Отговори
# 15
  • Мнения: 5 361
Нямах проблеми в това отношение.Може би бях малко по-чувствителна от обикновено.Но с мъжо не сме имали сериозни разправии през този период.

# 16
  • Мнения: 1 434
Ами не съм сигруно... колко се дължи на неговото отношение и колко... на моята вътрешна настройка към него. Може би го обвинявам твърде много за неща за които не е виновен.. изцяло. Но пък и той не проявява особено разбиране... не знам. Объркана се чувствам.. и самия факт че ми казва, че той не смята да променя нищо в отношението си, защото моето било нетърпимо.... как съм го подлудявала....
А не го подлудявам... наистина  Twisted Evil
Наистина искам повече внимание.. цупя се някой път като искам да седнем или да си легнем и да си приказваме... и той си пусне телевизора... зяпа като треснат в него... и като му говоря... ме чува по време на рекламите. newsm78

# 17
  • Мнения: 536
Абе аз бях зле само последния месец и половина май Simple Smile Тогава се бях хванала да чистя и пера всичко, което ще се докосва до бебка през няколко дни  #Crazy Чистех постоянно и много ме дразнеше свекървата не знам защо. А тя нищо не ми е направила жената, може би факта че не живеем самостоятелно може да ме е изнервял  Grinning Мъжът ми не е по принцип от много грижовните, но не ме е нервирал нито ден през цялата бременност, за разлика от сега де  Heart Eyes Съобразявал се е най - вече защото го беше страх да не се отрази на бебето, а аз си бях станала доста нервна, ама не е имало истерии. Мисля, че обаче това е защото таткото се е държал нормално и не сме се карали, трябва да говориш с него, ама без ревове, опитай се, той може би се чуства изтощен от скоковете в настроенията ти. Трудно е, но спокойно, после ще се оправиш, ама има и следродилна депресия и ако не ти помога и не те подкрепя и тогава...........лошо е за теб, ще си съсипеш нервите, някои много трудно ги пуска следродилната  Sad

# 18
  • Мнения: 261
Ами май съм доста зле с нервите напоследък. Обаче за късмет на моя мъж най-много ме нервят съседите. Имам си 15год. чалгаджийка, която постоянно бичи музиката си и една друга три етажа нагоре, която вечно полива цветята в градинката -обаче мята легени от 6тия етаж при това мръсна вода и ми цапа прането и терасата. Направо ми идва да ги осмъртя понякога.  Crazy

# 19
  • Мнения: 1 105
Да, аз се чувствах точно по този начин някъде към 36г.с. Обземаха ме страх, ярост и какво ли още не. Тръшках се на мъжа ми за всичко. Но сега отмина и съм доста спокойна. Все пак хормоните ни се променят, тормозят ни мисли за това как ще се развият нещата, така че нормално е Peace

# 20
  • Мнения: 423
Имах такъв проблем само през първите месеци, но той беше продиктуван по скоро от факта, че изведнъж гардероба ми отесня, глезените ми станаха прасешки, и станах ужсно разсеяна, което ме дразнеше до полудяване, защото ми пречеше в работата. А, не трябва да изтървам и факта, че от този постоянен глад, направо ми се ревеше. Сега съм доста по-добре с тези неща, може би защото свикнах с външния си вид, че чак взех да си въобразявам и че изглеждам добре.(е то такива цици, кога ще имам друг път Laughing)
Мъжът ми никога не ми се струвал виновен за което и да било от гореспоменатите неща, освен това аз също все още ходя на работа, така че нямам много време да се чувствам пренебрегната или нещо подобно. Виж като си остана вкъщи.....

# 21
И аз няма да кажа нещо по различно. През периода на бременността си минах през викове, желания за повече внимание, рев, много чистене през последния месец изобщо - всичко е нормално и не се притеснявай. Хормоните ти се променят.
Аз съм доста емоционална и добре, че мъжа ми е точно обратното. Той е много спокоен човек и умее да се владее доста добре. Та аз като виках той слушаше   Heart Eyes (аз и за това съм го упреквала  Embarassed )
Скоро срещнах ме едно бъдещо мами, което се караше на таткото. Мъжа ми ми вика "я виш лошо мами". А аз му викам - аз не бях толкова лоша нали, а той се усмихва и вика само понякога. Посмяхме се добре за моя сметка после  Mr. Green.
Всичко ще мине. Дано леко да минеш или изобщо да нямаш и след родилна депресия.
За това е важно ти да се опитваш да се поглеждаш отстрани и разбира се таткото да те разбира и да си трае  Wink или да те успокоява когато си така.

# 22
  • Мнения: 521
С нервите съм добре сравнително защото нямам много време работя макар и на полувин работен ден и сега довършвам ремонта занимавам се с майстори защото половинката ми е на работа и няма време той да се занимава с това , а иначе се старае да ме разбира и рядко съм имала емоционални изблици за щастие  Hug

# 23
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
През последните месеци на бременноста си бях побесняла от всякъде - карах се на приятеля ми, защото ме болят краката, карах му се, че много работи и не му остава време за мен, карах му се че е закъснял с 5 минути за вечерята, карах му се когато искаше да излезем с приятели, карах му се, че се е успал и е изхвърчал за работа без да ме целуне...Проявявах някъкво собственическо чувство към него и се побърквах при мисълта, че ще излезе да изпие една бира с приятели, вместо да е при мен и да му се оплаквам Embarassed
Това обаче го разбирам сега, защото нещата, за които съм му се карала са абсолютни глупости и съм го правила съвсем незаслужено и съжалявам за това.
просто някък нервите ми бяха опънати до крайност и бях готова да му се карам и за това, че аз съм бременна, а не той.Около мен и той лудна.Хубаво, че последният месец не бяхме заедно(замина да работи извън страната - пак заради нас с бебчо, ама аз пак му се сърдех и затова, че се трепе като луд, за да не ни липсва нищо).И обърнах на майка ми - започнах с нея да се карам за всичко което ми скимне и след това да плача, защото разбирах, че не съм права.
Радвам се, че приятеля ми знае що е прошкаи не ми напомня как гадно съм се държала с него без причина Embarassed

# 24
  • Bapнa
  • Мнения: 762
Имах такива изблици - никак не ги приемаше и се карахме много - колкото повече наближаваше момента за раждане, толкова повече се карахме  ooooh! Бях станала супер агресивна и крива, но и много чувствителна и ревлива  Crazy

# 25
  • София
  • Мнения: 4 500
Как бях- зле.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 524
За сега почти успявам да не си го изкарвам на близките, но картинката е сходна.

СЕДЯ И РЕВА ЗАЩОТО СЪМ ГЛАДНА  newsm78- ако това не са хормони, нерви и странно състояние на ума, то тогава напълно изкуквам.

# 27
  • Мнения: 374
Още от началото на бременността се превърнах в една голяма ревла. И най-дребното нещо беше в състояние да ме разплаче. За съжаление обаче чувствителността ми не е намаляла много и до ден днешен, а дъщеря ми е вече на 2г3м. Мъжът ми и досега не може да ме разбере Crossing Arms, но като че ли и аз вече нямам голямо желание да му обяснявам какво чувствам. Мога да кажа само едно: поне при мен нещата много се промениха отпреди бременността и раждането. Аз самата съм друг човек. Разделям живота си на "Преди" и "След" раждането на дъщеря ми.

# 28
  • Мнения: 1 114
И аз в последните месеци бях изкукуригала. А пък в дните преди да родя аз сама не се изтрайвах. Всичко ме дразнеше, никой не ме разбираше, понеже бях напълняла с 30 кг., това ме докарваше до страшни нервни изблици - едвам се качвах по стълбите, мъжа ми ми връзваше обувките, изобщо... Но мъжа ми през цялото време се грижеше за мене и изтърпя стоически настроенията ми.
Успех и леко раждане ти желая.
Мен сега ме тресе и следродилна депресия, ама това е друга тема.....

# 29
  • Мнения: 1 226
Не съм била капризна или нещо друго...даже напротив - дебнеха ме да не правя групости - имах навика да мъкна сто торби с плодове и какво ли не. Имах нервен срив, но по повод който дори и да не бях бременна пак щях да си рева...

Общи условия

Активация на акаунт