Статистика за децата.

# 15 5 юли 2007, 19:13 ч.

Мнения: 3 715

Съгласна съм с корнишонко. Дразня се, когато хората си чешат езиците с темата за осиновяването. Начетох се в темата в Клюкарника за претенциите, които имаме, за какви ли не простотии и единственото, което ме спря да не пиша там беше, че не исках да изровя темата, за да продължи някой друг да си чеше пръстите в нея. Аз също не се меся в подфоруми, чиято тематика не ми е позната. Може да влизам някъде, да чета, да ми е интересно, но все пак са неща, в които не съм замесена пряко в живота.
Осиновяването не е като ходенето до тоалетна или храненето, или не знам още какво. Не пиша за това, за да обяснявам колко различна се чувствам или да се правя на мъченица. Колкотоо много се дразня от некомпетентни мнения по въпроса, двойно повече се дразня от високопарните фрази и сравнения, с които се говори за осиновяването и осиновителите.
Пантер, нищо лично към теб, по-скоро си изливам яда от четенето на другата тема, че ме държи от снощи.

# 16 6 юли 2007, 11:42 ч.

Мнения: 1 425

Ако си седите тук и ревете срещу другите при всяко споменаване на темата осиновяване - ситуацията няма да се промени и домовете за деца все така ще са пълни с дечица.
Дори и отрицателната реклама пак е популяризиране на проблема, а аз не мисля че лично аз съм направил нещо отрицателно в случая освен проблема със заглавието което преписах директно от другата тема.
Всеки човек има право на мнение по сериозните проблеми в оществото - само ограничен човек може да мисли, че той разбира проблема, а другите не, щото гледат отстрани. И че другите нямали право да се изказват.

# 17 6 юли 2007, 17:04 ч.

Мнения: 583

Никой не си седи тук и не реве, а споделяме опит и мнения, че и съвети, защото ако имаш дете, което е създадено от теб и съпругата ти много лесно ще намираш отговорите на някои въпроси, но когато отглеждаш дете, което е преживяло болката от изоставянето и пред теб са куп проблеми и въпроси, на които не знаеш отговора и се мъчиш да му помогнеш - е сложно. Какво ви интересува точно - душата на едно такова дете, неговите мисли и страхове, чувства и болка, това че пътя им е разделен на две и те не знаят другия, който ги е довел до нас и търсят отговорите на много въпроси, и това че не знаят кои са и откъде са, или това как един 13 годишен младеж или едно 4 годишно дете живее. Силни думи казваш. Тези които не седим и не ревем сме ние, а това че тази тема е болна за нас- да така е поне за мен. Ние сме тези, които сме осиновили и сме помогнали на едно същество да живее нормално, и не си този който ще ни критикуваш. Нито ти ще разбереш нас, нито ние тези, които са загубили дете или носят в утробата си дете, така че замълчи ако обичаш.

Причина:

Причина: