За персоналните ви странности или "Лудите, лудите - те да са живи"

Като ви чета, почвам да се питам
защо ли не завърших психология?!
Толкова много хляб има от вас.

Няколко пъти съм се връщала от автогарата с такси, което току що ме е закарало до там... разбира се, вратата е заключена. И знам, че съм я заключила, ама ей на - влудява ме въпросът "Ами ако не съм?". Поради тази причина едното пътуване за малко да ми пропадне - изпуснах рейса...
Щипките - според цвета на прането. И при мен е така. Но простирам най - дребните дрехи най - отпред.
Набрани пердета - ей, откачам. Винаги ги опъвам идеално.
Различавам чорапи на ляв и десен.
В офиса - винаги подреждам дъската с листовете за предстоящите задачи. Не че е моя работа...

Не мога да повярвам, че нямаш никакви странности. Еййййй, образцова си, и това си е. 

Като изключим любовта ми към РЛ,
другите странности никому не пречат.

Несподелена, Лиске...

Ами те и моите никому не пречат, ама като прочетох за профи Вучков, и се отказах да ги споделям. А любовта ти, пречи ли някому?

Много мразя пенсионери да ми звънят на вратата дълго време. Подпират се на звънеца и докато не изляза, не се махат. Готова съм да ги метна през пояс в шахтата на асансьора.

Дразня се от етикети на дрехи. Много малко фирми ги правят от мек памучен плат. Режа ги щом се прибера от пазар.

Не мога да гледам как човек се гмурка - по телевизията, особено ако е дълго време под вода - задушавам се. Буквално не мога да дишам, особено ако някой друг не може.

Изпитвам панически страх от вода, на която не виждам дъното, може да е два сантиметра дълбока и много добре да го знам, но е голяма паника.

Това трябва да съм го писала стотици пъти. Не мога да спя, ако:

-> на пода в стаята има нещо - чехли, чорапи, не бива да го виждам
-> на нивото на очите ми има нещо - стол с дрехи, нещо, което не си е на мястото. Монитора и телевизора не се броят
-> в стаята има отворени врати или гардероб или шкафове
-> до мен няма стол с телефона ми и разни други особено необходими ми докато сшя неща
-> в стаята свети нещо, мишката, лампичка на зарядно или монитора или тонколоните или няма значение какво, просто не трябва да свети
-> на чаршафа ми има гънка, боклуче, мирише на нещо, било то и прах за пране

Обичам да спя и да се чува аларма на кола, ако е мелодична. това малко се промени откакто спя на първия етаж, ама...

Чувствам се добре, когато от стените ме гледат хора - не мога да живея без плакатите си, имам 30на само на Ейми Лий и тя ме гледа отвсякъде, обичам това.

В чата ми е ясно как се чувства някой дори без сда ми напише и дума, особено ако тъжен. Няма нужда да ми казва нищо, аз просто знам.

И има нещо в думите "тя" и "нея", когато ги изговаря или пише мъж за жена, в която е влюбен. Не мога да го обясня. Изговарянето - как да е, ама писането...

Сигурно има и още, но не се сещам, сигурно не са толкова странни, не че тези са кой знае колко, де. Но простирането не ми е проблем, щото пера дрехата като я съблека и никога нямам толкова пране, че да се чудя как да го простра.

  И аз го усещам това в написаното, мислех си че няма други като мен...    

втора образцова като лиска
нямам нито една подобна странност. и въобще не ползвам щипки за пране

Полудявам, когато чуя звукът от удара на вилица в зъбите, побърквам се, откачам, спирам да ям и потрепервам от ужас... 

Откачам,ако чуя някой да мляска-директно го намразвам С този човек не мога да стоя и 5 мин на масата-поврьща ми се,нервно ми е и ми идва да го убия. Още много имам ,ама направо ме е срам да кажа.

Напиши си го в профила, 'щото иначе не важиш, че си образцова.  

  Единствената ми странност е, че не мога да заспя ако пръстите на краката ми срещнат гънка по чаршафа.
  Възхищавам ви се за щипките, такава подреденост!

И аз вече не ползвам. Преодолях го. Имам си сушилник