Всяка вечер го забелваме в банята и го мием,в началото и аз бях против забелването, но татито се справи малко по малко и сега е забелен напълно,даже като сменям пампера го оставям да поветри.Според мен му е време на твоя мъник.
- Публикувана: 4 юли 2007, 13:39 ч.
- Последно мнение: 9 юли 2007, 19:03 ч.
До мъжките мами
първо една докторка ми каза да не го пипам,а като дойде педиатъра за първи път в нас след изписването,ми каза задължително да го правя всяка вечер,но леко.Даже ме попита като пишка дали прави струя 
Отначало го правеше баща му,но не напълно,и сега около годинката успя съвсем да му я забели,а отдолу имаше някакви бели топченца,точно под главичката.След дни се махнаха 
И сега ако не всяка вечер,то поне през вечер я забелваме и хубаво я мием
Отначало го правеше баща му,но не напълно,и сега около годинката успя съвсем да му я забели,а отдолу имаше някакви бели топченца,точно под главичката.След дни се махнаха И сега ако не всяка вечер,то поне през вечер я забелваме и хубаво я мием
Аз не забелвах, като си мислех, че е работа на природата сама да се погрижи... Да, ама към 3 годинки започна да му пари при пишкане, отидохме на доктор, той му го забели - и се оказа, че там се е събирал секрет, който му е докарал леко възпаление. Една седмица аз му размърдвах кожичката и го топяхме последователно в разтвор от калиев перманганат и кантарион (не помня жълт или червен), а после той почна сам да си го забелва.
И аз не исках да ги забелваме, защото смятаме да ги обрежем на около 3-4 години. Но от няколко дни на единия кожичката от едната страна му стана синьо-лилава. Заведох ги днес при педиатърката. Тя като разбра, че още не сме ги обрязали /беше ни казала, че до около годинката трябва/, поиска да ги види. Без да ме пита изобщо първо на единия, а после и на другия, им забели пишките и излезе доста секрет. Каза, че можело да стане гной, да отиде по кръвта и т.н. Да не говорим, че аз почти припаднах, докато го правеше на първия, и втория го оставих майка ми да го държи.
Сега вкъщи не мога да им ги забеля, страх ме е ,нещо да не го направя както трябва, защото ме предупреди като дръпна кожичката, за да почистя, веднага да я върна нагоре, да не би да се заклещи и да се наложи да ходим в Пирогов. Слагам риванол повечко и забелвам по малко само. Дано не залепне пак.
Сега вкъщи не мога да им ги забеля, страх ме е ,нещо да не го направя както трябва, защото ме предупреди като дръпна кожичката, за да почистя, веднага да я върна нагоре, да не би да се заклещи и да се наложи да ходим в Пирогов. Слагам риванол повечко и забелвам по малко само. Дано не залепне пак.
Навсякъде съм чела, че е супер направилно да се забелва - не знам какво разбирате под противоречиви мнения. Не съм виждала англоезична статия или книга, в която да пише че трябва да се забелва. За сметка на това съм виждала много, в които пише че забелването е ужасно лоша идея.
Това, че под кожичката има секрет, означава че е започнало спонтанно отлепване, което продължава месеци, дори години. Ако няма възпаление, не е необходима никаква намеса. Питайте свекървите си дали са правили нещо с пишките на вашите мъже и ще ми е много странно, ако някоя отговори че нещо е манипулирала в тази област. За поколенията преди това въобще да не говорим. Нашите момченца са първите, за които се предполага че препуциумчетата им не могат да се отлепят сами. Това са някакви странни, унизителни и болезнени практики, които носят повече вреда, отколкото полза.
За протокола, на моя син не му се изтегля препуциумът до края, което не му пречи абсолютно по никакъв начин. Наблюдавам от месеци как се отлепя постепенно - под кожата се появяват бели натрупвания от секрет, които постепенно стигат самички до ръба на препуциумчето и го отлепят на съответното място, като така излизат навън. Това е точно като описаното в статията, посочена от kk. До няколко месеца процесът ще е приключил от самосебе си.
Това, че под кожичката има секрет, означава че е започнало спонтанно отлепване, което продължава месеци, дори години. Ако няма възпаление, не е необходима никаква намеса. Питайте свекървите си дали са правили нещо с пишките на вашите мъже и ще ми е много странно, ако някоя отговори че нещо е манипулирала в тази област. За поколенията преди това въобще да не говорим. Нашите момченца са първите, за които се предполага че препуциумчетата им не могат да се отлепят сами. Това са някакви странни, унизителни и болезнени практики, които носят повече вреда, отколкото полза.
За протокола, на моя син не му се изтегля препуциумът до края, което не му пречи абсолютно по никакъв начин. Наблюдавам от месеци как се отлепя постепенно - под кожата се появяват бели натрупвания от секрет, които постепенно стигат самички до ръба на препуциумчето и го отлепят на съответното място, като така излизат навън. Това е точно като описаното в статията, посочена от kk. До няколко месеца процесът ще е приключил от самосебе си.
Започнах да забелвам пишлето още от първия ден в къщи.Всяка вечер в коритото малко по малко,без да го дърпам и да му причинявам болка.Напълно се забели във втория месец,без болка без ревове. 
И при нас така.
Независимо от всичко написано и прочетено в този форум, предпочитам да слушам педиатъра си и започнах с тази процедура още първата вечер.
Освен това не виждам нищо унизително, а още по-малко болезнено в тази "практика", докато съм била свидетел на това, колко болезнено и унизително може да стане, ако се наложи да се извърши оперативно в пуберитета.
Така че... всеки решава сам за себе си (и за детето си, разбира се).
bimbo,
Разбира се, че всеки решава сам за себе си, само детето не решава само за себе си горкичкото.
Не знам как може да се наложи изведнъж хирургическа намеса в пубертета, освен ако някой не си е оставил ръцете, "забелвайки".
В последната статия от педиатър, която четох по темата, се твърдеше, че авторът никога не е виждал дете, което да се нуждае от обрязване по медицински причини, че в случай на възпаление на препуциума, лечението е антибиотичен крем и че "не ампутираме части от тялото, само защото са се възпалили." Същото се твърди и в статията на линка, даден от kk, която пък е от български хирург-уролог, при това доста утвърден.
Разбира се, че всеки решава сам за себе си, само детето не решава само за себе си горкичкото.
Не знам как може да се наложи изведнъж хирургическа намеса в пубертета, освен ако някой не си е оставил ръцете, "забелвайки".
В последната статия от педиатър, която четох по темата, се твърдеше, че авторът никога не е виждал дете, което да се нуждае от обрязване по медицински причини, че в случай на възпаление на препуциума, лечението е антибиотичен крем и че "не ампутираме части от тялото, само защото са се възпалили." Същото се твърди и в статията на линка, даден от kk, която пък е от български хирург-уролог, при това доста утвърден.
Нищо не се пипа насилствено. Щом детето се ражда със затворена кожа на пениса, значи има причина за това - природата се е погрижила да не може да прониква замърсяване на това място.
След като Иво стана на годинка, баща му случайно една вечер откри, че кожата е почти напълно отлепена. Оттогава веднъж на 1-2 седмици по време на банята дръпва внимателно кожичката нагоре и мие. При почистването детето не трябва да изпитва абсолютно никакъв дискомфорт.
Насилственото забелване води до ново слепване, възпаления и вече наистина може да се получи вторична фимоза, която да наложи ходенето на хирург.
След като Иво стана на годинка, баща му случайно една вечер откри, че кожата е почти напълно отлепена. Оттогава веднъж на 1-2 седмици по време на банята дръпва внимателно кожичката нагоре и мие. При почистването детето не трябва да изпитва абсолютно никакъв дискомфорт.
Насилственото забелване води до ново слепване, възпаления и вече наистина може да се получи вторична фимоза, която да наложи ходенето на хирург.
bimbo,
Разбира се, че всеки решава сам за себе си, само детето не решава само за себе си горкичкото.
Не знам как може да се наложи изведнъж хирургическа намеса в пубертета, освен ако някой не си е оставил ръцете, "забелвайки".
В последната статия от педиатър, която четох по темата, се твърдеше, че авторът никога не е виждал дете, което да се нуждае от обрязване по медицински причини, че в случай на възпаление на препуциума, лечението е антибиотичен крем и че "не ампутираме части от тялото, само защото са се възпалили." Същото се твърди и в статията на линка, даден от kk, която пък е от български хирург-уролог, при това доста утвърден.
Разбира се, че всеки решава сам за себе си, само детето не решава само за себе си горкичкото.
Не знам как може да се наложи изведнъж хирургическа намеса в пубертета, освен ако някой не си е оставил ръцете, "забелвайки".
В последната статия от педиатър, която четох по темата, се твърдеше, че авторът никога не е виждал дете, което да се нуждае от обрязване по медицински причини, че в случай на възпаление на препуциума, лечението е антибиотичен крем и че "не ампутираме части от тялото, само защото са се възпалили." Същото се твърди и в статията на линка, даден от kk, която пък е от български хирург-уролог, при това доста утвърден.
, но не съм лекар. Затова се доверявам на педиатъра си. Затова и написах, че всеки решава сам за себе си
