Пак казвам, ако му бях казала че съм в овулация, щяхме да правим секс, но не исках такъв секс.
Иначе ще има да чакам... 
Мъже ,какво да ги правиш 
- Публикувана: 18 юли 2007, 15:06 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2007, 17:18 ч.
Този път си намерих виновен
Пак казвам, ако му бях казала че съм в овулация, щяхме да правим секс, но не исках такъв секс.
Иначе ще има да чакам... Мъже ,какво да ги правиш 
Аз в продължение на година бях забранила всякакви пътувания и своеволия /разбирай кръчми, събирания с приятели и тем подобни/ в дните около овулацията. Не ме интересуваше служебно ли е пътуването или по друг повод - щом пия лекарства и съм постигнала овулация, никакво мърдане. И понеже моичкият през повечето време е съсипан от умора и недоспиване, винаги заспиваше още докато бях в банята. Това обаче, че караше най-сладкият си сън, мен въобще не ме спираше - дигах го и "ставай да ми правиш бебе". Докато една вечер /не беше спал повече от 3 часа за последните 2 денонощия/ щом го заръчках да става, той горкичкият направо беше като зомби, изобщо не можеше да отлепи, с триста зора стана, отиде на терасата - беше зимата, и започна да си удря шамари, за да се разсъни. Стана ми толкова мъчно за него, пък и за мене си, помислих си, мъчехме се ужасно и двамата. Почувствах се толкова нещастна, как можех да мъча този човек, който е неотлъчно до мен през всичките тези ужасни за мен години.Какво правех аз, рушах всичко хубаво между нас, да не говорим, че секса вече направо си беше мъчение и за двамата 
Знам, че точно този ден беше важният, за да хванем овулацията, но гледайки го как зъзне на терасата и как си удря шамари, се разплаках, прибрах си го вътре, гушнах го, и си казах, че повече на такъв терор няма да го подлагам. Нито пък себе си.
Иначе аз лично предпочитам тези неща сама да ги изтърпявам, честно казано няма да имам сили и него да успокоявам, че всичко е наред. Стига ми това, че когато имам нужда да ме откара до поредния лекар или да ме вземе от там, го прави. Стига ми и това, че всеки път като ми дойде, и започна с неотменното - "оставяй ме, намери си жена, която да може да ти роди деца" той ме гушка и дори и за миг не ми е показал, че му е тежко, че ме обвинява за нещо или че му е дотегнало. Достатъчно ми е като ми се скара, като ме гледа как се мръщя на поредната тлъста доза лекартва, или като започне да ми се свива стомаха, приближавайки лек.кабинет и той започне да ме подиграва. Ето точно този негов привиден непукизъм, точно този поглед върху нещата, все още ме държи. Не знам дали наистина и той изживява нещата по същият начин като мен /дано да не е така/ защото за тези пет години нито един път не съм го видяла умислен, нещастен и тъжен от тази наша драма. И точно заради това аз съм още на линия, ако не беше този негов оптимизъм, това негово /може би привидно/ спокойствие, и тази негова безмълвна подкрепа, най-вероятно вече да съм се отказала от тази борба. Аз лично ако имах възможност, щях да го държа далече от цялата тази истерия покрай лекари, прегледи и изследвания. Но не мога, защото се налага да пътуваме. Само веднъж го видях отчаян, ядосан и готов на отстъпление - и това беше миналата седмица, след поредния преглед, при поредния доктор, след поредното разочарование. Ядоса се не на това, че бихме толкова път, само за да ни вземат парите, не и заради самите пари /който всъщност с голям зор той изкарва/ а най-вече заради поредната кофа сълзи, която излях,заради отчаянието и мъката в очите ми. От пет години аз безспирно се влача по лекари, и нито веднъж не съм си помисляла да спирам да го правя, независимо колко уморена се чувствам. Защото го правя заради него, нищо не искам повече на този свят, от това да му родя дете. И той го знае, но сега той е този, който настоява да спра, да си взема въздух, за да не рухна.
Фейт, и аз като теб се ядосвах, когато мъжът ми си позволяваше да е уморен, и да му се спи като на куче, как може такива своеволия - аз пия кофи с лекарства, меря температури, ходя на лекари, а той - такива лигущини някакви, уморен ми бил след 18 часов работен ден
Докато не видях какви усилия полага, след целия този зор да бъде нежен, да не заспи върху мен и т.н. И след задължителните сълзи след такъв измъчен секс, все повече се убеждавах, че бебето, независимо колко дълго е чакано, трябва да дойде на този свят, направено с желание и любов. Така че, аз приключих с това, сега правим секс, когато имаме желание за това, а не когато температурата ми се повиши, или пък когато изпия последното стимулиращо лекарство. Не знам колко дълго ще продължи това блаженство, но тръпката между двама ни се върна, и сега сме си още по-близки от преди.
Не обвинявай мъжът си Фейт, те просто са друга порода, това, че не следи овулацията ти, че не е свеж като репичка и винаги готов да те оплоди /сори за грозния израз/ не означава, че е по-малко загрижен. Просто тяхната грижа се изразява по съвсем друг начин.
Олеле, много дълго стана
Знам, че точно този ден беше важният, за да хванем овулацията, но гледайки го как зъзне на терасата и как си удря шамари, се разплаках, прибрах си го вътре, гушнах го, и си казах, че повече на такъв терор няма да го подлагам. Нито пък себе си. Иначе аз лично предпочитам тези неща сама да ги изтърпявам, честно казано няма да имам сили и него да успокоявам, че всичко е наред. Стига ми това, че когато имам нужда да ме откара до поредния лекар или да ме вземе от там, го прави. Стига ми и това, че всеки път като ми дойде, и започна с неотменното - "оставяй ме, намери си жена, която да може да ти роди деца" той ме гушка и дори и за миг не ми е показал, че му е тежко, че ме обвинява за нещо или че му е дотегнало. Достатъчно ми е като ми се скара, като ме гледа как се мръщя на поредната тлъста доза лекартва, или като започне да ми се свива стомаха, приближавайки лек.кабинет и той започне да ме подиграва. Ето точно този негов привиден непукизъм, точно този поглед върху нещата, все още ме държи. Не знам дали наистина и той изживява нещата по същият начин като мен /дано да не е така/ защото за тези пет години нито един път не съм го видяла умислен, нещастен и тъжен от тази наша драма. И точно заради това аз съм още на линия, ако не беше този негов оптимизъм, това негово /може би привидно/ спокойствие, и тази негова безмълвна подкрепа, най-вероятно вече да съм се отказала от тази борба. Аз лично ако имах възможност, щях да го държа далече от цялата тази истерия покрай лекари, прегледи и изследвания. Но не мога, защото се налага да пътуваме. Само веднъж го видях отчаян, ядосан и готов на отстъпление - и това беше миналата седмица, след поредния преглед, при поредния доктор, след поредното разочарование. Ядоса се не на това, че бихме толкова път, само за да ни вземат парите, не и заради самите пари /който всъщност с голям зор той изкарва/ а най-вече заради поредната кофа сълзи, която излях,заради отчаянието и мъката в очите ми. От пет години аз безспирно се влача по лекари, и нито веднъж не съм си помисляла да спирам да го правя, независимо колко уморена се чувствам. Защото го правя заради него, нищо не искам повече на този свят, от това да му родя дете. И той го знае, но сега той е този, който настоява да спра, да си взема въздух, за да не рухна.
Фейт, и аз като теб се ядосвах, когато мъжът ми си позволяваше да е уморен, и да му се спи като на куче, как може такива своеволия - аз пия кофи с лекарства, меря температури, ходя на лекари, а той - такива лигущини някакви, уморен ми бил след 18 часов работен ден
Докато не видях какви усилия полага, след целия този зор да бъде нежен, да не заспи върху мен и т.н. И след задължителните сълзи след такъв измъчен секс, все повече се убеждавах, че бебето, независимо колко дълго е чакано, трябва да дойде на този свят, направено с желание и любов. Така че, аз приключих с това, сега правим секс, когато имаме желание за това, а не когато температурата ми се повиши, или пък когато изпия последното стимулиращо лекарство. Не знам колко дълго ще продължи това блаженство, но тръпката между двама ни се върна, и сега сме си още по-близки от преди.Не обвинявай мъжът си Фейт, те просто са друга порода, това, че не следи овулацията ти, че не е свеж като репичка и винаги готов да те оплоди /сори за грозния израз/ не означава, че е по-малко загрижен. Просто тяхната грижа се изразява по съвсем друг начин.
Олеле, много дълго стана
Мъжете са си мъже - РАЗЛИЧНИ от жените същества. Няма начин да усетят или да разберат през какво преминаваме.. така са устроени просто... важното е да ни подкрепят.. а че забравил да си вземе хапчето, или не знае кога ти е Oвуто чудо голямо.. 
Горе главата, момичета.. мислете позитивно
.. и нали знаете приказката: 'Когато една жена реши да има дете - се омъжва, когато реши да има второ - си ражда'
Горе главата, момичета.. мислете позитивно
.. и нали знаете приказката: 'Когато една жена реши да има дете - се омъжва, когато реши да има второ - си ражда'
Извинявам се, че се намесвам в тема, където не мога да напиша нищо от личен опит (аз съм от проблемните, с диабет, но съм майка).
Мъжете са друга порода. За да запомнят нещо то трябва да им се казва винаги в прав текст и то по няколко пъти. И изобщо не трябва да се разчита, че са забелязали нещо, което на нас ни се набива в очи. Ако искаме да направят нещо то трябва да им бъде надлежно обяснено и след това повторено хиляда пъти до фактическото "направяне". Важи за всяко едно нещо - от миенето на прозорци до купуването на продукти (е, винаги може да те изненада, когато ти купи памперси за новородено за 6-месечната ти дъщеря и на въпроса "добре де, нали знаеш, че вече е 7 килограм" да погледне кръгличко и да каже "ама тези бяха жълтички").
Извинявам се още веднъж за off-a и се надявам да не се сърдите.
Мъжете са друга порода. За да запомнят нещо то трябва да им се казва винаги в прав текст и то по няколко пъти. И изобщо не трябва да се разчита, че са забелязали нещо, което на нас ни се набива в очи. Ако искаме да направят нещо то трябва да им бъде надлежно обяснено и след това повторено хиляда пъти до фактическото "направяне". Важи за всяко едно нещо - от миенето на прозорци до купуването на продукти (е, винаги може да те изненада, когато ти купи памперси за новородено за 6-месечната ти дъщеря и на въпроса "добре де, нали знаеш, че вече е 7 килограм" да погледне кръгличко и да каже "ама тези бяха жълтички").
Извинявам се още веднъж за off-a и се надявам да не се сърдите.
DODICHKA мила от къде намери сила от къде намери тези силни думи да напишеш всичко това?
Аз след всеки прочетен ред не виждах следващия сълзите ми капеха ей така тихо и безмълвно. По някога сме толкова жестоки към мъжете си а това се отразява върху нас. Аз постъпвах по друг начин като имах овулация и той се обърнеше на другата страна при полужение, че приди пет минути съм му казала че сега е момента ....... не му говорих със цяла седмица ама това си е май само мой проблем.
Аз след всеки прочетен ред не виждах следващия сълзите ми капеха ей така тихо и безмълвно. По някога сме толкова жестоки към мъжете си а това се отразява върху нас. Аз постъпвах по друг начин като имах овулация и той се обърнеше на другата страна при полужение, че приди пет минути съм му казала че сега е момента ....... не му говорих със цяла седмица ама това си е май само мой проблем.
Ама вярно ли така сте правили и сте се държали с мъжете си? 
. Ето кои са скритите лимонки във форума.... 
Мишинка 
верно, че не може да са постоянно на разположение тези наши мъже, ама да му кажеш че си в овулация и той да се фръцне и да заспи ........ ооооо неговоренто (както е напраила Майчето) ще е най-малкият му проблем 
Съгласна съм с момичетата, не може така, жената цял месец да следи и наблюдавакога е овулацията, а мъжа дори и когато изрично е предупреден нищо да не направи - жестоко е спрямо нас.
верно, че не може да са постоянно на разположение тези наши мъже, ама да му кажеш че си в овулация и той да се фръцне и да заспи ........ ооооо неговоренто (както е напраила Майчето) ще е най-малкият му проблем Съгласна съм с момичетата, не може така, жената цял месец да следи и наблюдавакога е овулацията, а мъжа дори и когато изрично е предупреден нищо да не направи - жестоко е спрямо нас.
Мaia ами и аз си поревах, докато го писах 
Но след това като си го четох, положението стана още по зле
Mi6inkata
все пак това поведение е само в къщи, ние другаде така не правим Ами какво ще кажеш за това - преди 3-4 години, когато знаех много малко за проблемите със стерилитета, започвахме със секса от 10-11 ден на М и докато не ми дойдеше, нямаше празно Олеле, ужас просто, сега дори като си го спомня и ми става смешно. Ти представяш ли си, едно 15 дена всяка вечер секс, имаше период, в който и двамата мечтаехме да си спим като братче и сестриче Няма да ви казвам какъв зор беше, и то какъв ти секс, чиста инсеминация си беше, само дето инструментите бяха от естествен материал
Сега обаче, когато съм решила да оставя нещата на самотек, милото е този, който подпитва - кой ден ти е, дай да се заемем по въпроса. Иначе пък най-редовно познава кога точно трябва да ми идва М - като се разбеснея непоносимо и започна да приличам на луда крава и той започва с молитвите - "моля ти се, нека да ти идва вече" Как ме изтърпя горкичкият, пък и като ми дойде съм още по зле, та наистина не знам как издържа с мен
Не знам за вас, но аз всеки ден благодаря на Бога, че ме срещна с този мъж. Знам, че няма за започне да отброява дните до овулация, че няма да ми мушка термометъра в задника сутрин, че ще продължава да заспива, когато е уморен. Но също така знам, че ще е до мен в тази борба, че каквото и да стане ще ме подкрепи, и най-важното, знам, че го обичам, и че всичко друго е просто въпрос на време.
Но след това като си го четох, положението стана още по зле Mi6inkata
все пак това поведение е само в къщи, ние другаде така не правим Ами какво ще кажеш за това - преди 3-4 години, когато знаех много малко за проблемите със стерилитета, започвахме със секса от 10-11 ден на М и докато не ми дойдеше, нямаше празно Олеле, ужас просто, сега дори като си го спомня и ми става смешно. Ти представяш ли си, едно 15 дена всяка вечер секс, имаше период, в който и двамата мечтаехме да си спим като братче и сестриче Няма да ви казвам какъв зор беше, и то какъв ти секс, чиста инсеминация си беше, само дето инструментите бяха от естествен материал Сега обаче, когато съм решила да оставя нещата на самотек, милото е този, който подпитва - кой ден ти е, дай да се заемем по въпроса. Иначе пък най-редовно познава кога точно трябва да ми идва М - като се разбеснея непоносимо и започна да приличам на луда крава и той започва с молитвите - "моля ти се, нека да ти идва вече" Как ме изтърпя горкичкият, пък и като ми дойде съм още по зле, та наистина не знам как издържа с мен
Не знам за вас, но аз всеки ден благодаря на Бога, че ме срещна с този мъж. Знам, че няма за започне да отброява дните до овулация, че няма да ми мушка термометъра в задника сутрин, че ще продължава да заспива, когато е уморен. Но също така знам, че ще е до мен в тази борба, че каквото и да стане ще ме подкрепи, и най-важното, знам, че го обичам, и че всичко друго е просто въпрос на време.
Няма да ви казвам какъв зор беше, и то какъв ти секс, чиста инсеминация си беше, само дето инструментите бяха от естествен материал
то, май при всички става така при продължителна работа, която продължава години...Верити , ама аз разбрах, че Додичката е изтормозила мъжа си много гадно с това събуждане и с това, дето човечецът е излизал да си бие шамари, меко казано ме шокира... а и *Faith* е говорила със своя с недомлъвки...
и той започва с молитвите - "моля ти се, нека да ти идва вече"
Трябва да не ти идва точно 9 месеца
Пожелавам го на всички в този подфорум
Измъчихме ги ние тези наште мъже ... За себе си, да не говорим.
Извинявай за песимизма,но ако от 4 години опитвате,едва ли проблема е в неуцелването на овулацията,дано сте си направили необходимите изследвания.
А колкото за отношението на мъжът ти не знам какво искаш от него,повечето мразят да правят секс по график ,има доста съвети във форума как да се преодолее този проблем.
И последно не очаквай мъжът ти да иска толкова много бебе като теб и да се вманиачава толкова силно- това води само до разочерования.
А колкото за отношението на мъжът ти не знам какво искаш от него,повечето мразят да правят секс по график ,има доста съвети във форума как да се преодолее този проблем.
И последно не очаквай мъжът ти да иска толкова много бебе като теб и да се вманиачава толкова силно
- това води само до разочерования.Извинявай за песимизма,но ако от 4 години опитвате,едва ли проблема е в неуцелването на овулацията,дано сте си направили необходимите изследвания.
Извинявай за песимизма,но ако от 4 години опитвате,едва ли проблема е в неуцелването на овулацията,дано сте си направили необходимите изследвания.
А колкото за отношението на мъжът ти не знам какво искаш от него,повечето мразят да правят секс по график ,има доста съвети във форума как да се преодолее този проблем.
И последно не очаквай мъжът ти да иска толкова много бебе като теб и да се вманиачава толкова силно- това води само до разочерования.
А колкото за отношението на мъжът ти не знам какво искаш от него,повечето мразят да правят секс по график ,има доста съвети във форума как да се преодолее този проблем.
И последно не очаквай мъжът ти да иска толкова много бебе като теб и да се вманиачава толкова силно
- това води само до разочерования.
Доденце, ние също сме го правили номера кекс всеки ден а покрай ову - и сутрин и вечер! И като си занесох температурната графика на докторката и тя като видя колко сърчица има по нея и каза "попрестарали сте се!"
