Анджи, благодаря, ще видя, какво още може да се направи за билета, така и така не е платен, само й преместих датите по-рано, че вече не издържам без майка в това положение Да остане поне малко повече тук.
Тази сутрин ново двадесет! Майката на Давиде сега пък зле, вече не знам, честно ви казвам. Не е нешо сериозно, според мен си е на нервна основа и жената си плаче за внимание (мъжът й влезе в болница, единият син замина за Испания, другият не е вече под контрола й). На обяд ходихме при баща му в болницата, след малко ще ходим за неща за бебчо, че не сме купили и едно копче. Търпението ми определено започва да се изчерпва.
Хайде сега да не ви занимавам с глупости.
Дани, аз също си умирам за шоколади, сега не искам и да ги погледна. Пак ми се върна това пусто гадене и дори и да ям нещо сладко, след това трябва да ям и солено.
Момичета, ще ми липсвате, но пък прекарайте добре в България!
Лек път!