трябват пари.

# 21
  • Мнения: 1 881
Засега знае само, че с тях купуваме всичко и тате ходи на работа, за да имаме парички. Нямам намерение скоро да купувам касичка, не ми допада идеята да си събира пари. Ние с татко ще преценяваме от какво има нужда и ще го купуваме!

Искала е парички единствено за люлки Mr. Green

# 22
  • Мнения: 3 367
..когато говоря за работата си изтъквам какво правя,колко ми харесва и пр;не работя по никой на1ин само за пари и не искам децата да мислят така..не работя, за да ядат те сладолед и ходя на работа защото ми харесва,а не за да има пари за въртележки..
*
..мисля 4е дете под 5 години не може да разбере концепцията пари,у дома и за това не се говори по принцип,пари като пари по4ти не ползаме (карти само) и затова сме "назад с материала";
 не купувам неща не защото струват пари,а защото имат много,няма повод,не е "добра храна", имаме вода в колата и пр,т.е друга при1ина изтъквам;
*
не намирам за правилно поощряване с пари преди пред-тиин възраст(4е и след това откровено казано)
*
джобни-след 1 клас ; каси4ка у дома имам аз Laughing
*
бях свидетел на 5 и малко год. мома която от цялото ходене в зоопарка запомни само ходенето на магазина към него,защото имала 2 долара и искала да си ги похар1и-не ми намрави приятно впе4атление и това за мен реши пъзела "децата и парите" поне към момента..

# 23
  • София
  • Мнения: 7 242
не купувам неща не защото струват пари,а защото имат много,няма повод,не е "добра храна", имаме вода в колата и пр,т.е друга при1ина изтъквам;
Аз пък много често казвам, че именно пари няма /което обаче рядко е така/. Искам детето ми да научи, че парите не са даденост - може да ги има, а може и да ги няма. Рано или късно ще разбере, че винаги има хора с повече пари от нас /него/. Нека се научи да го приема нормално. А и искам да живее като повечето си връстници, а не с мисълта, че можем да си позволим повече /но няма повод, не е полезно и т.н./.
Относно работата - държа да знае, че тя е преди всичко източник на препитание. Ако се съчетае и с любимото хоби е прекрасно, но не винаги става..

# 24
  • София
  • Мнения: 888
Lennie, сега ги намесвам, но когато дъщеря ми беше на 2-3 г., колкото е голямо детето на  Petrova_ не го правих. И самата тя пише, че:

Разбира се, но иди го обясни това на едно две-три годишно дете. Мисля,че  това с обясняването и раазбирането,че парите не растат по дърветата е в  един малко по -късен етап - в училище например.

И в такъв случай ми се губи смисала защо дава на детето си по 50 ст. на ден след ясла, след като сама признава, че парите са все още абстрактно понятие за 2 - 3 годишните.

Isa и аз не обяснявам много. И не мисля, че има нужда. Случвало се е да казвам, че когато порасне и сама изкарва пари, тогава ще решава какво да се купи. Не смятам, че родителят дължи непремено обяснение защо не може/не иска да купи нещо.
Смисълът е в това, че като й дам  50стотинки й казвам, че това са си нейните парички и да си купи каквто иска и след като го направи тя не ми търси - тоест това са й джобните,които задължително са си нейни   и не ми търси пак  за щяло и нещяло. За събиране на парички мисля,че е още рано. Като ходим да пазаруваме в големия магазин й давам да плати тя - оттам знае, че й хартийките са пари. Като й давам пари тя го голяма степен съзнава, че парите не са неизчерпаеми. Понякога като си изхарчи нейните иска още от мен, но аз й казвам,че парите за днес са свършили и тя го осъзнава и не ми търси.Принципът е следния - имаш джобни,харчиш ги както намериш за добре. Свършат ли знаеш, че няма и това е.Аз мисля, че так постепенно ще се научи да си управлява  парите като порастне. Колкото по -рано се запознае с парите,толкова по -бързо ще се научи как да борави с тях. Практиката е най - добрия учител.

Последна редакция: ср, 27 юни 2007, 09:21 от Petrova_

# 25
  • София
  • Мнения: 2 079
Спестовността у децата трябва да се развива непрекъснато, а запознаването с парите става постепенно, но не по-рано от момента, в който се запознават с числата.
Това е на теория, а на практика децата се запознават с парите когато проявят желание и когато родителите ги запознаят с тях. Колкото по-рано - толкова по-добре, за да се научат, че всяко нещо се заплаща.

# 26
  • Мнения: 1 113
Купих на дъщеря си касичка когато един ден ми каза, че като нямаме пари може да идем до банката и да си вземем от там. Обясних й, че за да вземем от банката, трябва първо да ги сме внесли там. Детето ме гледаше умно и не разбра защо трябва да носим пък после да вземаме. Тя ме е виждала само като тегля пари. Тогава й купих касичка и й казах, че когато баба, дядо или ние й дадем парички може да си ги събира в касичката и след време ще може да си купи нещо с тях. Един вид тя /касичката/ е банката. Когато й се съберат повече пари ходим двете до по-голямата касичка /банката/ и й ги внасяме на нейно име. Тогава пък се появи огромното й желание да пълни касичката. Всеки ден ни обираше стотинките от портмонетата за да "внася". Наложи се да обяснявам, че това не е начина, че тези пари са примерно за сладолед, от който сега тя трябва да се лиши или да ги извади от касичката за да си купи (а на нея хич ни й се дава). Проумя все пак, че в касичката се слагат само нейните пари, получени с или без повод, но и без изнудване.

# 27
  • Мнения: 4 406
не мисля, че е време да се запознава с парите на възраст 3 години. знае, че любимите му забавления работят с 50 ст или 1 лв  Laughing
получава по 2 парички на излизане и сам си избира за какво да ги даде- кончета, батут, клатушка, влакче...

# 28
  • Мнения: 442
много ми харесва подходът на лекси  bouquet и го споделям напълно! 
и аз се стремя да постъпвам по същия начин, но имаме противоречие с баща им /и/ по този въпрос.

# 29
  • Мнения: 4 841
Категорично не смятам да давам задълбочени познания на сина ми за паричната система, поне докато не тръгне на училище. В момента знае, че: -> когато човек ходи на работа, получава парички; -> когато има парички можем да си купуваме разни неща; -> когато няма парички, не си купуваме разни неща.
Нямам намерение да му давам джобни и да го уча на спестовност - поне до първи клас.

А към касичките изпитвам истинско отвращение - преди много години (бях тийнейджърка още) прочетох един разказ за едно момиченце, на което подариха касичка и то така се вманиачи да си събира парички, че попадна в лапите на съседа-педофил, като правеше какви ли не гадории само за да получи от него заветните парички. Толкова ме впечатли този разказ, толкова добре беше написан, че и до днес като видя касичка ме втриса. Моля не ме нападайте, не правя никакви обощения или алюзии, просто споделям.

Общи условия

Активация на акаунт