- Публикувана: 19 юли 2007, 14:16 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2007, 00:16 ч.
Вдигате ли на мъжа си...
Аз май съм Никол. Струва ми се логично щом звъни, да го вдигна и да го извиня, че в момента не може да отговори.
Не се интересувам особено кой го търси.
Ако е в банята, може да му кажа да побърза; ако си го е забравил вкъщи, обикновено той ми звъни да вдигам и да предавам да го потърсят на служебния.
Не се интересувам особено кой го търси.
Ако е в банята, може да му кажа да побърза; ако си го е забравил вкъщи, обикновено той ми звъни да вдигам и да предавам да го потърсят на служебния.
Не му го вдигам. Какво да кажа? "Аз съм жена му, а той е в банята, обадете се по-късно"??? Нещо не загрявам... На личният му телефон, мен няма кой да ме търси, нито пък ще иска да говори с мен.
А мъжа ми все пищи от банята - "Кой звънеше?"... аз поглеждам: "Еди кой си...", той: "И кво искаше?"... (тук следва моя вулгарна измислица, която осмива въпроса му) и това всеки път
.
Той на няколко пъти ми е вдигал телефона и е казвал, че спя или пък не знам си какво... Съсякох го здраво и вече не смее. Абе, аз спя, той ми тика слушалката в устата да говоря. Супер любезен отварач на телефони. Вече не смее да ми пипне телефона, да не би да натисне нещо и да се вдигне 
, но стои и го гледа преглъщайки...
А мъжа ми все пищи от банята - "Кой звънеше?"... аз поглеждам: "Еди кой си...", той: "И кво искаше?"... (тук следва моя вулгарна измислица, която осмива въпроса му) и това всеки път
. Той на няколко пъти ми е вдигал телефона и е казвал, че спя или пък не знам си какво... Съсякох го здраво и вече не смее. Абе, аз спя, той ми тика слушалката в устата да говоря. Супер любезен отварач на телефони
. Вече не смее да ми пипне телефона, да не би да натисне нещо и да се вдигне , но стои и го гледа преглъщайки...
надявам се никога да не стигнем до там, че да размишляваме кой да натисне копчето на едно средство за общуване 
Та такива ми ти работи...
Ох, като гледам колко сте уважителни към телефоните на мъжете си, направо се чудя що им ровите из паметта, сравнявате и издирвате собствениците на номера, четете им СМС-те, за мейлите и хисторито на кю-то няма да споменавам, че ще стане една... 
Нещо личното пространство много избирателно го възприемате...
Така и не мога да проумея, ама сигурно е от дъртизма - що за лично пространство може да е един телефон?
Това е средство за общуване, а не чужд портфейл! Особено като тръгна по улицата и навсякъде около мен говорят, че и крещят - все лични разговори с приятели/ки, любовници и кой ли не, и никой не се притеснява, че не само околните слушат всичко, ами и ги безпокоят с личните си разговори... И изведнъж вкъщи - голям свян, голямо нещо! Прословутите лични разговори в тоалетната ли се криете да си ги водите? 
Чудо голямо ще стане, ако мъжът ми вдине и каже на майка ми, че ако няма нещо спешно, може да ме потърси пак след половин час примерно, а не да звъни на пожар, само за да ме попита: "Какво правите, що не вдигаш, че се притесних добре ли сте?". Или аз да вдигна и да обясня на шефа му, че в момента спи, но ще запиша много важното нещо, което има да му казва и ще го оставя на видно място, за да го види като стане? Или че му променят графика и няма нужда сутринта да става в 5, да пътува 40 км, за да се окаже, че не трябва сега да е на работа, ами вечерта, примерно?
Големи тайни, голямо нещо, като че всички сте агенти на ЦРУ!
Нещо личното пространство много избирателно го възприемате...
Така и не мога да проумея, ама сигурно е от дъртизма - що за лично пространство може да е един телефон?
Това е средство за общуване, а не чужд портфейл! Особено като тръгна по улицата и навсякъде около мен говорят, че и крещят - все лични разговори с приятели/ки, любовници и кой ли не, и никой не се притеснява, че не само околните слушат всичко, ами и ги безпокоят с личните си разговори... И изведнъж вкъщи - голям свян, голямо нещо! Прословутите лични разговори в тоалетната ли се криете да си ги водите? Чудо голямо ще стане, ако мъжът ми вдине и каже на майка ми, че ако няма нещо спешно, може да ме потърси пак след половин час примерно, а не да звъни на пожар, само за да ме попита: "Какво правите, що не вдигаш, че се притесних добре ли сте?". Или аз да вдигна и да обясня на шефа му, че в момента спи, но ще запиша много важното нещо, което има да му казва и ще го оставя на видно място, за да го види като стане? Или че му променят графика и няма нужда сутринта да става в 5, да пътува 40 км, за да се окаже, че не трябва сега да е на работа, ами вечерта, примерно?
Големи тайни, голямо нещо, като че всички сте агенти на ЦРУ!
Не става въпрос за тайни, Како... Аз нямам нищо за криене нито в телефона, нито в мейла си, и при все това ми е неприятно някой да ми рови.
Именно! Неприятното е, когато някой рови в чужд телефон. Но това всички го правят (най-много тези, които не си признават).
А най-нормалното е да погледнеш кой търси половинката ти и да вдигнеш, ако прецениш, че е важно, но точно това, кой знае защо, никой не прави...
Странна логика, не мога да я схвана.
А най-нормалното е да погледнеш кой търси половинката ти и да вдигнеш, ако прецениш, че е важно, но точно това, кой знае защо, никой не прави...
Аз го правя. И се представям още преди някой отсреща да е проговорил. Представянето ми обикновено е "Отговаря Ви телефонният секретар на .......... Моля, говорете си с мен или се обадете по-късно"
Веднъж даже се хванаха, че съм секретар