Публикувана: 13 юли 2007, 07:13 ч.
Последно мнение: 19 дек. 2007, 16:24 ч.

Много ми е мъчно!

9 338
162
2

# 120 30 юли 2007, 13:38 ч.

Мнения: 2 863

Сабина стегни се бе жена, не си оставяш детето, оставяш я на баба й и дядо й! Те ще се справят, тя също, хиляди пъти съм казавала, че децата са супер адаптивни, не я мисли нея, мисли за себе си- да се върнеш на работа, да се стабилизираш, да започнеш си редиш сама живота и веднага щом можеш - ще си я вземеш- ще я дадеш на ясла и готово.
Недей сега сама се навива пак, всичко си идва на мястото, ще се махнеш по надалече, ще се върнеш към предишната си работа и среда, малко ще си вземеш въздух, дори и да звучи гадно- нужно ти е това време без детето ти- Вервай ми както казва Царя Mr. Green

- важно е, за да си стъпиш на краката и наистина да започнеш да гледаш напред. Вяра ще е ОК, сигурна съм!

# 121 30 юли 2007, 13:42 ч.

Мнения: 920

Сабина, това е най-доброто , което може да ти се случи.

# 122 30 юли 2007, 14:43 ч.

Мнения: 1 732

Уф, знам, че така или иначе това време трябваше да дойде...
Ама защо по този начин...
Все пак утеха ми е мисълта, че до другото лято ще съм успяла да позакърпя софийската дупка, наречена панелна гарсониерка, та да си взема детето. На ясла май няма да я давам, щото милата е много слаба и злояда. Така че, ще си търся май детегледачка. Абе въобще сбъркана работа.
Като бях на 19 винаги упреквах родителите ми, че баба ми ме е отгледала.
На ми сега! Mr. Green

# 123 30 юли 2007, 14:57 ч.

Мнения: X

Цитат на: Сабина в пн, 30 юли 2007, 14:43

Като бях на 19 винаги упреквах родителите ми, че баба ми ме е отгледала.
На ми сега! Mr. Green

аха
съвсем си права. и на мен ми на за много неща, за които съм ги упреквала, ама човек ги разбира нещата чак когато той стане родител, преди това нищо не просветва - то и няма как някак ....

Джали, съвсем нормално е да се чувства така. Аз чак сега - след близо 6 м. откак пуснах дребния на ясла, съумявам да оценя и да разбера ползите от всичко това - и то донякъде. Нормално е една майка да страда, когато се разделя с детето си. Откъсването на майката от бебето - да - защото те още са си бебета - нормално да е изключително тежък момент в животите и на двете. Добрата новина за Сабина е - да - с времето тъгата минава , виждаш за какво си го направил, виждаш, че усилията "донякъде" си заслужават... че вървиш напред, че отиваш към по-добро.. такива неща те чакат - но дотогава - няма да те лъжа - ще ти е тежко едно известно време.

А аз съм преживяла само част от това - все пак се разделих с него само за през работно време, а да го виждаш само събота и неделя - безспорно сигурно е по-трудно и мъчно, но - повярвай ми - период е и трябва всеки ден да си повтаряш , че го правиш за по-добро. Самонавиване му е майката - ама в обратната посока на твойта. Laughing

По-ненормално би ми се видяло, ако една майка с лека ръка остави детето си на друг човек, пък било то и бабата и дядото.

# 124 30 юли 2007, 15:17 ч.

Мнения: 2 863

Ама Каси, аз изобщо не обсъждам дали да й е мъчно, аз само я бутам в посока да не забравя за секунда, че така се налага и в крайна сметка детето е с близки хора, не го оставя на улицата:)) А и след всичко, което преживя Сабина, с абсолютна сигурност твърдя, че малко време без детето нон стоп с нея ще й се отрази добре. Идеално в живота няма... няма да бъде непрекъснаото с Вяра, но ще си оправи жилището, ще се стабилизира на работа и когато може ще си я вземе в едни по-подредени условия. Това е супер важно, за да не я изпере пак напрежението и всичко да се изсипе върху нея. А Вяра дори няма да го помни това след 2 години, та тя е още на годинка....

# 125 30 юли 2007, 15:29 ч.

Мнения: 920

И пак - моята меркантилност. Не се възгордявай, че можеш сама да се справиш- финансово, де. Искай му пари.

# 126 30 юли 2007, 15:34 ч.

Мнения: X

Аха. Подкрепям естествено.
Ама мисля, че в това отношение Сабина няма проблеми с такива излишни чувства. Но все пак е добре да се напомни наистина.

# 127 30 юли 2007, 15:46 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Мадам Гоца в пн, 30 юли 2007, 15:29

И пак - моята меркантилност. Не се възгордявай, че можеш сама да се справиш- финансово, де. Искай му пари.

Оооо, не. Аз приключих с молбите...и за пари включително...
Те, копелетата, и с малко пари се отглеждат.

# 128 30 юли 2007, 15:53 ч.

Мнения: 920

Цитат на: Сабина в пн, 30 юли 2007, 15:46

Цитат на: Мадам Гоца в пн, 30 юли 2007, 15:29

И пак - моята меркантилност. Не се възгордявай, че можеш сама да се справиш- финансово, де. Искай му пари.

Оооо, не. Аз приключих с молбите...и за пари включително...
Те, копелетата, и с малко пари се отглеждат.

Да не чувам тази дума! Не молби, а искане. Казах ти - обади се на секретарката.

# 129 30 юли 2007, 15:59 ч.

Мнения: X

Абе той човека като иска - ще дава. Ако не иска - и с топ не можеш да го накараш. Малко напомняне е достатъчно, но то и това си е въпрос на нагласа - ако тя го възприема като "молба" - значи не й е навремило.

Аз лично за себе си смятам, че не бива да прехвърляме финансовата отговорност за детето върху следващото поколение - нашите родители. Щото в много случаи така се получава - вместо детето да бъде издържано от баща си, то бива издържано от баба си и дядо си - което си е чисто прехвърляне на задължения от единия към другия. И в тоя ред на мисли - не мисля, че трябва да освобождаваме мъжете от този ангажимент. Поне това могат да направят. Да обичат децата много от тях не могат, и на много от женените също им е трудно, не е въпрос на "жененост" това, а си е до човека. Незнам, аз поне така съм намерила решението за себе си - ще си го гоня онзи до дупка - иначе има вероятност да ми се наложи да гоня нашите, а те аджеба какво са ми виновни че некой си се празни без да мисли.
Така че - всеки да си поема отговорността кой как може - някой могат само с пари - друго не могат - Господ ги лишил ама този проблем си е изцяло техен - с пари- с пари.

# 130 30 юли 2007, 16:00 ч.

Мнения: 1 732

Цитат на: Мадам Гоца в пн, 30 юли 2007, 15:53

Цитат на: Сабина в пн, 30 юли 2007, 15:46

Цитат на: Мадам Гоца в пн, 30 юли 2007, 15:29

И пак - моята меркантилност. Не се възгордявай, че можеш сама да се справиш- финансово, де. Искай му пари.

Оооо, не. Аз приключих с молбите...и за пари включително...
Те, копелетата, и с малко пари се отглеждат.

Да не чувам тази дума! Не молби, а искане. Казах ти - обади се на секретарката.

Виж сега, не знам телефона на секретарката. Знам неговия. А не искам да звъня, щот отсреща се крещи и не се слуша. Той каза да го съдя ако искам нещо. Аз обаче излишни пари и нерви нямам, та затова. Не е от гордост.

# 131 30 юли 2007, 16:03 ч.

Мнения: 920

Цитат на: Сабина в пн, 30 юли 2007, 16:00

Цитат на: Мадам Гоца в пн, 30 юли 2007, 15:53

Цитат на: Сабина в пн, 30 юли 2007, 15:46

Цитат на: Мадам Гоца в пн, 30 юли 2007, 15:29

И пак - моята меркантилност. Не се възгордявай, че можеш сама да се справиш- финансово, де. Искай му пари.

Оооо, не. Аз приключих с молбите...и за пари включително...
Те, копелетата, и с малко пари се отглеждат.

Да не чувам тази дума! Не молби, а искане. Казах ти - обади се на секретарката.

Ами научи го. И просто кажи, че НЕГОВОТО дете има нужда от памперси. Доколкото си казвала, всички знаят за това дете. А гордостта - това е лукс.

# 132 30 юли 2007, 16:04 ч.

Мнения: 2 863

Знаеш ли като те чета все се сещам за дъщерята на Йосиф Сърчаджиев- никога не е признал дъщеря си от Пепа Николова(лека й пръст) невероятно красива у умна дъщеря, гледах веднъж интервюс тях, имаше още много болка, макар момичето да беше голямо и много обида. Чела съм също много пъти една жена в дира, която се е разделила с мъжа си, когат осинът й е бил бебе- споделяла е, че никога синът й не е расъл с липса, защото на нея не й е лиспвал този човек, приели са че го няма, не са го споменавали, когато е питал - са му обяснявали, че разбира се има баща, но просто не е с тях и няма и да бъде- има семейства от 2 души- майка и дете и те са много в това няма нищо чак толкова драматично и толкова.
Децата наистина възприемат нещата, каквито им ги показваш ти.
Вярвай ми, знаеш, че моите две деца растат в сложни отношения между възрастните, но слава богу справят се идеално. Наистина зависи от теб и аз вярвам, че с времето ще го разбереш Hug

Последна редакция: пн, 30 юли 2007, 16:10 от Jaly

# 133 30 юли 2007, 16:06 ч.

Мнения: 920

Цитат на: Jaly в пн, 30 юли 2007, 16:04

Знаеш ли като те чета все се сещам за дъщерята на Йосиф Сърчаджиев- никога не е признал дъщеря си от Пепа Николова(лека й пръст) невероятно красива у умна дъщеря, гледах веднъж интервюс тях, имаше още много болка, макар момичето да беше голямо и много обида. Чела съм също много пъти една жена в дира, която се е разделила с мъжа си, когат осинът й е бил бебе- споделяла е, че никога синът й не е расъл с лиспа, защото на нея не й е лиспвал този човек, приели са че го няма, не са го споменавали, когато е питал са му обяснявали, че разбира се има баща, но просто не е с тях и няма и да бъде- има семейства от 2 души- майка и дете и те са много в това няма нищо чак толкова драматчино и толкова.
Децата наистина възприемат нещата, каквито им ги показваш ти.
Вярвай ми, знаеш, че моите две деца растат в сложни отношения между възрастните, но слава богу справят се идеално. Наистина зависи от теб и аз вярвам, че с времето ще го разбереш Hug

Много болка имаше в тази дъщеря - известна е вече. Беше принудена да търси баща си, за да я приемат в Еврейско у-ще.

# 134 30 юли 2007, 16:08 ч.

Мнения: 1 732

Ако се стигне дотам да нямам пари за памперси, сигурно бих спала пред входната им врата.
Друг е въпросът, че щом става въпрос за моето дете, само санитарният минимум не ме удовлетворява. Мисля поне ход напред. Ще видим.
Александра Сърчаджиева - мда. Страхотно момиче.
Сигурно и тежи. Особено след като остана сама.

Препоръчани теми

Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

Странно бебешко ако

Мнение за комбинирани перални със сушилня Electrolux EW7W4684W и Hotpoint-Ariston RDPD96407 JD EU

Русе 2008

Причина:

Причина: