Ходили ли сте на Джулай?

Това ми напомни, че единия път дойде милиция от Бургас. Прибираха пияните, но и към трезвите гладаха под око.

Ходила съм 2 пъти с колеги и приятели.
Песни, бира, запален огън и ентисиазъм да окрещим всичко, който дори дъжда не можа да угаси.
Без някой да ни разяснява изрично смисъла на Джулай морнинг, отпразнувахме свободата, младостта и приятелството.
Хубаво беше.

Посрещнахме го преди два дни на Камен бряг, след концерта на Manowar 
Първоначалната ни идея беше за уреден къмпинг, където да вдигнем две-три (или повече) палатки, да подкараме барбекюто и биричка и сласки приказки да дочакаме единствения изгрев за 1ви Юли Само че не намерихме къмпинг и съвсем случайно се озовахме на Камен бряг. Към около 17:30 имаше само десетина коли там и горе-долу толкова палатки. Установихме се на 4-5 метра от края на скалите, на първа линия ).
След концерта, който си беше истинско и много дълго преживяване се върнахме в нашия малък лагер. Тогава, към около 2 през нощта там вече имаше може би над 200 коли и страшно много хора, палатки, мотори, огньове, музика, китари, кучета, момичета и момчета, наметнати с одеала (беше доста хладно през нощта).
Захванахме се с барбекюто, за да си осигурим хапването По-късно към нас се присъединиха още хора и "шернахме" хапването и биричката ) Аз лично отидох да подремна за около час, защото след шестчасовото стоене прави и хапването....Събудих се около 4 и 20, когато беше започнало леко да почервенява хоризонта. Хората вече бяха още повече, като много от тях спяха дори направо на камъните  Зад нас, на около 200-300 метра имаше сцена, на която се очакваше да ни попеят по случай изгрева на новия ден. Към 5 часа вече беше светло, но слънцето все още не беше изгряло. Много хора снимаха, защото небето беше наистина много красиво, а слънцето обагряше облачетата на хоризонта. Ммм ето това се казва романтика. Ние седяхме почти на ръба на скалата, наметнати с оделало. БТР ни посвириха, а Джон Лоутън от "Юрая Хийп" ни пееше. Точно, когато се показа много малко ъгълче от ярко червето слънце се чуха и първите акорди на July Morning. Всички бяха естествено много очаровани от гледката и преживяването. Наистина беше страшно хубаво и определно много добре като за първи път!!!
След като вече беше невъзможно да се гледа право в  слънцето повече посрещачи се отправиха по палатки, коли, спални чували...
Точно след един час в палатката беше невъзможно да се спи и седи от жега!
Много малко след като толкова чаканото слънце вече беше изгряло, вече нямаше и помен от нощния студ и тайствена романитка. Постепенно недосталите хора започнаха да се раздигат и да търсят варианти да се скрият от него ))

Беше наистина Велико!!!

Ето кадър от вчерашния изгрев

Не.

Ходих
Не на камен бряг, но си бяхме прилична групичка, прилично и подобаващо за случая наквасени. И се чуствахме свободни и щастливи, и окрилени. И се поизкъпахме даже.

Не съм, но смятам, че това е едно от нещата, които непременно трябва да направя, преди да умра.

Да, на Варвара, преди 4 години, с хора, които не го пропускат. Беше прекрасно!

Не, не съм и не му схващам смисъла Не й знам историята на тази традиция и, честно казано, към момента ми се струва като масовите сбирки на хлапетии около църквите по Великден. Дори не знаят за какво е празника, ама да са там
Ще разкаже ли някой какво толкова има в утрото на първи юли, че е толкова популярно? И защо точно на морето се посреща?

Да, много пъти, и занапред смятам да са много пъти. Все още срещам доста от старите приятели, най-често на Варвара. Не съм от поколението, измислило Джулая. Това не означава, че не е прекрасно една сутрин да посрещна слънцето на хубаво място с хубави хора и да си мисля хубави неща. Сигурна съм, че някъде из форума се крият и други представителки на едно стопаджийско, постоянно пътуващо общество отпреди десетина години, въпреки, че вероятно животът им се е променил... Хубаво е, бе!

...че кой нормален седи във Варна да посреща изгрева?!?!?!?!?
Аз всяка година съм на различни места и е пълно с хора...

ааа, стопаджииството вече не ме влече. Рейсаджииство или влак, по може.
Но е важното, че стигам, а не как!

Да, ходила съм няколко години подред. Страхотно изживяване. Благородно завиждам на тези, които бяха тази година на концерта на Manowar, а после са посрещнали Джулая на Камен бряг, заедно с вокалиста на Uriah Heep Толкова се впечатлих снощи от репортажа по новините, че гледайки телевизора нарязах доматите в кофата за боклук, вместо в чинията за салата

Това, последното, много ме разсмя 

То и аз се впечатлих и вече съжалявам мнооого, че нямаше как да отида