Винаги ли всяко зло е за добро?

Когато не ми върви или се чувствам гадно си казвам "на кой ще му пука след 100 год."?!

Хм!
Не мисля, че винаги е вярно правилото, но много често е така!
Все пак имаше една приказка (може и тук във форума да съм я чела!). Имало един богат човек (търговец), който имал син! Бизнесът му преуспял и той постигнал всичко, което искал. Един ден казал на сина си, че ще заминат с един от керваните му. Тръгнали те, спряла ги една буря, водачът им изчезнал и бащата предложил да е разделят: пратил сина си на една страна с кервана, а той с малко стока и една камила тръгнал в друга посока. Сина дълго се лутал и накрая стигнал до един град, където дъщерята на владетеля се влюбила в него, оженили се, били много щастливи. Един ден той наследил владетеля, но през цялото време не знаел нища за баща си.
Един ден му казали, че в града били намерили един много луд странник: смеел се, защото му откраднали дрехите.. Той поискал да го види и това се оказал баща му. И ето какво разказал той:
Когато тръгнали с кервана бащата си давал сметка, че вече има всичко и се страхувал, че вече ще започне да губи това, което има защото много хубаво му се било събрало... Затова отпратил сина си. И наистина след това го нападнали разбойници, които му взели всичко, а него захвърлили полумъртъв на пътя. Като се съвзел започнал да се лута и постоянно губел по още нещичко от нищото, което му остнало. Но когато влязъл в този град и отишъл да се измие му взели и последната дреха от гърба и тогава той разбрал, че вече няма какво повече да губи и трябва отново да започне да му върви и започнал да се смее!
Та поуката е: не губи надежда и не се предавай! Все ще започне да ти върви един ден и тогава може да спечелиш повече, отколкото си загубила!

Ооооо аз дълбоко вярвам в това...иначе до сега да бях изпаднала в голяма депресия 
имам случки в живота ми, когато чак след време виждам какво му е доброто на случилото се зло...

Вярвам в това клише. Тази вяра ме крепи да не се отчайвам от гадостите и несполуките.
А в дните, когато съм най-тъжна, все си повтарям, че след дъжда идва слънце.

ПОнякога и аз го мисля...

jorjeta,
много си права!
Нужно е, да се отдалечиш до известна степен от проблема и ситуацията, за да оцениш.
Това - на момента, да умееш, да си кажеш - стоп!, преди да си изпаднал в дълбоката яма, е висш пилотаж.
Опитвам се, да го владея - съвсем съзнателно.
Трудно е, но става все по-лесно!
ПРОБВАЙТЕ!

Единствено загубата на близък и обичан човек е непоправима.За всичко останало се намира лек.Не се отчайвай,бори се и ще успееш.Виждам,че обичаш поговорките,затова ще ти кажа една такава"След седем гладни години,идват седем сити".Точно тя е взаимствана от Библията и може да й се вярва.Успех!

Според мен пък точно там ти е грешката - че си се вторачила в проблема. Не зная до колко е вярно, но сигурно си чувала, че мисълта се материализира? Не си внушавай колко е лошо и непоправимо всичко, така то няма да стане по-добро. Мисли в положителна посока или поне не се самовглъбявай в мрачни мисли, това ти вреди не по-малко. Не знам, сигурно не винаги всяко зло е за добро, но, ако пожелаеш, винаги можеш да намериш и добрата страна на дадена ситуация  Или на някоя друга/ ако дадената все пак няма добра страна.../...не знам дали ме разбра, че и на мен ми е трудно в тия жеги да се изразявам смислено  /.
Та, с 2 думи, вглеждай се в хубавите неща около теб 

Според мен пък тук е валиден един от всемирните и общовалидни закони на Мърфи който гласи : "Ако нещо може да стане по-зле то със сигурност ще стане още по-зле и ако нещо може да се обърка то със сигурност ще се обърка още-повече" Така че не се отчайвай това е закон който важи за всички ситуации и не може да се избегне.

не е най-важна работата
в момента гледах темата за състоянието на малкия Криско на Лилибон и не мога да спра сълзите .... това е най-лошото- да страда детето ти, а ти дори да не можеш да му помогнеш.... а е толкова мъничък.....