женската злоба ????!!!!

Мдам Мими - аз много залагам на теорията как другото дете ни бърка в джоба - на "нашето" "новото" семейство..

и в настоящия и в бъдещия джоб

 използването на думичката "съска" показва единствено и само начина, по който женицата произнася думите и горчилката която се съдържа в тях. 
 Аз нямам за какво да съм злобна към нея - много пъти съм казвала на бившия ми, абе що не си направиш едно дете и не ни оставиш на мира. Никога не се сещам за него когато малкия е болен, или има празник, просто не изниква неговия образ в съзнанието ми. Той се бута сам и се сърди че не се обаждам да го информирам за това онова. В същото време знам че му е мъчно за детето и никога не съм спирала малкия да ходи при него или да се виждат, както е и факт че сина ми от мен не е чул и една лоша дума за баща си. Дори когато в мое присъствие свекървата или майка ми го обиждат, винаги го защитавам. Просто децата са много интуитивни - докато беше мъничък ходеше при него, но от 2-3 години нищо на света не може да го накара да остане да спи и един ден при баща си. Още повече че той е постоянно по квартири, в други градове и т.н. Напоследък е още по - зле ситуацията. Много ми е кофти понякога - бившия ми идва от Пловдив примерно за да го вземе, да изкарат заедно целия уикенд, а малкия се държи все едно не го вижда, здрасти и чао. На БНД му се насълзяват очите, опитва се да го заговори, аз хъкам и мъкам да разведря обстановката, ама.....насила няма да го карам, помня веднъж го изпратих така, не му се ходеше, после 2 дена ревах като си спомнях с какви очи ме гледаше от колата.  И не повторих, ако има желание - тогава да. Странното че бившия хич не се държи лошо с него, точно напротив, обожава го. 
Така че злоба не тая нито към него, нито към нея, нито към детенцето им. Искам да са щастливи, така както ние с малкия сме. Но тя към мен има защо да таи - и сме се развеждали, и сме се събирали пак с бившия - детето ни е след развода дори, припознато, пак щяхме да се женим, че той и за второ ме натискаше веднага    Добре че Господ ме разкръсти та не забременях тогава. Всичко това тя го знае и оттам и идва натъртването на " с ", да не казвам че съска.   

Ти Wish*, се класираш и за първа и за втора бивша
Честито.
Сори за оффа

Wish, това твойто наистина е класически случай на женска злоба. Явно наистина мъжа ти не е виновен, ма той мъж ли е или ..... какво, да се стягат и да се оправят с тия "втори" ли са "н-ти" ли са какви са там - жени, деца и тн. - ама то насила не става както знаем та...

Има такива мъже - явно по-слабохарактерни хора - на които лесно се влияе и които биват подмятани насам натам... а всъщност такъв човек какъв пример ще е за едно подрастващо момче... хубаво ли е да гледа как баща му е "под чехъл" - не го харесвам този израз затова го слагам в кавички.

Бившият ми свекър беше много подюркван от бившата свекърва, та мъжът ми и той имаше някакви такива наклонности... пак си спомням приказката за крушата и дървото... но аз лично никога не съм искала такъв мъж до себе си иначе може би бих могла - и тук има много условности разбира се - да го измоделирам по мой образ и подобие.. както очевидно пък прави настоящата му.....

Така че пак се връщаме от там, откъдето тръгнахме, а именно че всичко си зависи от мъжа. И ако някоя го подхване подобаващо, се получават тези недоразумения....  А като добавим и ревността на втората от "първата" картинката съвсем се изражда.

Спасението е в твърдо отношение от страна на мъжа, но авторката сама си знае нейния бивш точно какъв човек е.
При мен и моя бивш това не би могло да се случи. Та и затова именно той си е намерил майстора... на този етап.. докато не му писне и онази да го юрка....

Май си прав 

В клуба съм.  Първа и втора бивша на един и същи мъж при това. Ам като казвам аз че ранните години не прощават никому, не ми вярват хората. Имаме ли явка вече, или поне някоя открита бирария в Южния парк? 

И аз се извинявам за  оффа.

Абе цялата вина е на бившия ти че не я поставя на място.Кви са тия мъже бе?Той не вижда ли че детето му страда та й позволява да му стъпва на врата.Нека си я обича тази незаменима слива,  ама що й позволява да го командори за собственото му дете!

Ами нали знаеш,че когато човек обича, е заслепен по всякакъв начин.Дано се утрезви младежът.

Мама-Ло, аз май не разбрах някои неща. Първата съпруга на бившия ти мъж и бившия ти мъж имат дете, ок? А вашето дете понякога ходи при детето от първия брак и майката? А бащата се е върнал при първата си жена? Ако не е така - тогава защо твоето дете ще ходи при първата съпруга на мъжа ти и детето? Нещо съм изрусяла от жегата, ама не ми стана много ясно...
Ако правилно съм разбрала ситуацията - първо поговори с бившия ти мъж нужно ли е да води вашето дете при първата си жена, при положение, че тя не иска да го среща с нейното дете? Предпочетете компромисен и неутрален вариант - таткото се вижда с детето на неутрална територия - разходки, кино, каквото и да е забавление навън.
А щом другата жена не иска да запознава двете деца - насила да я караш не е добре.
Аз съм в ситуацията на твоята първа жена - БНД чака дете от друга жена, но аз също не искам децата да се познават. Засега уж сме се разбрали по въпроса , мисля, чи е той споделя моето мнение, ама да видим.
Колкото до определенията за злоба и съскане - пак ли да казвам, че всеки е различен и никой не знае къде го стискат обувките на другия?
Има и още нещо - тук във форума ние казваме нашата гледна точка, ама нали знаете, че и другата страна има гледна точка....Да речем и аз според втората съскам и плюя, НО ако погледне от моята гледна точка ще стане ясно, че не е точно така! Аз ставам кралска кобра когато детето ми е застрашено - пренебрежително до безразлично отношение, намаляване на издръжката, предпочитане на другото дете на база на различен пол и т.н.

MORGANA ,може и аз да съм се изразила неточно ,ама и ти го направи съвсем объркано
аз съм жената на моя бивш,а сега всеки от нас си има ново семейство ,а от общото ни съжителство имаме момченце,за което и става дума и за отношението на сегашната/втората/му жена и тяхното общо дете.Сега май е по-ясно .Благодаря ви за споделения опит и мнения може би темата ми е твърде тривиална и често срещана ,но аз не мога да се примеря с тази злоба човешка и по-точно не я разбирам ,не може и не бива едно дете да е жертва и потърпевшо в такава ситуация!може би някаква скрита ревност от втората винаги остава към първата съпруга и към детето от този брак ,но това е даденост и ако приемаш и обичаш мъжа с когото живееш ,трябва да можеш да приемеш и разбереш и миналото му!!! 

Точно казано!
Ежедневието ни сблъсква и с двете...

Мама-ло, вече разбрах ситуацията..тя е обратно на моята. Аз в случая на искам да запознавам децата понеже не смятам за необходимо. Ето, значи мога да ти послужа за пример като втората жена на бившия ти съпруг. Просто приеми, че хората са най-различни, света е шарен и в това е очарованието му! Щом едната майка не желае нейното дете да се познава с полубта/полусестра от друга жена:
1. Не мисля, че автоматично тя трябва да се обвинява в 7-те смъртни гряха!
2. Нейно право е дали да запознае детето с другото или не!
3.Нещата не винаги са такива каквито изглеждат - сигурно причините за незапознаване трябва да се вземат предвид преди да се характеризира някой като злобар!
И в заключение - всеки е свободен да прави своя избор и да си плаща съответната цена..и не сме ние тези, които ще осъдим някой дали постъпва правилно или не.

2. Нейно право е дали да запознае детето с другото или не!
Аз не смятам ,че е нейно право,аз смятам ,че това решение трябва да го вземе детето,колкото и да е малко.В моята ситуация аз нямам нищо против ,нито бившият ми мъж ,но децата не  техните думи  той ги е предал и оставил,С него се виждат ,но за бебето не искат и да чуят.Уважихме тяхното мнение за сега.не искаме да ги насилваме за нищо и без това се адаптираха доста трудно,и имах доста проблеми с тях.Но смятам ,че това е тяхно право на избор!!!!

Аз мисля ,че най добрия вариант е децата да се познават .Синът на мъжът ми,от предишния брак идва 2 уикенда на месец в къщи.Намирам за малко тъпо да го държим далеч от дъщеря ни.И ако оставим да решава едно малко дете,то накъде отива света,че децата да взимат решения.Всяко нещо с времето си.Нека се познават,пък след време да ми решават те самите дали ще се понасят или не.Първата крачка е правим ние...,след това те си решават.
Нашата бивша май искаше нещо такова,да държи синът им далеч от нас..добре че мъжът ми е баща в истинския смисъл на думата ,и не допусна това .Година и половина тя го криеше,ама накрая като разбра,че ако той няма да го вижда,няма да има и издръжка ..,веднага се юрна да го пуска .Сега се е кротна малко