След изпепеляващата любов остава само и единствено купчинка пепел...
Дано следващата любов да е съграждаща, а не изпепеляваща...
Дано следващата любов да е съграждаща, а не изпепеляваща...
- Публикувана: 12 юли 2007, 12:43 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2007, 18:09 ч.
как подхождате към нова връзка и може те ли да изпитате пак изпепеляваща любов
... каквото и да е, прав е, живеем чрез децата си, ама това е до време!
Изобщо не живея аз чрез детето си, нито за него
Много по-хубави, в това число и изпепеляващи, са ми любовите след БНД. При това го давам кротко и спокойно се наслаждавам. За никъде не бързам - изпълних своя дълг към обществото: Мъж, дете, раздяла... сега ми оставя 'живяла дълги години щастливо'
Като се разделяхме с бившия, баща ми каза - "Няма вечно щастие има само моментно удоволствие" все по-прав ми се вижда човека.
Ето, аз съм от тези, които могат вече спокойно да кажат - никога повече!
Изпепеляващи емоции вече не мога да изпитвам поради прекалено много разочарования, прагматизъм и натрупани години! А и най-важното - нямам никаква необходимост от такива неща! И точно това ми позволява да кажа - no more tears!....щото те вървят неизбежно след емоционалното овъртолване....Но по-младите мами да не губят надежда и да действат по въпроса
Изпепеляващи емоции вече не мога да изпитвам поради прекалено много разочарования, прагматизъм и натрупани години! А и най-важното - нямам никаква необходимост от такива неща! И точно това ми позволява да кажа - no more tears!....щото те вървят неизбежно след емоционалното овъртолване....Но по-младите мами да не губят надежда и да действат по въпроса
искам да е постигнал в живота си поне толкова, колкото и аз съм, пък такива лица не познавам от мъжки пол
не искам емоции - а градеж
ама вчера ми казаха пък, че еди кой си познавал един еди какъв си, дето май отговарял на тези ми критерии.. та какво сега, да взема да се набутам да го видя дали може и емоционално да ме прикотка ...
Защото по обратния начин не искам повече да действам - първо да се овъртам емоционално пък чак след това да го преценявам какво има в главата - тц- тоя филм вече съм го гледала 3 пъти повече не ща. искам да е постигнал в живота си поне толкова, колкото и аз съм, пък такива лица не познавам от мъжки пол ...
ще те оставя се чудиш 
Ми не иска много - само мъж дет си е родил дете и си го гледа
Това в рамките на шегата разбира се, Каси, не се сърди
Аз не знам как подхождам към нови връзки... Донякъде със страх, донякъде с предубеждения, донякъде с надежда Но пък знам как подхождам към разделите вече - без много сълзи и тръшкане и ако може да са веднъж и за винаги. Без втори шансове. Усъвършенствала съм се в това оношение, повече от седмица не си позволявам да преживявам таквиа неща.
Това в рамките на шегата разбира се, Каси, не се сърди
Аз не знам как подхождам към нови връзки... Донякъде със страх, донякъде с предубеждения, донякъде с надежда
Но пък знам как подхождам към разделите вече - без много сълзи и тръшкане и ако може да са веднъж и за винаги. Без втори шансове. Усъвършенствала съм се в това оношение, повече от седмица не си позволявам да преживявам таквиа неща.
Не само, че мога, ами и изпитвам изпепеляваща любов! Но само колко брррррр, ме е страх, да не преживея отново същия цирк.... 
и сега, като пиша за това, сърцето ми се свива от ужас... и тая тема си е направо еретична 
А от друга страна ме е яд на себе си, че вместо да се радвам на хубавите моменти, живея в страх. Абе...
и сега, като пиша за това, сърцето ми се свива от ужас... и тая тема си е направо еретична А от друга страна ме е яд на себе си, че вместо да се радвам на хубавите моменти, живея в страх. Абе... и аз така страх ме е, че ако той си тръгне ще открадне усмивките и на двете ни
отдруга страна си мисля, че ако се налага е по-добре да си тръгне по-рано отколкото да протакваме.
Съгласна съм със Стън - за разделите - никакво тръшкане, плакане и т.н. - не искам да се случва.
На въпроса на авторката: Към новите връзки подхождах доста скептично - бях решила , че никога повече няма да обичам мъж, ще ги ползвам само за забавление и т.н - и и и и и и так си живях доообреее цели 3 години, ама се появи един дет ми обърка плановете и сметките - трябваше ми 1 година за да му повярвам, а и да допусна мисълта, че може би нещата са сериозни . Сега във връзката ми има не само емоцията а и разум, но това не значи, че не е "изпеляваща" 
, а и определено смятам, че е и "градивна"
Не съм вярвала, че може да ми се случат толкова хубави неща. Не съм се стремяла към такава връзка - напротив, бягала съм от това. Когато се запознах с въпросният господин не съм и предполагала, че това ще е ТОЙ.
. Сега във връзката ми има не само емоцията а и разум, но това не значи, че не е "изпеляваща" , а и определено смятам, че е и "градивна"Не съм вярвала, че може да ми се случат толкова хубави неща. Не съм се стремяла към такава връзка - напротив, бягала съм от това. Когато се запознах с въпросният господин не съм и предполагала, че това ще е ТОЙ.
Усъвършенствала съм се в това оношение, повече от седмица не си позволявам да преживявам таквиа неща.
аз последния път само около една година ревах - нищо работа
виж, ако можеш да не се връзваш на нищо и наистина да не преживяваш - ОК - това е най-добре
Когато се запознах с въпросният господин не съм и предполагала, че това ще е ТОЙ.
Само дето аз и първия път си мислех, че това ще е ТОЙ!
Влюбя ли се, все е изпепеляващо...
Не съм ли влюбена изпепеляващо, започвам да се отегчавам много бързо и сама прекъсвам такива връзки... а иначе безумно ме кефи идеята за моментното удоволствие... само дето при мен не се получава!
аууу
аз последния път само около една година ревах - нищо работа
виж, ако можеш да не се връзваш на нищо и наистина да не преживяваш - ОК - това е най-добре
аз последния път само около една година ревах - нищо работа
виж, ако можеш да не се връзваш на нищо и наистина да не преживяваш - ОК - това е най-добре
аз ревах две...и още рева...
ама дебил не можах да стана. то това си е генетично обусловено...
освен да се надявам, че Вяра се е метнала на другата рода
ама дебил не можах да стана. то това си е генетично обусловено...
Без обиди към модератора, моля
В интерес на истина не съм станала дебил, не съм спряла да изпитвам чувства или да не ми пука... Но животът е твърде кратък, за да страдам с години за някой, който не ме иска... Веднъж тая грешка ми стига, че даже 2 пъти май я повторих. Сега съм си направиал така живота, че има място за мъж, но ако си тръгне няма да остави дупка.
ама дебил не можах да стана. то това си е генетично обусловено...
Без обиди към модератора, моля
Стън, как можа изобщо да ти хрумне, че визирам теб???
