Не мисли за проблемите си! След дъжда изгрява слънце. Всичко ще се подреди!
- Публикувана: 18 юли 2007, 10:04 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2007, 14:29 ч.
Само да ми олекне...
Казах си :' ще се справим каквото и да е!" Да сме живи и здрави младите.........не че той е стар но.........незнам, , мислех егоистично и само за нас:(
не се измъчвай. Просто си включваш защитния механизъм. Подсъзнателно, но и това е ОК. Знам, че няма да можеш да се изклюиш от обстановката, но си сложи маската на усмихнат и положителен човек за пред другите. И чат-пат се отдавай на лошите емоции, но гледай да е рядко.
Гуш
П.П: точно 1г. бях на твоя хал. Не можеш да си предтсавиш как съжалявам, че го допуснах.
Винаги става така, когато нямаме проблеми, се ядосваме на времето:) С цялото си сърце ти желая с баща ти всичко да е наред, абсолютно нормално е в един момент да се умориш дотолкова, че да не можеш повече да изнасяш емоции навън, това е една празнота, която си идва с изтощението. Когато се пооправят нещата с баща ти, опитай да поговориш с мъжа си, не вярвам да не ти съчувства за проблемите с баща ти.
Напълно те разбирам- в подобна каша съм май от три години вече.
Разликите:
- майка ми е доказано болна (рак с разсейки в черен дроб)- прави химиотерапии вече година и продължава все-още
- ходя и на работа
- свекървата е на другия край на София, но идва при внучката се 3 пъти в годината
- със съпругът ми не се разбрахме навреме- сега сме разделени (от 3 седмици)
та....започни от съпругът си. Аз за себе си мисля, че ако той беше по-близо до мен, ако ме разбираше по-добре щях да съм още по-силна.
Хей,момиче, няма да се предаваме.
Напълно те разбирам- в подобна каша съм май от три години вече.
Разликите:
- майка ми е доказано болна (рак с разсейки в черен дроб)- прави химиотерапии вече година и продължава все-още
- ходя и на работа
- свекървата е на другия край на София, но идва при внучката се 3 пъти в годината
- със съпругът ми не се разбрахме навреме- сега сме разделени (от 3 седмици)
та....започни от съпругът си. Аз за себе си мисля, че ако той беше по-близо до мен, ако ме разбираше по-добре щях да съм още по-силна.
Хей,момиче, няма да се предаваме.
А що си се предала тогава? Ето...разделени сте, сега ще ти е по-трудно........Защо не се борихте за връзката си?
Ами, не мога само аз да говоря- бях честна и през цялото време информирах как се чувствам, как се променям, исках да го обсъждаме....казваше ми се,че пресилвам нещата и че всичко ще се оправи.
Е, реших малко да помълча.Ще чакам.Мисля,че има надежда.
Е, реших малко да помълча.Ще чакам.Мисля,че има надежда.
Стискам ти палци.Все нещо е трябвало да направиш и да разбереш за какво иде реч
Стискам ви палци и на двете, какво по дяволите им става на тези мъже??????
Дано всичко има хубав край, дано!
Събрало ти се е много. Не можеш да оправиш всичко изведнъж, но можеш да помислиш за себе си. Нямате ли детски центрове, в които да заведеш малкия да играе, а през това време да се видиш с приятелки или просто да си отдъхнеш за час-два? Оттърси се от лошите мисли, които са те налегнали - намери си някое твое си занимание, което можеш да съчетаваш с майчинството, но и ще ти помогне поне за час на ден да "забравяш" проблемите си. Шиене на гоблени, плетене, четене на книги, такива нещица ... Сега си много изнервена и не е добро време да се карате със съпруга си. Най-добре е да не му търсиш сметка за неговите действия и бездействия, а само да го информираш как се чувстваш и с какво би могъл да ти помогне. Така по- имаш шанс да го склониш да ти помогне. Иначе нападнеш ли го, той ще се защитава, много ясно. И само ще попилеете сума си нерви, от което няма да ти стане по-добре.
