Публикувана: 3 юли 2007, 22:32 ч.
Последно мнение: 14 юли 2007, 14:56 ч.

обичате ли (уважавате ли)

2 899
40
1

Гост

Отговори

# 15 4 юли 2007, 17:53 ч.

София
Мнения: 1 735

Обичам майка ми и баща ми newsm51

,уважавам много свекър ми,а спрямо свекърва ми спазвам дистанция и избягвам контакти smile3512

.Майка ми обича да се меси и бързо я поставям на мястото и.Другите са много внимателни и гледат каквото могат да помогнат.

# 16 4 юли 2007, 18:02 ч.

Мнения: 804

Цитат на: AlexaS в ср, 04 юли 2007, 01:05

Цитат на: Erica in Love в вт, 03 юли 2007, 23:01

Родителите си ги обичам, особено баща ми- не само го обичам, уважавам- възхищавам му се (трябва някой път да му го кажа).

Това ми напомня и аз да го направя някога.

Правете го всеки път, когато почувствате нужда от това. Не можете да си представите колко е хубаво. В такива моменти мога и планина да преместя и усещам, че животът ми е пълен само с хубави неща /лелеее, колко клиширано звучи/. Не мога да ви опиша точно какво е чувството, когато порастналото ти дете каже това от позицията на възрастен човек, но искрено ви желая да го изпитате. Тогава ще разберете защо съм крилато бабе.

# 17 4 юли 2007, 18:17 ч.

Мнения: 263

Обичам и уважавам майка си! Имали сме противоречия и пререкания, но тя е човек, когото винаги мога да "притесня" с проблемите си и да разчитам за помощ, когато е във физическите и възможности (гледам да не прекалявам).
За свекъра и свекървата е по-сложно... До известна степен уважавам , а може би и обичам свекър ми. Има си кусури, направи една големичка грешка спрямо децата си (не броя себе си в това число разбира се), но като цяло е изключително добронамерен и доста разумен човек. Свекървата за съжаление в момента нито мога да я уважавам, нито да я обичам. Държа се любезно с нея, защото възпитанието ми не допуска друго поведение към хората като цяло, а и заради съпруга ми. Ако тя промени отношението си към мен и аз сигурно ще променя негативното си мнение за нея, но се съмнявам първото да с случи.

# 18 4 юли 2007, 19:31 ч.

Мнения: 2 336

Нагаждаме се вече толкова години. Ама до къде сме стигнали? ooooh!

Все има недоволни - и те и ние...
И така си я караме. Hug

# 19 5 юли 2007, 14:19 ч.

Мнения: 2 270

Уважавам и обичам безкрайно моите родители!
Уважавам баща му, но майка му - не; за обич не може и да става дума - тези хора не са фактор в моя живот!

# 20 5 юли 2007, 16:30 ч.

София
Мнения: 18 679

Що така се получава, че все родителите на момичето са свестните, а на момчето - гадните Shocked

Не винаги де, ама поне в 90% от случаите. Какво сега, тия дето имаме момчета, нещо сме дефектни в главата ли или що Sad

Започвам от сега да се притеснявам за отношенията с бъдещата си снаха Sad

А синът ми още няма 3 Mr. Green

На въпроса - уважавам си и родителите, и свекърите. За бъркане не може да става дума, не бихме го допуснали, особено аз Whistling

# 21 5 юли 2007, 17:39 ч.

BABYLAND
Мнения: 3 409

И се обичаме и се уважаваме. Ако се бърка някой то това са моите родители.

# 22 5 юли 2007, 17:42 ч.

Мнения: 1 897

Цитат на: belinda в чт, 05 юли 2007, 16:30

Що така се получава, че все родителите на момичето са свестните, а на момчето - гадните Shocked

Не винаги де, ама поне в 90% от случаите.

В нашия случай е така,защото ние със сестра ми от 18-годишни не живеем с родителите си и сме по-самостоятелни.А съпругът ми и брат му са живели с родителите си до над 30 -годишна възраст.Съответно свекърите са свикнали да са непрекъснато в течение на личния живот на децата си и да се месят по един или друг начин(според тях естествено за добро).Така,че според мен е до това какъв е човека и как е привикнал, а не чий родител е.
За протокола аз също съм мама на момченце и мен ме терзаят подобни притеснения.
А по въпроса-обичам и уважавам родителите си, възхищавам се на майка си,но не съм и го казвала никога. Embarassed

Свекърите ги уважавам, опитвам се да ги приемам такива каквито са и да ги търпя, но не винаги ми се отдава. Embarassed

# 23 5 юли 2007, 17:58 ч.

Мнения: 2 657

Цитат на: flast в вт, 03 юли 2007, 22:32

Уважате ли родителите си и тези на половинката ви
А те вас...
Бъркат ли се в живота на младите, дават ли постоянно "акъл"
усещет ли се или трябва винаги някой да скърца със зъби.
Как се справяте с "дъртите"

уважава ме се,както аз уважавам неговите,4е са му родители,така и той майка ми и баща ми Peace

не мога да кажа,4е се обичаме с неговите,но се търпим...Що се отнася до даване на акъли,вече никой не дава и не се меша/имам в предвид неговите родители/,защото не им го позволяваме.
За уважението от тяхна страна към нас,от мойте родители винаги го е имало,а що се отнася от неговите се стараят и свеки я усещам как все по-често първо се допитва за нещо,преди да разреши на малкия да го прави или да му даде да яде нещо..

# 24 10 юли 2007, 13:56 ч.

Мнения: 3 634

Живяхме с нашите, сега живеем с неговите (на 5км от нашите) и това при възможности да си живеем отделно. Толкова сме привързани, че не си представям да се разделим. Обич, уважение, привързаност всичко се е смесило в едно.

Естествено, че ни се "бъркат" и ни дават "акъл" - за това са родителите! Дали майка ми ще ми натяква нещо или свекървата е все едно. Вярвам, че и двете го правят защото ми мислят доброто.

Последна редакция: вт, 10 юли 2007, 14:01 от Dante

# 25 10 юли 2007, 18:50 ч.

София
Мнения: 397

Възрастните по принцип обичат да дават акъл и затова не им троша хатъра-изслушвам ги,и нашите,и техните,а дали ще ги послушаме вече си обсъждаме само двамата.Често дават наистина добри съвети.Естествено всеки си обича своите родители и уважава тези на другия.

# 26 10 юли 2007, 19:24 ч.

Отвъд алеята зад шкафа
Мнения: 7 331

Уважаваме се взаимно (както с неговите, така и с моите родители) - когато трябва искаме съвет от тях, както и те от нас, но иначе не се бъркаме в техните работи и те в нашите. Много ми е мъчно, че свекър ми почина (Мир на праха му) - беше страхотно духовит и харизматичен човек, неслучайно съм се влюбила в неговия син.