Проблемът ми е следният.Днес реших да направя риба за вечеря във фурната,но той като разбра ми вика:"Аз мойта я искам на тиган".Обяснявам му,че няма отново да пържа риба в апартамента ,после да проветрявам навсякъде и да пера пак наново пердета.Малко са ми другите работи около детето.Един път се излъгах и я направих на тиган после 3 дни целия апартамент беше осмърдян,даже и детето където спи.Накрая се разбрахме да я направя във фритюрника.Всичко точно,сервирам му.Личеше,че беше гладен и нападна веднага чинията.Изяде половината и каза:"Аз това няма да го ям".
Е честно вече ми писна.И друг път ми е правил така,даже и като е нещо по-така... сготвено.Не е да кажеш,че готвя лошо.Не искам изобщо да се хваля,но който е ял от мойте манджи,винаги ми е казвал,че е много вкусно.За първи път ми се случва някой да ми каже,че готвя лошо ,освен него. Винаги съм преглътвала,даже понякога си поплаквам.Но понеже днес много ми дойде в повече му казах:"Оттук нататък аз повече няма да ти готвя нищо.Купувай си каквото ти се яде и си го готви както на теб ти харесва!".Много ми писна и за това му го казах,отделно че и вкъщи изобщо не се мърда.Добре че работи,иначе е такъв търтей,дето се казва.Всичко вкъщи е на моят гръб .. Все го търпя заради дъщеря ни,която е на 6 месеца,да не се разделяме,но вече аман.
След като му го казах ,той ми вика:"Тогава си отивай" Е това вече беше върха. Вярно е,че той издържа семейството ни,но и без него пак ще се оправя.Ще си взема детето и ще си замина и изобщо няма да ми мигне окото.
Вие какво ще кажете,какво да правя?Не сме от много време заедно-от 2 години.Аз съм на 24г. и много глупавата си бях като му се вързах,че и дете да имаме.Изобщо не съжалявам за детето и за времето прекарано с него,все пак имахме и хубави моменти.Обичам го,знам че и той ме обича,но вече взех да изтрещявам и да ми писва.Все се надявам да се промени,поне малко,а то....