Публикувана: 10 юли 2007, 14:27 ч.
Последно мнение: 19 юли 2007, 09:32 ч.

инат при осиновените деца

2 994
23
1

# 15 13 юли 2007, 16:15 ч.

Мнения: 2 123

Аз например много се страхувам точно от това - да не започна да пречупвам всеки проблем с детето ми през призмата на това, че е осиновен. Инати се - защото е осиновен, избухва, защото е осиновен, тръшка се, бяга от вкъщи (недай боже), цупи се, защото е осиновен и травмата от изоставянето води до всички злини.

Не си затварям очите пред драмата на изоставянето, но ни искам цял живот да ме преследват призраци.

В този смисъл, съгласна съм напълно с Анет, нейният начин за справяне с ината на децата й, вероятно ще съвпадне с моя начин за справяне с ината на сина ми без значение на факта, че нейните деца са рождени, а моето осиновено

# 16 13 юли 2007, 16:27 ч.

Мнения: 3 367

..не разбирам защо толкоз негативизъм дами,наистина. Родители сме вси4ки,една 4орба сърбаме..
това което се опитам да кажа е 4е никога не можем и не сме адекватни 100% родители,ако ще да си бременял 20 месеца като слоновете и после да си кърмил 8 години като Крали Марко..иска се 4етене,говорене,у4ене,всеки миг и всеки ден,независимо дали детето е осиновено или не..
аз не отри4ам ината като явление,но да обясняваме собствената си безпомощност по темата(моля вижте колко майки из този форум реват по темата) с факта 4е детето не било родно, не намирам за правилно
И към това апелирам,не само тук,по вси4ки подфоруми-не децата са проблемни,а ние;ние не си у4им уроците,ние не сме в крак с новите тенденции,а това ни е най-важната работа..

# 17 13 юли 2007, 16:41 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: anette1104 в пт, 13 юли 2007, 16:27

Айде "сдъвкавам" като за последно - никой не знае къде и как се преплитат движещите сили на едно поведение. Можем само да гадаем, да опитваме...

При някои постъпки доминира едно, при някои - друго, при някои постъпки един мотив отсъства, при други - не

Категорично никой и никога не е обяснявал всичко с "неродни" деца, както се изразяваш.

Там е цветността на картината - не е ясно кое откъде произлиза и на какво е отзвук.

Има хора по-задълбочени, има и по-настроени към лесни и кратки отговори.

Природата е разнообразна.

Питащите искат да знаят повече, защото подозират колко много неща има отвъд хоризонта.

Ако мислиш, че няма - ОК, но питащите не са черногледи, те са търсещи.

Една и съща постъпка има много мотиви, корени, а има и непосредствени поводи - свят шарен.

Тук сме за да си помагаме.

Не очаквай да се оправдавам за това, че някой нещо не бил разбрал.

По-добре би било да си пуснеш хубава музика и да се поздравиш от всички нас от Бг bouquet

# 18 13 юли 2007, 16:56 ч.

Мнения: 3 367

Фоксче ,мерси ,разбрах спецификата,но тя пак за мен се отнася до родителя,не до детето,което и само потвърждава горните ми думи
Miraetta,преглътнах сдъканото,благодаря за положеното усилие да ми бъде обяснено ;
о4евидно не съм разбрала дълбо4ината на мислите в тази тема и я карам нещо повърхностно ,надявам се авторката да си е намерила отговорите
хубав уикенд!

# 19 13 юли 2007, 17:50 ч.

Не знам защо трябва да гледаме всичко през призма осиновени и родени деца. Поведението на всички деца като малки е почти едно и също, пробват периодично да видят дали мама не е забравила нещо от това което е забранила.Просто не знаете какво е като започне да ги гони пубертета синът ми е на 12.5 год. и е едно отговаряне едни нерви вечни недоволства. Дъщеря ми е на 5 год. и открих начин да се справям с неврозите и и викането което аз съм кръстила мучане.Периодично през около 10 дни малката започва да мучи просто така да види какво ще стане.Последният път нервите ми не издържаха седнах срещу нея и започнах да я имитирам мучеики т. е. крещейки. Това продължи близо половин час след което малката не издържа и каза , че ще спре само аз да спра. При което аз и казах, че и на мен не ми харесва когато крещи и всеки път когато започне да крещи ще го правя и аз.Баща и в хола се беше невротизирал тотално но от тогава такива врещенета няма, започнели и казвам, че почвам и аз и тя спира.Първите 6 месеца гледах на нея като на осиновена , но сега те са мой деца аз нося отговорност за тях когато трябва им се карам когато трябва ги наказвам и изобщо вече не мисля за първични и вторични рани.

# 20 14 юли 2007, 13:38 ч.

на път
Мнения: 2 804

Тези дни разбрах, че нашето осиновено момченце което току що навърши 3 години ни е "надраснало" и умствено и психически. Баща му го "санкционира" със негледане на ДВД любимите филмчета като си мислеше, че така сутрешните плачове при оставянето в детската градина (от март 2006 посещава детско заведение). Нашето умно и чувствително дете прие факта изключително досойно и без сцени. Попита веднъж дали ще може да гледа "Ледена епоха" и след като таткото отговори, че ще трябва да играят на нещо друго заедно защото сутринта пак е ревал, ни игнорира и се затвори в стаята си сам за около час. Игра си там, чете книжки, усмихваше ни се лъчезарно като надниквахме притеснено, но не пожела да си играе с нас или да излезе от стаята. Въобще ни "наказа" на свой ред много успешно. После излезе и продължи да си общува с нас без да засяга темата.
Е това е!!!

# 21 16 юли 2007, 09:02 ч.

Мнения: 526

Няма инат при децата, моето също е голяма проклетия когато реши че нещо не му е по вкуса, като днес татко му не бивало да го води на градина, а ние вече 3г сме на градина, защото кормилото на колелото му било студено. Зарева и се затръшка, мама да ме води, аз го заплашвах и обещавах какво ли не но не помага, тогава се сетих и му показах че ще затопля дръшките на кормилото и ной взе че се съгласи. Просто един пример кой ще надвие над другия, мама или Ники, при нас всичко става със отвличане на вниманието от проблема. Не мажем да пречупим характера на детето а само да го омекотим. Толкова години се боря с това че вече ми е като навик, когато каже Никито не и аз казвам не, точно за 5 секунди моето слънце променя своето мнение и пак прави това което аз искам.

# 22 18 юли 2007, 23:40 ч.

Мнения: 2 084

На мама глезльото и по-инатлив, но за дреболии и доста рядко. На мама палвника си е просто много палав, но не се инати. Да чукам на дърво май на опашката за инати не сме се редили. Но си мисля, че по отношение на реакцията не би следвало да има разлика - осиновени или не. Зависи от санкциите, които традиционно се прилагат при нарушаване на "правилата в нашето семейство". А и разглезването няма как да не си казва тежката дума.
Ината на сестра ми като дете е като за учебник - сещам се с усмивка.

# 23 19 юли 2007, 09:32 ч.

на път
Мнения: 2 804

От друга стана инатът си е инат (с други думи проява на характер) и е един и същ независимо от това дали детето е осиновено или не. Позволявам си да го кажа като човек на който работата му е свързана с деца. Инатливите деца определено са умни, защото успяват да постигнат това към което се стремят (май на определена възраст част от ината се претрансформира в амбиция) имитират и прилагат в действие потресаващо успешно "твърдите" характери на родителите си. Много често имат лидерски позиции в средата си.
Наш Марти беше "дресиран" като кученце когато дойде при нас (чак ми се е доплаквало като го гледах колко е изпълнителен и как иска подсъзнателно да ни се хареса). И сега си е добро детето - подрежда си играчките, помага с желане .... но вече има позиция и се стреми да си я отстоява доколкото е възможно. Опитвам се с всички сили да не му пречупя характерчето и самочувствието (и двете много ще му трябват имайки предвид колко е различен като визия в сравнение с другите деца) с много коментари, разяснения и стремеж промяната на решението да си е лично негова като резултат ...

Препоръчани теми

Шеста тема на чакащите

5 035
Осиновители

Статистика

225
Осиновители

ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

271
Осиновени

Разсиновяване

42
Осиновени

Причина:

Причина: