Да живееш със свекървата?!Вечния компромис или неизбежния път назад

И аз бих казала същото.
Имам братовчедка в същата ситуация - никакви дивиденти няма от това. И тя мислеше, че ще може да накара свеки да се грижи и за нея и за детето. Да, ама не. Свеки нямаше нищо против да обгрижва, но само синчето си. А на нея и отрови живота- без скандали, финно, с ежедневни подли византиЙски номерца, на което хората в нормалните държави му викат психически тормоз. Сега братовчедка ми се развежда, просто не издържа винаги мама да е по-важната, защото "жени има много, но маЙката е само една"(цитат - свеки), което е висша форма на контрол. Това положение със синдромът "мама" и мамините синчета никога не се променя и няма да се промени и за напред.

Много е трудно да се избяга когато са замесени дълбоки чувства.....
Ако питаме разума то този отговор е логичният, но реално.......отделете се изцяло.
Дори и в една къща бъдете две домакинства....обясни тактично на приятеля си че искаш ти да поемеш грижите за вас и НЕ ИСКАШ БЕЗЦЕННАТА ПОМОЩ НА МАЙКА МУ.
И аз съм принудена да живея със свекито...при това в двустаен апартамент, които е нейн.
И точно за това ние се бутаме с една малка северна спалня с малко бебе, а тя се шири сама в големият южен хол.
Това което сега се сещам е да си отделите някак и сметките, щото ние сме на общи и все сме набутани....хем плащаме сметките,хем и я храним,че тя милата все няма пари,а както неведнъж съм я споменавала във форума...тя ден без месце не може....без супичка и салатка....
Ама и аз с моя пуешки акъл тъй се набутах заради тея чувства.......звучи грозно,но един ден живот и здраве ще съветвам дъщеря ми да си отваря очите   и в мъж които няма собсвено жилище (дори и да е само таванска стая) да не се влюбва.


Това е най-лошото, но е факт....незнам защо просто мъжете не могат да го осъзнаят.
Имам един познат които казваше "Каквото и да стане винаги трябва да си настраната на съпругата си,защото с майка си може да се скараш, но тя все някой ден ще ти прости...точно защото е майка....докато със съпругата единственият изход е развода"....
Ако мъжете мислеха малко по реално щяха да осъзнаят че никоя майка която държи на дтетео си не би навредила на брака му...и още повече да предизвика развод.....ама телешки глави.....

абе момичета я се освестете. я хващайте мъжете си и се изнасяйте някъде. защо се терорите така? с мъжа ми теглихме огромни заеми за да си купум една двустайна панелка ама сме си сами и не разчитаме на никой. а вие хем живеете без наеми и заеми , хем се оплаквате - малко нагло ми се види 

Ами в това е проблема на повечето тк...че мъжете им не искат и да чуят за квартира или жилищен кредит....как ще се отделят от мама.

Аз съм За  Ти избираш да си с този човек или не. ДА се тормозиш ли, че живеете при родителите му (щото явно нема вариант да не живеете там) или да обърнеш нещата в твоя полза. Не разбирам що всички мърморите срещу свукървите си, като повечето имате синове и ще сте свекърви.

Точно като на бъдеща свекърва не ми харесва идеята да се превърна в домашна прислужница на някоя девойка цитирам "да й тичам след задника докато мога". Странно какво ще стане, когато почна да не мога.
Нито пък бих приела някой да ме обгрижва и да ме третира като 12-годишна.
След като момичето не се чувства комфортно да живее с родителите му сега, докато са в "меден месец" така да се каже, какво ще стане след 2-3 години? А след 10? По-добре да си решава въпроса сега, отколкото, когато има едно или две деца.

Е как няма да мърморим.....като ти виси по цял ден свекито на главата.
Тя може всичко да прави, ама ще отиде после при съседите да сподели колко си мързелива и как нищо не пипваш в къщи
Другият вариант (от който е моята свекърва) пък седят по цял ден и чакат някой да им сготви,да им сервира,отсервира,да им измий чиниите, да чисти....няма да откаже и да я изперат.
Синът и ходи чак да и се моли да хапне,носят и се семки и безалкохолно тя докато си лежи и гледа телевизия......а няма за какво да мърмори снахата.

АЗ пък да попитам къде спахте и защо бляхте, преди да се съберете? Не ги ли решихте тези неща предварително?
Или схемата е: запознанство-секс-хайде да си играем на семейство, ама при мама и тати, да ни подундуркат още малко... И това в рамките на 2-3 дена?
То за тези неща се мисли предварително, мили мои! Единственото, което не подлежи на планиране, са децата. Там вече е божа работа. Но, понеже все още битува идейката да си хванеш богат мъж с кола и жилище (което често върви в комплект със свекитата, ама отде толкоз акъл да се сети човек), сега няма да ми ревете. 
Кой както си го направи този живот, така ще си го живее. И да хленчи, и да не хленчи, това е, Минке, положението...

Съгласна на 100%. Не сте ли говорили предварително за това къде ще живеете? Не си ли му казала,че мечтаеш за свой собствен дом,а не просто да живееш някъде,защото било вече построено и по-удобно? Как позволяваш изобщо да бъдеш 'вместена' в нечии планове за  общо бъдеще и жилище,нали ти си човекът с който ще градите тепърва общо семейство и с който приятелят ти най-вече би трябвало да се съобразява.
На 25 си, имаш работа,все още си несемейна и нямаш деца и вече си на успокоителни... а как смяташ да продължиш да живееш от тук нататък?
Говорете с приятелят си и изяснете нещата овреме.Не може някой просто да те вмества в своите планове -ти не си вещ, а човек с мечти, потребности и чувства...

Аз пък не схванах какво лошо ти прави на ТЕБ майка му.  Само за него се грижи и на теб не ти обръща внимание, тормози те с нещо, натяква ти, вдига ти скандали? Или напротив - мълчи и те подминава. Ако живеете сами, няма ли да обсъждате какво да сготвиш, да го переш и гладиш? Или няма да слушаш колко е уморен. Ние живеем сами. Пък и аз не мога да се вредя колко съм уморена (щото моята работа не е физическа). 
Иначе, ако е само за идеята да живеете отделно, обработи го. Ти сигурно знаеш най-добре как.
А съвети в смисъл "късай и хвърляй" мисля, че са малко крайни.

По-добре да си живеете сами, да си знаете задълженията, отговорностите, да се съобразявате само със себе си и да си градите семейството според собствените си виждания.
В някои случаи е по-лесно да живееш в дома на родителите, в повечето е много трудно. Но дори и да е първия вариант, едва ли някога ще го почувстваш и твой дом.
Но ако ще създаваш семейство с този човек, седнете си ги изяснете тези неща. Не мисля, че от любов бих направила такъв компромис. От финансови затруднения може, но временно и с ясна уговорка и план за развитието на нещата.

Здравей, ние живеем отделно и съпругът ми винаги е казвал,че иска да живеем сами. Но ми е позната ситуацията в която си. Съветвам те да си изясниш какво очакваш от този човек за в бъдеще и какъв живот би искала да водиш. Помисли си и нап,ави всичко възможно да постигнеш желанието си.Важното е да не загубиш себе си и самоуважението си, защото живота е п,ед теб.

Ако мислиш,че изнасянето е невъзможно,му кажи,че оставаш при едно условие-да обособите една част или поне стая,която е само ваша и която да обзаведеш и подре диш по свои вкус и в нея да водите собствено домакинство.Ако и на това не е съгласен,няма смисъл-човека не е узрял за свое семейство,на колкото и години да е!