Всички ли си имате своя си пощадка?

baibibi, живя в сравнително централен квартал, поне до нашия блок няма площадка. За да се стигне подходящо място за игра, има бая път - пресичат се няколко натоварени улички.. Всъщност никога не съм се замисляла кога ще я пусна сама, но няма да е скоро. Ако живеехме например в Гео Милев, където е баба й, може би вече щеше да излиза на площадката пред блока сама, а аз да хвърлям по едно око.
weinacht, излизах на възрастта на дъщеря ми сама, но времената бяха други, колкото и изтъркано да звучи. Предпочитам да се поизтормозя, придружавайки я на площадката и наблюдавайки я от далеч, но да не рискувам. Имам доверие на детето си, но не и на шофьорите, по-големите деца, а за разните му изроди не ми се и мисли.

И аз съм темерут. 
Нямаме си "своя" площадка. С каката - още от бебе - обикалях напред-назад. После по стечение на обстоятелствата станахме "групичка" от 2 майки.  Моя приятелка състудентка, от квартала.

Не ми пасва идеята да съм в тайфа с още 5-10 майки и дечицата им, по ред причини.
Най-добре се чувствам в тесен кръг близки хора - приятели, с които общуваме качествено.
Не изпитвам нужда от ежедневни и до болка познати приказки за пюрета, памперси и мляко.

Каката я разхождам по различни площадки, така й разнообразявам заниманията, а и тя всеки път си намира нови партньорчета за игри.

Около нас няма нито една детска площадка. По тази причина сме принудени да циркулираме. Никъде никой не ни познава. Но пък ни е интересно и забавно всеки път.

И ние си нямаме наша площадка и наша тайфа с майки. В стария квартал ги познавах всички, но ми беше скучно да се събирам с тях. Непрестанните разговори за децата - кое яло, кое не; кое спало, кое не; кое пишкало и т.н. ми бяха много досадни и всяка майка се опитва да те убеди, че нейните методи на отглеждане са най-правилни.
 Пък и по мои наблюдения повечето майки използват площадките, за да си починат от децата си. Сядат си по пейките, пушат си цигарки и си приказват и оставят децата си почти без надзор. Аз предпочитам да съм с детето си, за да го пазя от деца, на които няма кой да им направи забележка.

 
Нали в крайна сметка трябва да общуваме с хората, а не да си седим сами като кукувици. Винаги съм се чудела на такива майки, които искат да си седят сами или да мерят улиците по цял ден за да са сами, сакън да не седнат при други майки.
Да, и ние си имаме такава градинка, събираме се около 15 майки и трябва да ти кажа, че е много весело и приятно. Естествено, винаги има по някое и друго спречкване, но за дребни неща и бързо ми минава.
Случвало ми се е да съм сама на градинката, когато другите още не са дошли или ги няма в София, и ми се доходи до тоалетната, а съм сама. Е по - добре ли е да си сама и да не можеш да се изпикаеш, защото няма кой да помолиш да го наглежда, или пък едно кафе да отидеш да си купиш.

Точно пред нас имаме детска площадка, даже наскоро я оборудваха с нови люлки, пързалка, пейки. Стана най-хубавата в квартала. Калина е всеки ден там и си има приятелчета, с които се търсят и играят. Познаваме се с родителите им, говорим си, общуваме.

Е, така, както си го написала е доста странно, не става въпрос за това. Ходили сме по площадките в околностите, но майките и дацата, които сме срещали не са били неизменна част от компанията - просто един ден с едни, друг ден с други, после пак с първите и така. 

Обикляме площадките, те са доста около нас. Правим дълги преходи с малкия. Така, където и да идем все има по някой познат, а даже и по няколко  . Ходим и в парка, там има много деца, вече и там се запознах с доста хора  .

Ами да заформим групичка на темерутките 
Аз ще съм от клана на тия дето обичат да вървят и да си мълчат.
Че и детето си мъча с това.
Навремето завиждах на мамите събрани в морската как сладко сладко си бъбрят, а аз така и не се запознах с тях, но .... вече все по рядко се улавям че мисля за тях.
Седя по цял ден в офиса и събота и неделя гледам да изразходвам и измина ако може повече разтояние.....
А и съм лоша физиономистка, да ме прощавате ама ако ме познавате ме спрете, че.... като нищо ще ви подмина....

Ха, че темерутщината аз съм я измислила! Не обичам стълпотворение от жени и деца; не обичам процесии с детски колички; нямам общи теми за разговор с посетителите на детски площадки и заведения; изривам се от беседи за захранване, колики и памперси; мразя да ходя на детски рождени дни... класически социопат. 

а защо според вас майките могат да говорят само за отглеждането на децата?! защо тогава сте във форумите-по-голямата част тук също са майки. или по-лесно общувате като няма пряк контакт?

До скоро се събирахме в двора на детската градина - много ми харесваше там, а явно и на повечето хора от околните блокове, защото всчки там ходехме. Чувствах се като едно време, когато след училище излизах да си играя с децата от квартала. Сега след работа пак бързах да излезем в градината, само че не ас си играя вече  , а детето ми с другите дечица, а ниес родителите си бъбрим, някои татковци ритат футбол - абе идилия  Харесвя ми, че познавам всички, близки са ми вече, знам какво да очаквам, детето ми също си има приятели там... само дето отскоро забраниха достъпа на външни хора в детската градина и не можем да се събираме там - съгласна съм, че е по-добре двора на подобно заведение да не се посещаваот всеки, но таа компанията ни се разпръсна по по-малките околни градинки и вече не е същото 

Докато отглеждах голямата си дъщеря, не комуникирах много с други майки. Предпочитах и аз да сменям екстериора - днес на едно място, утре на друго, вдруги ден на трето и т.н. Не обичам застояването. Деен човек съм и търся разнообразието.
Само че детето се чунстваше самотно. И днес е доста необщителна. Общуваше само с мен и с баща си. Рядко с други хора. След това се появиха проблеми и с адаптацията й в детската градина!!! А сега изтръпвам при мисълта, че ще смени отново средата и ще тръгне на училище!
Малката си дъщеря водех още от самото начало по площадките в нашия квартал. Запознах се с много майки. След като Теодорка проходи, започна да играе с техните деца. С една от тези майки станахме много добри приятелки. Помагали сме си за много неща. Разменяли сме си дори бурканчета с храна за дечицата, когато детската кухня беше в почивка през лятото. Така децата ни можеха да приемат по-разнообразна храна, вместо и аз и тя да готвим по две манджи всеки ден... Децата ни също са големи приятелки и заедно тръгнаха в детската градина. Това, че се познаваха отпреди, им помогна по-лесно да преодолеят първоначалния стрес от градината. Пък и игрите по площадките им помогнаха да приемат по-лесно самия социален живот в детското заведение. В групата им имаше и други познати деца от квартала.
Това е моят опит и реших да го споделя. Според мен е важно децата от малки да бъдат между други деца, а не просто да ги изкарваме навън и да обикаляме насам-натам. А пък ако обикаляме, нужно ли е да го правим сами. Къде по-приятно е това да става в компанията и на поне още едно детенце с неговата майка!
Човекът е социален тип същество! За децата е полезно от ранна възраст да комуникират с други деца. А че ще има конфликти, това е неизбежно. Та няма ли конфликти след това и в живота ни като възрастни! Колкото по-рано децата се сблъскат с конфликтните ситуации, толкова по-добре и по-бързо ще се научат как да отстояват правата си. Това не е ли важно? Уроците започван именно на детската площадка. Там се научават първите и основни правила в живота!!!

Ние си имаме парк с огромна площадка с люлки и пързалки.В парка има и кафене с катерушки и пясъчник. Имаме си и групичка от 8 майки с деца на 5г. Имаме общо 16 деца на възраст 1м до 12г. Две от майките сме с 3 деца. Заедно сме от раждането на моите близнаци, всеки ден се виждаме. Заедно празнуваме р.дни на децата. Заедно сме и  в радост, заедно сме и като има болни дечица. Звъним си, ходим си на гости, знаем си всичко една за друга. Мъжете на някои от нас си пастнаха и даже си заформят срещи на по биричка.
Винаги сме си помагали, който с каквото може. Живеем в нещо като комуна.Няма твое мое дете всички са наши. Чуждото паднало, търчиш  и го вдигаш. Другото сополиво отиваш бършеш носа, отишло на далече бягаш да го върнеш.Имало пиш, помагаш му .Някой се е скрил в храстите тръгва ме да го търсим  всички. Като се носи нещо за ядене се хранят всички деца. Разменяли сме си дрехи за по-малките, колички, играчки. Неща вече непотребни се раздават на този който има нужда.
Повечето от децата са в една група и така са си свикнали и не се разделят и интересно, че не си и омръзват.Надявам се и след време да са заедно в училището до нас.
Сега като се замисля тези майки познавам от 5г. и пред моите и техните очи порастнаха нашите общи деца.

Познавам и познаваХ е по-точно да се каже много майки с деца, докато и моите деца бяха по пясъчниците.
Ако ли пък съм на неознато, до 3-4 мин. съм вързала разговор с някоя мама/баба или който гледа детето. Не съм темерут 
Егати, то ако това ми бяха проблемите...