Карат те на самата операционна маса да легнеш на една страна и възможно най-много да се свиеш,сестрата ти помага.Бият ти местна упойка и след това ти поставят спиналната.Важното е въобще да не мърдаш с никоя част на тялото си.След това ти помага да легнеш и след минутка краката ти изтръпват.Слагат ти паравана и операцията започва.Чувствах абсолютно всичко,но нямаше никаква болка.В началото ми се гадеше и ми пуснаха маска с кислород от което гаденето спря.Анастезиолога ми седеше до главата и през цялото време си говорихме.Бебето го извадиха за 20-ина минути и веднага ми дадоха да го целуна.
Веднага след като го извадиха започнах да треперя.Упойката започна да ме отпуска щом ме свалиха в стаята,тогава пък започнаха да ми треперят краката,но всичко премина за 1-2 часа.Главата не ме е боляла въобще,съвета на анастезиолога беше да се пият възможно най-много течности.
Раждах във частна болница и там веднага след раждането карат в стаята ,където ме чакаше съпруга ми и веднага ни донесоха бебо.
Много държах да бъда в съзнание,не обичам да пропускам такива събития!
Вили
Не знам.Но пък като прочетох твоето мнение се сетих,че преди и след раждането ми наляха към 5-6 банки с течности.
Преди самото и поставяне, се слага някаква обезболяваща инжекция, така че изобщо не се усеща. Хвана ме много бързо. Най-напред започнаха да ми изтръпват пръстите на краката и така постепенно, докато спрях да чувствам тялото си от пъпа на долу. Лекарите ме предупредиха, че по време на операцията може да се появи гаден, повръщане (спокойно, те са подготвени за това и ще те напътстват, ако се случи), но при мен нямаше такова нещо. Когато направиха разреза, нищо не усетих. През цялото време се усеща нещо като подръпване, лек натиск, но никаква болка.
Предупредиха, че ще ме натиснат силно в областта на гръдният кош, за да изтласкат бебето, но и това не усетих. През цялото време разговарях с екипа и казвах как се чувствам. По едно време ми стана лошо. Нормално било, кръвното пада, но се взимат незабавни мерки (вливат лекарства венозно) и сякаш за секунди се почувствах отново добре. Чух бебето как изплака, попитаха ме как ще се казва, изобщо момента е много вълнуващ и не е за изпускане.
Е, чуват се разни реплики от сорта "Хайде сега вадим матката" 