От датата на смъртта, както са казали вече. Счита се че до 40-ия ден душата трябва да се възнесе - т.е. да напусне тялото. Панахиди е прието да се правят и по-рано, ако точният ден не е удобен, но не и по-късно.
- Публикувана: 3 юли 2007, 22:21 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2007, 16:10 ч.
Кофти въпрос - 40 дни от кога се броят?
По принцип е така за всяка друга панахида, но не и за 40-тия ден. Доколкото съм запозната, той трябва да се спази точно.
От датата на смъртта, както са казали вече. Счита се че до 40-ия ден душата трябва да се възнесе - т.е. да напусне тялото. Панахиди е прието да се правят и по-рано, ако точният ден не е удобен, но не и по-късно.
именно.
Съществуват различни виждания по отношение на всяка след 40-дестет дневната панихида. Едни казват, до 1-вата година, след датата, а после преди нея се полагат помените. Други са на мнение, че само 40-я ден се полага точно на деня, а всички останали помени в събота, преди датата и така.
Трябва да разбереш, при вас как е.
Но 40-ят ден точно на деня се изнася.
A kakво точно ще се случи ако не се отбележи точно на датата?
Естествено че нищо няма да се случи. Това са някакви поверия ли, суеверия ли - не знам и аз. Например (тъй като сравнително наскоро в семейството ни имаше такъв тъжен повод да науча тези неща) като се отивало на 40 дни на гробища и докато се прибереш, се мълчи.
Аз не ги разбирам тия работи и не ги спазвам. Важно е да почиташ човека вътрешно и да си му го показал приживе. Останалото е бошлав работа.
Иначе по темата - 40 дни се броят от деня на смъртта, общо прието е, че тъжни поводи се отбелязват преди или точно на датата, а весели поводи (рожден ден например) се отбелязват точно на или след датата.
Лекси, не знам какво е официалното становище и по принцип не вярвам нито на суеверия, нито на поверия. НО когато бях бременна с първото ми дете ми се наложи да организирам погребението на свекър ми, т.е. ходих. За мое съжаление се случи непоправимото след това. За да не си късаш, не дай си Боже, после косите, по-добре не ходи. 
Извинявам се, че не е точно по темата, но как стои въпросът с ходенето на гробища, когато в семейството има бременна или бебе? От много хора съм чувала, че в такъв случай нито майката, нито близките трябва да ходят, но какво е официалното становище?
Бях бременна, когато почина сестрата на мъжа ми. Аз не ходих на гробища, нищо на света не можеше да ме накара да отида. По принцип ми е тежко, а тогава пък съвсем. Мъжът ми обаче отиде. Свекърва ми каза, че не е добре да сме в траур - да носим черно, черни лентички и т.н. Та я послушахме за това.
После на 40 дни и 6 месеца мъжът ми пак ходи и пак без да спазва някакъв траур.