- Публикувана: 29 юни 2007, 14:54 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2007, 11:03 ч.
чуждо дете-мое дете
Стори ми се, че ти продължаваш, затова тебе питам. Мисля, че не се разбрахте.
Ходих да прочета и не открих и намек за нападки към теб, Блонди!
На теория и когато сърцето ти е голямо е лесно да кажеш - Да бих. Само че за това не се иска само любов и добро желание. Трябва да си напълно наясно с това което ти предстои. Детето няма да остане вечно малко ококорено пухче, което се нуждае от любовта ти. В един момент то ще стане тинейджър и ти трябва да си убеден, че каквото и да ти поднесе ще продължиш да го обичаш, че винаги ще го подкрепяш и няма да опропастиш живота му, като го отхвърлиш. Спомняте ли си имаше подобна тема преди време?
Да осиновиш дете и да го отгледаш е огромна отговорност, бих казала по-голяма от това да отгледаш своите родени деца. Лично аз се възхищавам от цялата си душа на хората, които го правят. Това няма нищо общо с приемането на "доведеното дете" адски грозна дума, ама не знам как иначе да го кажа.
Аз не бих осиновила дете ако имам свои, защото знам че не съм толкова силен човек и не съм сигурна че ще мога да го даря с любовта която всяко едно дете заслужава. Не съм сигурна, че ще бъда безпристрастна, като знам колко обичам децата си. Не съм сигурна дали няма да го разглезя повече, за да успокоя гузността си, че не го обичам достатъчно. Не бих се кандидатирала и за приемна майка защото не знам колко ще издържа, а никой няма право да си играе със съдбата на едно дете. Сигурно съм егоист, но това е което мисля.
Да осиновиш дете и да го отгледаш е огромна отговорност, бих казала по-голяма от това да отгледаш своите родени деца. Лично аз се възхищавам от цялата си душа на хората, които го правят. Това няма нищо общо с приемането на "доведеното дете" адски грозна дума, ама не знам как иначе да го кажа.
Аз не бих осиновила дете ако имам свои, защото знам че не съм толкова силен човек и не съм сигурна че ще мога да го даря с любовта която всяко едно дете заслужава. Не съм сигурна, че ще бъда безпристрастна, като знам колко обичам децата си. Не съм сигурна дали няма да го разглезя повече, за да успокоя гузността си, че не го обичам достатъчно. Не бих се кандидатирала и за приемна майка защото не знам колко ще издържа, а никой няма право да си играе със съдбата на едно дете. Сигурно съм егоист, но това е което мисля.
Ходих да прочета и не открих и намек за нападки към теб, Блонди!
маето мнение, Блонди ,е че да бих даже и да имам две свои и едно придобито /в най-добрия смисъл на тази не толкова красива дума/на съпруга ми 
,и бих минала през всички бумащини в името не две щастливи детски очи!!! точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление/нищо лично/"ако мога да имам свои не бих осиновила",звучи ми егоистично-моето си е мое другото е чуждо 
,а и толкова много деца изоставени има ,че едва ли бихме ощетили някое бездетно семейство 
,и бих минала през всички бумащини в името не две щастливи детски очи!!! точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление/нищо лично/"ако мога да имам свои не бих осиновила",звучи ми егоистично-моето си е мое другото е чуждо ,а и толкова много деца изоставени има ,че едва ли бихме ощетили някое бездетно семейство Сега виждаш ли?
Защо ги нямаше тези реплики към другите на същото мение като моето? 
Интересувам се само защо аз съм егоист, а другите не. Няма лошо да питам, нали? Не, че форумът е мерило за каквото и да било. Но мразя да се изкривяват нещата, предвид стари дрязги 
babche, не си е гоист, както и другите, просто познавате себе си и признавате слабостите си. Днес съм надъхана и убедена, че ще го сторя, но какво ще стане утре, никой не знае, когато наистина ми се случи.
Ходих да прочета и не открих и намек за нападки към теб, Блонди!
маето мнение, Блонди ,е че да бих даже и да имам две свои и едно придобито /в най-добрия смисъл на тази не толкова красива дума/на съпруга ми ,и бих минала през всички бумащини в името не две щастливи детски очи!!! точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление/нищо лично/"ако мога да имам свои не бих осиновила",звучи ми егоистично-моето си е мое другото е чуждо ,а и толкова много деца изоставени има ,че едва ли бихме ощетили някое бездетно семейство
,и бих минала през всички бумащини в името не две щастливи детски очи!!! точно това което казваш ти винаги ми е правило не особено добро впечатление/нищо лично/"ако мога да имам свои не бих осиновила",звучи ми егоистично-моето си е мое другото е чуждо ,а и толкова много деца изоставени има ,че едва ли бихме ощетили някое бездетно семейство Сега виждаш ли?
Защо ги нямаше тези реплики към другите на същото мение като моето? Сега пак ли да се връщам на първа, втора страница!?
Изказва мнение, което е коренно противоположно но твоето, а и темата е доста емоционална, но не виждам обида или нападка. Майки сме всичките, но гледаме от различни камбанарии!
Всеки е прав в тази тема, защото не е просто да вземеш такова решение.
Аз самата не бих го направила на този етап от живота си. Не, че не ми се къса сърцето за тези дечица, но не съм и сигурна, че съм порастнала достатъчно за да се справя със себе си, с предразсъдъците на обществото и с още един човек, който /особено ако е поотраснал /ще има дори повече потребност от обич и разбиране, отколкото моят син....
болна тема за цялото ни общество
моят отговор е ,че бих взела дете за приемна грижа-и ще го направя след година-2 когато процедурата стане по-ясна за самите служители,които в момента са се оплели като пате в калчища-не са наясно как стават нещата и затова се получава дълго и тормаво-и хората се отказват
а за нагласата на осиновващите-за съжеление-има много хора,които са с невероятни претенции-не могат да имат деца,но щом опре въпоса да вземат чуждо-се започва-да е русо,сини очи,момиченце.......ако може майка с образование и неземна красота
интересно как би проявил същите притенции към собственото си дете??? 
истината е ,че в домовете малко от децата имат уредени документи-
-затова се получава този парадокс-децата чакат своите родители и родителите чакат за дете- 
знаете ли ,че моя позната с осиновено детенце пожела да вземе още едно-при това не желае бебе,където "наплива" е най-голям а поотраснало на 4-5 годинки-чака дълго,отчая се и накрая се свърза с агенти в русия-там й казали ,че няма проблем-веднага отива и осиновява-при това не плаща както плащат чужденците тук-нямам коментар
Права си, МЕРЕЛИН, че претенциите са големи на повечето хора - разбирам претенцията детето да е здраво, но да речем да е русо, бяло, със сини очи, да е на не повече от месец-два... заради тези претенции има толкова много нещастни дечица по домовете... просто явно не са достатъчно добри за осиновителите.
Аз да речем когато осиновявам ще искам единствено да е здраво, с смисъл такъв дори да е с леко заболяване, то да е лечимо и да няма нанесени постоянни физически/психически щети. Неща като етнос, години.. т.н... нямат такова значение. Влюбих се преди време в едно момиченце-мулатче, на почти 4 години беше, дома в Скобелево. По-прекрасно същество не бях виждала дотогава. Бях на 17 години... Оттогава знам, че децата са красиви независимо от етноса... И че човек може да почувства едно дете свое независимо от обствоятелствата.
Аз да речем когато осиновявам ще искам единствено да е здраво, с смисъл такъв дори да е с леко заболяване, то да е лечимо и да няма нанесени постоянни физически/психически щети. Неща като етнос, години.. т.н... нямат такова значение. Влюбих се преди време в едно момиченце-мулатче, на почти 4 години беше, дома в Скобелево. По-прекрасно същество не бях виждала дотогава. Бях на 17 години... Оттогава знам, че децата са красиви независимо от етноса... И че човек може да почувства едно дете свое независимо от обствоятелствата.
Влюбих се преди време в едно момиченце-мулатче, на почти 4 години беше, дома в Скобелево. По-прекрасно същество не бях виждала дотогава. Бях на 17 години... Оттогава знам, че децата са красиви независимо от етноса... И че човек може да почувства едно дете свое независимо от обствоятелствата.
Имам позната, която не само се влюби, тя осинови такова дете. Не само обществото ни е затънало в еснафия, самите ние сме такива без дори да го осъзнаваме. Осиновяването стана причина за развода им, въпреки, че тъпака уж беше съгласен. Детето вече е голямо момче, но през какво преминаха двамата просто ви е бедна фантазията. Като започнеш с любопитните злобарки, които бършат ръчичките на внуците си като го пипат и учителки, които го питаха "Татко ти негър ли е? Защо не живее с вас?" до нападения от скинари и побоища насред София. Сега и двамата живеят в Канада и са щастливи, че са се отървали от Родината.
Имам позната, която е с тъмна кожа, прилича на мулатка или квартеронка и е необикновено красива. Родителите й са бели! Не е осиновена. Просто се е родила по-тъмна, понякога се случва от бели хора да се роди тъмно дете. Като изключим цвета, е одрала кожата на майка си, в лице са идентични.
Питам се, по-неоправдана ли е тя от едно осиновено цветнокожо дете?
Каква е гаранцията, че утре родното ми дете няма да се роди с друг цвят на кожата и съвсем различно от мен? Да, рядко се случва, но ето че се случва все пак.
Неправди винаги и навсякъде ще има... мен това няма да ме спре да бъда човека, който искам и да направя нещата за които мечтая...
Засега съм на мнение, че бих. Още повече, че не ми се ражда.
Смешни са ми оправдания от типа: " Ще отнема шанса на други.", "няма да има деца за всички" и тн..
Звучат точно като оправдание на ученик без домашно.
Поне кажете, че не можете да приемете чуждо дете. Не е срамно. Хората са различни. Никой не може да ви накара насила.
Уважавам тези, които си го казват направо, без излишно да благородничат.
Смешни са ми оправдания от типа: " Ще отнема шанса на други.", "няма да има деца за всички" и тн..
Звучат точно като оправдание на ученик без домашно.
Поне кажете, че не можете да приемете чуждо дете. Не е срамно. Хората са различни. Никой не може да ви накара насила.
Уважавам тези, които си го казват направо, без излишно да благородничат.