Снощи пак говорихме часове за този проблем,който съществува между нас-той незнае за другото момче.Казах му,4е ми е много самотно,че искам да ни отделя повече внимание,да ме забелязва като жена,не съм грозна,дебела,или проклета.Но той само мълча,нищо не каза съществено,което ме изнерви още повече 
.Всеки път е така с разговорите.Не намираме никакво решение.Аз бях откровена и му казах какво ми тежи,той гледа настрани.Казах му ,че не мога да разчитам на благоволението му да ме уважи на 3 месеца веднъж,той пак мълчи.То и в самото начало на връзката не беше секс маниак,но сега положението е критично 
От негова страна е пълна апатия,просто гледа на мен като добра приятелка.С т.нар.любовник не подържам пост.връзка,защото физически не е възможно да става,но просто усещам как той ми липсва постоянно,мисля си за него,искам да го чувам често,като някаква тийнейджърка съм станала.Другият човек няма сериозни намерения към мен,нито пък аз,така си припомняме нещата от преди години-бяхме гаджета 6 години,но се разделихме,защото аз отидох студентка,и прекъснахме връзката.Но винаги съм го чувствала много специален за мен,не съм спирала да го обичам по мой си начин...Просто бях срещнала сегашния си съпруг,и се оженихме,роди се детето.Но винаги като го чуя и видя,ми се свива стомаха.Дано не звучи много лигаво,или като от сапунен сериал,но така се получава.В задънена улица съм-не съм щастлива с мъжа ми,но не мога да бъда и с другия,е баси сагата... 
.Всеки път е така с разговорите.Не намираме никакво решение.Аз бях откровена и му казах какво ми тежи,той гледа настрани.Казах му ,че не мога да разчитам на благоволението му да ме уважи на 3 месеца веднъж,той пак мълчи.То и в самото начало на връзката не беше секс маниак,но сега положението е критично От негова страна е пълна апатия,просто гледа на мен като добра приятелка.С т.нар.любовник не подържам пост.връзка,защото физически не е възможно да става,но просто усещам как той ми липсва постоянно,мисля си за него,искам да го чувам често,като някаква тийнейджърка съм станала.Другият човек няма сериозни намерения към мен,нито пък аз,така си припомняме нещата от преди години-бяхме гаджета 6 години,но се разделихме,защото аз отидох студентка,и прекъснахме връзката.Но винаги съм го чувствала много специален за мен,не съм спирала да го обичам по мой си начин...Просто бях срещнала сегашния си съпруг,и се оженихме,роди се детето.Но винаги като го чуя и видя,ми се свива стомаха.Дано не звучи много лигаво,или като от сапунен сериал,но така се получава.В задънена улица съм-не съм щастлива с мъжа ми,но не мога да бъда и с другия,е баси сагата... 
Вечер след като се прибере мъжът ми само мълча,защото ве4е няма какво да му кажа.Той за всичко само сумти,или само вижда в черни краски,наяжда се,и сяда на компа до 1-2 4аса.Това е вече 2 години и половина.За този период сме имали не повече от 5-6 полови контакта 
(баси срама).Ако щете вярвайте,но на мен направо ми се плаче.Благородно завиждам на семейства,които имат пълноценен полв живот,изпитват удоволствие от него,защото много е гадно да спиш с един,а да си мислиш за друг 
. 
Точно тази песен имах предвид. Много показателна в този случай. Марион, мъжа ти не е истински "пияч", даже той въобще не е. 
Ама и аз как чета само 
. 
