реших името на детето си лично и самосиндикално. кръстих го на баща ми, а той после споделил с майка ми, че това е най-хубавото нещо в живота му. просто си струваше а го направя за човека, когото обичам и уважавам безрайно 
- Публикувана: 7 юли 2007, 13:10 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2008, 07:46 ч.
За значението на името и защо трябва да се кръсти на дядото или бабата?
Ние също имахме подобен проблем. Преди да знаем пола на бебето се бяхме разбрали и уведомили родителите си, че ако момиче ще бъде на родителите на мъйа ми, ако е момче - на моите. То обаче се оказа момче и започнаха едни чудеса - мъжът ми настоява да е на баща му аз си искам на моя баща. Накрая рабрах, че неговите родители са го натискали много яко - баща му щял да получи удар и не знам си какви глупости. Направо бях бясна. На висчкото отгоре те имат още един внук (сега на 4 години), който разбира се не е на никой, а пък аз трябвало да спазвам традицията. В крайна сметка отстъпих, но само за първата буква и само защото името, което избрах, ми харесва много. Ако не се бяха съгласили на този вариант, щях да го кръстя на себе си 
Но определо този натиск е отвратителен и унижителен. Имай предвид, че малкото име на детето се посочва в деня на раждане от майката, така че ти ще можеш да го запишеш както искаш.
Но определо този натиск е отвратителен и унижителен. Имай предвид, че малкото име на детето се посочва в деня на раждане от майката, така че ти ще можеш да го запишеш както искаш.
Точно така, в родилният дом ще питат теб как ще се казва бебето. Но е добре да стигнете до някакво споразумение с мъжът ти, за да няма после спорове помежду ви.
Аз спазих традицията (нищо, че е отживелица), защото така реших (съпругът ми ми даде правото сама да избера имената на децата). Голямата ми дъщеря носи името на свекърва ми - Мария, а малката на моята майка - Василена (е, мама се казва Василка, но пак си е на нея). Харесвам много и двете имена.
Аз спазих традицията (нищо, че е отживелица), защото така реших (съпругът ми ми даде правото сама да избера имената на децата). Голямата ми дъщеря носи името на свекърва ми - Мария, а малката на моята майка - Василена (е, мама се казва Василка, но пак си е на нея). Харесвам много и двете имена.
Толкова ли е лошо това име?
И аз съм на мнение, че жената трябва да избере името на детето. За първото бяхме единомислещи, но сега...
Това обаче не пречи на таткото да си е решил как да се казва новото бебче.
Вярно е, че името е важно. Опитайте се обаче да направите компромис. И двамата.
И аз съм на мнение, че жената трябва да избере името на детето. За първото бяхме единомислещи, но сега...
Това обаче не пречи на таткото да си е решил как да се казва новото бебче.
Вярно е, че името е важно. Опитайте се обаче да направите компромис. И двамата.
Ами моят мъж казва ,че аз го нося и се мъча да го раждам ,така че аз си решавам. Само да не е Мара или Пена Големия ми син е от първи брак и името ми беше натрапено. Никакво уважение не получих. 
На другия син сама си избрах името и таткото много го хареса - Константин.Сега живот и здраве девойката ще я кръстя на мъжа ми Никол. Винаги съм искала да имам момиче и да се казва Виктория, но ще я кръстя на таткото.
Не разрешавай да ти натрапват и да те принуждават да дадеш име на детето си ,което не ти харесва.Цял живот ще съжаляваш. Поне при мене е така.След като кръстих големия син така както искаха свекъра и свекървата ми беше много гадно. Мъжа ми от първия брак го знаеше това нещо, но не посмя да се опълчи на техните.След това като ме питаха разни познати на кого и защо е така кръстен , на мен ми се насълзяваха очите. , и ми ставаше много тъпо. Е ,сина ми се казва Евгени, името не е лошо. Взета е само първата буква от името на бившия ми свекър -Евтим. Но начина по който ме принудиха да го кръстя така беше много унизителен и обиден за мене.
Така че, най добре е да вземете някакво решение с таткото.За да няма после сърдити и обидени.
Успех.
Големия ми син е от първи брак и името ми беше натрапено. Никакво уважение не получих. На другия син сама си избрах името и таткото много го хареса - Константин.Сега живот и здраве девойката ще я кръстя на мъжа ми Никол. Винаги съм искала да имам момиче и да се казва Виктория, но ще я кръстя на таткото.Не разрешавай да ти натрапват и да те принуждават да дадеш име на детето си ,което не ти харесва.Цял живот ще съжаляваш. Поне при мене е така.След като кръстих големия син така както искаха свекъра и свекървата ми беше много гадно. Мъжа ми от първия брак го знаеше това нещо, но не посмя да се опълчи на техните.След това като ме питаха разни познати на кого и защо е така кръстен , на мен ми се насълзяваха очите. , и ми ставаше много тъпо. Е ,сина ми се казва Евгени, името не е лошо. Взета е само първата буква от името на бившия ми свекър -Евтим. Но начина по който ме принудиха да го кръстя така беше много унизителен и обиден за мене.
Така че, най добре е да вземете някакво решение с таткото.За да няма после сърдити и обидени.
Успех.
ruska_vel, явно съпругът ти е доста консервативен.
Ако искаш да стане това, което ти си замислила, трябва да си твърда в позицията си.
Моите деца не са кръстени специално на бабите и дядовците си, и въпреки това имах проблеми с...моите родители.
Аз лично смятам, че човек е свободен да избере това, което му харесва. Че майката е тази, която отнася всички трудности по износването, раждането и отглеждането на детето, и да, тя е тази, чиято дума е последната.
Аз съм кръстена на баба си. Не си харесвам името.
Имах един колега, който ми се хвалеше, как заплашил жена си, че няма да я вземе от родилния дом, ако не кръсти детето на баща му. Но жена му излязла по-хитра-направила име от имената на тях двамата-нейното и на мъжа си. Онзи ми ти колега все пак беше доволен и на този вариант.
Традициите са хубаво нещо, но не винаги успяват да са актуални с духа на времето.
Ако искаш да стане това, което ти си замислила, трябва да си твърда в позицията си.
Моите деца не са кръстени специално на бабите и дядовците си, и въпреки това имах проблеми с...моите родители.
Аз лично смятам, че човек е свободен да избере това, което му харесва. Че майката е тази, която отнася всички трудности по износването, раждането и отглеждането на детето, и да, тя е тази, чиято дума е последната.
Аз съм кръстена на баба си. Не си харесвам името.
Имах един колега, който ми се хвалеше, как заплашил жена си, че няма да я вземе от родилния дом, ако не кръсти детето на баща му. Но жена му излязла по-хитра-направила име от имената на тях двамата-нейното и на мъжа си. Онзи ми ти колега все пак беше доволен и на този вариант.
Традициите са хубаво нещо, но не винаги успяват да са актуални с духа на времето.
Съжалявам , че мъжът ти е толкова упорит ... 
чак и на първата буква да не се съгласи 
При нас нямаше такива проблеми . На свекъра му се искаше да е на него , но лично мъжът ми го отряза . Синът ни не е кръстен на никой . Много съм против натрапването на такива егоистични желания с оправданието , че такава е традицията .
Аз на твое място бих отстоявала позицията си до край , дори с риск да се изпокараме с мъжът ми ( не , че те съветвам така да правиш ... не те познавам все пак ) , но едно мога да ти кажа - ако кръстиш детето с име против волята ти , цял живот ще се дразниш на този факт !
Детето се записва от майката в болницата . Тя попълва документите !
чак и на първата буква да не се съгласи При нас нямаше такива проблеми . На свекъра му се искаше да е на него , но лично мъжът ми го отряза . Синът ни не е кръстен на никой . Много съм против натрапването на такива егоистични желания с оправданието , че такава е традицията .
Аз на твое място бих отстоявала позицията си до край , дори с риск да се изпокараме с мъжът ми ( не , че те съветвам така да правиш ... не те познавам все пак ) , но едно мога да ти кажа - ако кръстиш детето с име против волята ти , цял живот ще се дразниш на този факт !
Детето се записва от майката в болницата . Тя попълва документите !
Здравейте момичета,
обръщам се към Вас с един голям проблем
/или поне на мен ми се струва такъв/!
Все още незнам пола на дете си, но вече имаме големи спорове със съпруга ми как да го кръстим, ако е момче.
Той държи да го кръстим на баща му, а аз въобще не харесвам името му. Опитвам се по всякакъв начин да му обясня това, и че това няма нищо с уважението и т.н. Все пак не мислите ли, че една жена има най-голямото право да реши как да се казват децата й? Ние от малки си мечтаем за деца, обличаме кукли и ги кръщаваме, и сега когато моментът настъпи, ни поставят пред такава ситуация. Даже и дядото да се разсърди, мисля че това не е основателна причина да дадеш на детето си име, което смяташ за неподходящо. Вси пак името до някаква степен определя характера и развитието на детето.
Помогнете ми , ако имате опит в това.
обръщам се към Вас с един голям проблем
/или поне на мен ми се струва такъв/!Все още незнам пола на дете си, но вече имаме големи спорове със съпруга ми как да го кръстим, ако е момче.
Той държи да го кръстим на баща му, а аз въобще не харесвам името му. Опитвам се по всякакъв начин да му обясня това, и че това няма нищо с уважението и т.н. Все пак не мислите ли, че една жена има най-голямото право да реши как да се казват децата й? Ние от малки си мечтаем за деца, обличаме кукли и ги кръщаваме, и сега когато моментът настъпи, ни поставят пред такава ситуация. Даже и дядото да се разсърди, мисля че това не е основателна причина да дадеш на детето си име, което смяташ за неподходящо. Вси пак името до някаква степен определя характера и развитието на детето.
Помогнете ми , ако имате опит в това.
Съгласна съм с теб. Аз предварително заявих че малката няма да бъде кръстена на никой от семейството, за да няма сърдити. Кръстена е на себе си, така ще бъде живот и здраве с второто. Аз лично не го разбирам това с кръщаването на баби и дядовци, голяма отживелица ми е.
Лошо че мъжът ти не е на твоето мнение. Виж аз нямах такъв проблем и незнам какво да те посъветвам, но си дръж на твоето. Все пак детето си е ваше, дано постигнете консенсос.
Хубава традиция, но не е нужно да се спазва непременно. За мен не е толкова важно името, колкото човекът, на който се кръщава.
Първото ми дете е кръстено на свекър ми. Ако беше момче, щеше да е Цветан /име, което не харесвам/. Обаче много уважавах и харесвах свекър си и щях да го кръстя така. Още повече, че каквото и да е името, след време то става най-хубавото за родителите, защото именно тяхното детенце го носи.
Второто ми дете, живот и здраве, няма да е кръстено на никого. Бабите не държат на тази традиция /а и имената не ми харесват/. Обаче баща ми има голям мерак. И името му не е лошо, но въпреки, че си го обичам, в много отношения не го одобрявам и не искам детето ми да прилича на него. И няма да го кръстя на него.
Първото ми дете е кръстено на свекър ми. Ако беше момче, щеше да е Цветан /име, което не харесвам/. Обаче много уважавах и харесвах свекър си и щях да го кръстя така. Още повече, че каквото и да е името, след време то става най-хубавото за родителите, защото именно тяхното детенце го носи.
Второто ми дете, живот и здраве, няма да е кръстено на никого. Бабите не държат на тази традиция /а и имената не ми харесват/. Обаче баща ми има голям мерак. И името му не е лошо, но въпреки, че си го обичам, в много отношения не го одобрявам и не искам детето ми да прилича на него. И няма да го кръстя на него.
Тъкмо си мислех и аз да пусна такава тема. С мъжа ми сме скарани по същия повод.... И не си говорим.....
Каката е родена на рождения ден на свекърва ми, която вместо да се зарадва, се сърди, че не е с нейното име. Сега чакаме момче и те избързаха да заявят как държат да се казва детето.
Аз не я разбирам тази традиция. Не искамда носи името на никой. Нека бъде с негово си име.
Но пък както беше казал някой- С какво са по- долу моите родители от неговите.
Каката е родена на рождения ден на свекърва ми, която вместо да се зарадва, се сърди, че не е с нейното име. Сега чакаме момче и те избързаха да заявят как държат да се казва детето.
Аз не я разбирам тази традиция. Не искамда носи името на никой. Нека бъде с негово си име.
Но пък както беше казал някой- С какво са по- долу моите родители от неговите.
Според мен майката има пълното право сама да даде име на детето си.Естествено най-добре е когато има пълен консенсус по въпроса.Аз съм първо дете и мама ме е кръстила така както тя е искала,просто е харесвала това име.Самата аз нямам нищо против тази традиция,дори ми харесва защото традициите са нещо хубаво,стига разбира се името да звучи добре.В момента в ,който разбрах,че съм бременна вече знаех как ще се казва бебче,ако е момиче на свекървата Мария ,ако е момче на татко ми Илия.Никога няма да забравя радостта в очите на баща ми,милият не можеше да повярва.Този път се надявам да е една малка Мария.