Сънувате ли починали ваши близки?

Не...Връщат се на земята за земни уроци, а не за да помагат на някого. Ако беше върната за прераждане, едва ли би казала че други имат повече нужда от помощ. Тя е тръгнала някъде с мисия да помага.

хехехе не че съм експерт, но май е въпрос на книги и автори, които четем, а?

Чета без особенно да пробирам, но никъде не съм попадала на намек че някой се преражда с цел да помага. Има специални хора на небесата с такива функции и те са от  хората достигнали високи нива на усъвършенстване и духовно развитие.

мацки, темата взе да загрубява.всеки има право на мнение и сам решава в какво да вярва.трябва да сме толерантни към вярата и избора на другите

В Библията, май е казано, че прераждане няма. Животът е един и после - съд. Нещо такова...
Не съм я чела, не знам, но правоверни така са ми казвали .

Точно вчера четох източник, където се цитираха пасажите от Библията които говорят и за живота след смъртта и за прераждането. Но вчера четох доста неща, не съм сигурна дали ще го открия сега. Ако ми падне, ще го пусна.

Напиши го това в съседната тема "Има ли Господ и вярвате ли в Него?", където пишат тези, които четат Библията и виж реакции

Моля те разкажи ми за децата ,къде отиват ?Аз  сънувах преди Еди сред много деца ,ама много ,чувах им само гласчетата и смеха ,слънчево и зелено и топло ,но много дълече .В началото си бяхме пак двамата в сънищаат ,водих го на една площадка детска с люлки ........После го сънувах ,как се хвана за две големи бутилки с мляко ,което ми говореше ,че трябва да дам мляко на дечица ,които познавам.направих го ......

От какво почина,от куп глупави и лечими болести ,които преминаха в ушна инфекция и менингит ,без всички симптоми .От глупави доктори ,които недогледаха какво става и ми се смееха ,като питам за всичко подробно . Тях има кой да ги съди .Въобще не е бил очакван край,след продължително лекуване ,бяхме вече изписани и уж добре .

Господи, каква трагедия! Мила, много, много ти съчувствам и те прегръщам. Това е ужасно. Разбирам болката ти. Не е честно да умират деца от болести които са лечими и от лекарски грешки и безхаберие.

Ще потърся точно мястото където го четох и ако искаш ще ти го пратя на лични. Разбираш ли руски? На руски беше.
Ще опитам да го разкажа накратко.

Там пишеше, че починалите хора си носят тежестта от сътвореното по време на живота на онзи свят. И в зависимост от това как е живял и как се е изградил като личност, той попада в различна реалност. За всеки "раят" е различен като обективност. Ако говорим принципно за попадане в рая. Усещането за щастие и любов е различно за всеки. Най-щастливо, красиво и неповторимо било това за децата. Те са чисти души. Ако знаели родителите колко щастие имало за тях на небето, не биха скърбяли толкова.
Там имало детски центрове, където обучен и много квалифициран персонал се грижел за тях. Децата получават много любов и много квалифицирано обучение. Те са посещавани от родителите си по време на сънищата и не чувствали липсата им, обграждани са в много любов и внимание. Тези деца израствали като много развити личности с високо духовно развитие. И тогава преминавали на ментално ниво, божието царство.

Там се споменаваше, че в някои случаи на много ранна бебешка смърт това било като един вид изкупване на грях от предишен живот, най-вероятно самоубийство. И много често, душите на тези деца много бързо се прераждали отново и често пак в същото семейство.

Ще ти намеря точния източник да прочетеш с точните думи. Не съм в състояние да го преразкажа така образно.

Ще се радвам да ми пратиш на ЛС .

Radi-t моите най искрени съчувствия за преживяната загуба.
Исках само да кажа, че и аз съм чела за това което споменава Xenia и дълбоко вярвам, че там някъде наистина съществува това място.

Открих го и го пускам тук за да го прочетат и други. Джефри Ходсън- превод на руски. Към края е описанието за децата.

http://www.universalinternetlibrary.ru/book/theosophy/hodsmert.shtml

Благодаря много ,ще го прочета . 

Вчера просто не издържах, за да пиша още...
В деня след погребението на майка, отидохме отново на гробищата и ми се стори, че някой е разравял гроба /точно тогава в Пловдив имаше съмнения, че цигани разравят гробовете, за да вземат вещите на покойниците/. И аз пощурях! Но вечерта сънувах за първи път мама. Беше седнала на една голяма трапеза, заедно с много хора, които изглеждаха много спокойни, доволни и весели. И тя изглеждаше много добре - като в най-хубавите си дни. Масата беше отрупана с ястия. И мама ми каза " Не се притеснявай, вече всичко е наред. Вече съм много добре!"...

А вечерта преди погребението дворната ни врата на три пъти се разтресе като, че ли някой влиза - бащата, бабата и дядото на майка ми май дойдоха да я отведат.

След последният ми сън с нея вече не я чувствам до мен. Май наистина отиде някъде, където имат повече нужда от нея.