Раждане вкъщи - какви са ЗАКОНОВИТЕ и практически подробности в БЪЛГАРИЯ?

Колкото до промените: ще станат, но не знам дали с петиции. По-важно е да има информирани родители, които знаят какво искат. Това е първата и най-важна крачка. След това ще се появят и по-смели акушер-гинеколози, които откликват на желанията им. Ще се случат и станат публични и още серия домашни раждания и хората ще видят, че това не е краят на света, а една разумна опция (при липса на рискови фактори). Това за асистирането при спешност ми се вижда разумен вариант: акушерка няма право да подготви раждането ти у дома, но ако сама си го подготвиш и я извикаш по спешност, не би трябвало да има право да ти откаже медицинска помощ.

За записването на детето и други законови положения: сигурна съм, че има някои потенциални проблеми, но то и в родилния дом ги има. Аз първия път наистина се страхувах да не ми свият или подменят бебето, защото се бях наслушала на такива истории. Даже питах позната анестезиоложка дали наистина е моето бебе, дето ми донесоха на следващия ден след секциото. При второто ми естествено раждане нямах и грам съмнение, защото си бях с бебето от първата минута, сложиха ми го на корема още голо и с непрерязана пъпна връв, не ме спряха, когато поисках да го кърмя, както си бяхме на магарето и ме преглеждаха и шиеха.

На въпроса за информираното: да, това е. При мен изигра роля, че си бях платила за избор на екип и ВИП зала. Бяха много мили и се съобразяваха с желанията ми, макар определено някои от тях да им създаваха проблеми и да бяха против техните разбирания. Но мисля, че има значение и кой е лекарят. Аз определено попаднах на точния човек в точния момент. Сега пращам и други жени, които искат активно раждане и засега няма оплаквания .
Извинявам се на всички, които четат това за N-ти път, но има нови майки, за които инфото е ново и може да е полеззно. 

Мерси, ще прочета Само един офф-топик въпрос. Този документ за информираното съгласие, който се подписва кой точно е - онзи, на който са изредени разни манипулации като епизотомия, форцепс, и още 3-4 подобни, и че им позволяваш да прибягнат до тях в случай на нужда, това ли е? Ако става въпрос за този и аз го отказах като раждах първия път - в МД София -  но те буквално се обидиха и станаха враждебни, чак после след 2-3 часа поомекнаха. Малко гадничко беше като обстановка
[/quote]

 Поне си имала късмет , че са ти казали какви са тези документи. Мен ме караха да ги подписвам, между две контракции, когато вече бяха доста честички, вече след клизмата  и пукането на водите, при това никой не ми обясни за какво става въпрос , а на мен може да си представите колко ми е било да четене. Наистина рискуваш да си навлечеш неприятности и неприязън, когато започнеш твърде много да питаш и твърде много да искаш, пък и в крайна сметка да раждаме ли отиваме или да водим люти битки точно когато трябва да сме отпуснати и спокойни?
 Еми е една от малкото доволни от отношението на персонала в АГО-тата, но дали се държат така и с пациенти които не си плащат? По други болници пък е обратно, ти си плащаш на лекар да дойде , а той идва и ти форсира раждането само и само да си гушне по-бързо паричките. Да не говорим за това, че никой не ни информира, че имаме право на избор на лекар по здравна каса и таксата е 100лв., но за това май аз съм си виновна, че не питах и проверих, преди три години платих 200лв , неофициално.
 Съжалявм, че излизам извън темата.
 В чужбина хората си правят родилни планове, в които ясно и точно описват , желанията и очакванията си, както за медикаментите, така и за пъпна връв, кърмене, вода, биберон залъгалка, миене на бебето икаквото още се сетите, а тук влизаш и гледаш да не питаш много.
 
Viva, откажи се мила. Просто няма смисъл. Аз лично се отказах. Ще ги четем пак, след експеримента наречен раждане вкъщи.
[/quote]
 
Ако вие двете вместо да си пишете лични съобщения една на друга, тук в темата, седнете и потърсите малко инфо за активното раждане и опасностите който крие дирижираното раждане, ще ви стане ясо, защо Мери е написала това, вместо да правите прибързани изказвания, защото за разлика от вас тя си е направила труда да проучи нещата.
 На много места по темите за домашното раждане чета от хора настроени към домашното раждане като вас изказвания като:
 "Много е опасно...."
 "Всичко може да се случи..."
 "Трябва да има мед. лице..."
 "Едно време смъртността е била много голяма..."
1Но никой не може да каже, кое му е толкова опасното и колко процента е вероятноста това опасно да се случи, а от там , ако се случи колко процента е вероятноста да се предотврати в болнични условия
2Всичко може да се случи, но кое е това всичко и не може ли да ти се случи всичко и на пътя, и у дома и навсякъде, много по-опасно е да си возиш детето без специална седалка и колани в колата, но много го правят без да се замислят дори сега когато е законово уредено, да не говорим за преди това.
3 Само защото носи бяла мата и някой е благоволил да го укичи с диплома и вие сте готови да му се доверите и да му поверите себе си и детето си, но не и да потърсите инфо и да поемете отговорността върху себе си....
4 Сигурни ли сте , че смъртността при раждане е била по-висока едно време? Има статистика проверете я .....
 

Ето и линк към ЗГР

http://www.mrrb.government.bg/docs/doc_318.doc

Нормативна уредба
Закон за гражданската регистрация (ЗГР)
Закон за административното обслужване на физическите и юридическите
лица (ЗАОФЮЛ)
чл. 110 от Закона за местните данъци и такси

Юридическа характеристика
Актът за раждане е официален писмен документ, с който по законов ред длъжностното лице по гражданско състояние (ДЛГС) регистрира събитието раждане и обстоятелствата, свързани с него. Актът за раждане, съставен по законоустановения начин, има доказателствена сила за отразените в него данни до доказване на тяхната неистинност (чл. 34, ал. 2 ЗГР).

Целта на настоящата процедура е да укаже реда за издаване на акт за раждане.

Осъществяване на процедурата
I. Актът за раждане се съставя от ДЛГС в общината или кметството, на чиято територия е настъпило събитието (чл. 35, ал. 1 ЗГР).

В случаите, когато няма данни на територията на коя община или кметство е настъпило раждането, актът се съставя в общината или кметството, където е установен фактът (чл. 35, ал. 2 ЗГР).

Длъжностното лице по гражданско състояние на територията на общината е нейният кмет. Той може с писмена заповед да възлага тази функция на кметовете на кметства, в които се поддържат регистри по гражданското състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация (чл. 35, ал. 3 ЗГР).

Актът за раждане се съставя въз основа на писмено съобщение в срок от
7 дни, като денят на раждането не се брои (чл. 42 ЗГР). Всяко раждане трябва да се съобщи писмено и да се обяви устно в срок от 5 дни без да се брои денят на раждането (чл. 43, ал. 1 ЗГР). Съобщението за раждане се съставя писмено по образец, утвърден с правилник по чл. 11, ал. 2 ЗГР. Съобщаването на раждането е задължение на:
1. ръководителя на здравното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в здравно заведение;
2. компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в здравно заведение;
3. ДЛГС, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.

Обявяването на раждането е задължение на бащата и се прави лично от
него или чрез нотариално упълномощено лице (чл. 43, ал. 3 ЗГР). Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗГР обявител при съставяне на акт за раждане може да бъде само дееспособно лице (пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение).

Обявител може да бъде и непълнолетно лице, ако е родител на новороденото.

Обявителят удостоверява своята самоличност с представяне на документ
за самоличност (чл. 36, ал. 4 ЗГР). В случаите когато бащата е починал, отсъства от населеното място или е невъзможно да обяви раждането поради тежка болест, лишаване от свобода или други причини, обявяването се извършва от лице, което е присъствало на раждането. Ако раждането е станало, когато майката е била вън от своето жилище, задължението за обявяване на раждането е на лицето, в чийто дом е станало раждането. Майката също може да обяви раждането лично или чрез нотариално упълномощено лице (чл. 43, ал. 4 ЗГР).

Ако бащата, майката или друго лице не обявят раждането, ДЛГС съставя акта за раждане само въз основа на съобщението по чл. 43, ал. 2 ЗГР. Актът за раждане се съставя от ДЛГС след като станалото събитие се удостовери писмено и се обяви устно (чл. 43, ал. 6 ЗГР). Когато календарната година или срокът за обявяване на раждането са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на съдебно решение, постановено по искане на родителите, лицето или прокурора (чл. 44, ал. 2). В случаите когато раждането не е обявено в определения срок, но съобщението е направено, или ДЛГС узнае за раждането в течение на същата календарна година, то съставя акта в текущия регистър за годината, без да е необходимо решение на съда за това (чл. 44, ал. 1 ЗГР).

Длъжностното лице не може да съставя акт за раждане, по който е обявител, страна или свидетел. В такива случаи актът за раждане се съставя от друго ДЛГС.

Актът за раждане трябва задължително да съдържа реквизитите, посочени в чл. 45 ЗГР, а именно:
1. Място на съставяне на акта - област, община, населено място/район;
2. Номер на акта и дата на съставяне;
3. Номер на оригиналното удостоверение, което се издава на родителите;
4. Дата - ден, месец, година, час и минута на раждането;
5. Място на раждане - област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;
6. Име на новороденото;
7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);
8. Пол и гражданство;
9. Данни за родителите - имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство, постоянен адрес;
10. Документ, удостоверяващ раждането;
11. Обявител - имена, ЕГН, постоянен адрес;
12. Длъжностно лице - имена, ЕГН и подпис;
13. Бележки.

Актът се съставя на формуляр по установен образец (Заповед № РД-02-14-226 от 7 февруари 2000 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието за утвърждаване образци на актове за гражданско състояние по ЗГР).

II. Особени случаи
1. При съставяне на акт на дете, което се е родило мъртво, в графата "име на новороденото" се изписва "мъртвородено дете", като се вписва и причината за смъртта от медицинския документ. Преценката дали детето е родено мъртво или впоследствие е починало, или е налице аборт се прави от компетентно медицинско лице. В случаите на аборт акт за раждане не се съставя.
2. При раждане на живо дете, което е починало преди съставянето на акта, едновременно се съставят акт за раждане и акт за смърт (чл. 46 ЗГР).
3. Когато майката е родила две или повече деца (близнаци), ДЛГС съставя отделни актове на всяко дете, като вписва във всеки акт номера на акта на другите деца и реда, в който са се родили (чл. 47 ЗГР).
4. Когато са намерени изоставени, подхвърлени живи деца, те се предават в най-близкото здравно заведение и там в присъствието на представител на МВР, на здравното заведение и на лицето, намерило детето, се съставя протокол за намирането му, който съдържа:
- времето и мястото, където е намерено детето;
- пола и предполагаемата дата на раждане;
- особени белези, които детето има по тялото си;
- описание на дрехите, с които е намерено;
- други обстоятелства.

Протоколът се подписва от лицето, намерило детето, и присъстващите представители, подпечатва се и се изпраща в общината, в която се намира здравното заведение, за да се състави акт за раждане. Когато новородено дете е изоставено от майката в здравното заведение, където е станало раждането, и не бъде потърсено в срока за съставяне на акт за раждане, се постъпва по гореописания начин.

В тези две хипотези ДЛГС съставя акта за раждане въз основа на протокола, който става неразделна част от акта. Имената на детето се определят от ДЛГС по реда на ЗГР. Когато детето е намерено мъртво или почине преди предаването му в здравно заведение, се прави съдебномедицинска експертиза за установяване причината за смъртта. Въз основа на протокола се съставят акт за раждане и акт за смърт. Ако експертизата установи, че детето е родено мъртво, се съставя акт за раждане на "мъртвородено дете" (чл. 48 ЗГР).

5. Когато е извършено припознаване преди съставяне на акта за раждане, в акта се вписват данните на бащата и документът, удостоверяващ припознаването, ако майката е съгласна. Името на детето се съставя по реда на чл. 12-14 ЗГР.

Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс (чл. 49 ЗГР).

6. При пълно осиновяване на дете ДЛГС съставя нов акт за раждане въз основа на заверен препис от съдебното решение. Актът за раждане се съставя в общината или кметството, посочени в съдебното решение, като за обявител се вписва един от осиновителите (чл. 50, ал. 1 ЗГР).

В новия акт за раждане се вписват данните по чл. 50, ал. 2 ЗГР:
1. Действителната дата на раждане и новият ЕГН на детето;
2. Като място на раждане - мястото на съставяне на акта, а в случаите на международно осиновяване - действителното място на раждане;
3. Родители - осиновителите и данните за тях; ако осиновителят е един графата за другия родител не се попълва; когато детето се осиновява от съпруг на родител, данни за рождения родител, с когото отношенията се запазват, и данни за осиновителя.

Съставеният акт се вписва в азбучника на годината, която съответства на годината на раждане на осиновеното дете и в азбучника на годината на съставяне на акта (чл. 50, ал. 3 ЗГР). Съдебното решение за осиновяването се съхранява при условията и по реда за съхраняване на акта за раждане и до него не могат да имат достъп външни лица.

В двудневен срок от съставяне на новия акт за раждане ДЛГС уведомява общината, където се намира предишният акт за раждане на осиновеното дете, за отразяване в графа "Бележки", че е съставен нов акт за раждане. В същия срок се съставя нов личен регистрационен картон на осиновеното лице, като данните за него се вписват в личните регистрационни картони на осиновителите при техните деца и се изпращат съобщения съгласно технологията на ЕСГРАОН.

7. Акт за раждане при военнослужещи, които се намират извън територията на Република България или са вътре в страната, но поради военни действия нямат възможност за съобщаване на събитието на гражданските власти, се съставя от военнослужещи, определени от командването да изпълняват съответната функция (чл. 63 ЗГР). Същите военнослужещи съставят акт за раждане и на гражданските лица, съпровождащи армията. Препис от съставения акт за раждане се изпраща чрез Министерството на отбраната в общината по постоянния адрес на майката.

8. При раждане на лице, станало на кораб, намиращ се в открито море капитанът на кораба е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акта за раждане по реда на ЗГР. Капитанът е длъжен да предаде препис от акта за раждане в службата за гражданско състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или в българското консулско или дипломатическо представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Когато в тази страна няма българско консулско или дипломатическо представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписа на българския консулски или дипломатически представител в най-близката страна, където има българско представителство.

ДЛГС или българският консулски или дипломатически представител, получили преписите от съставените на кораба актове за раждане, са длъжни в 15-дневен срок от получаването да ги препратят в общината по постоянния адрес на майката (чл. 67, ал. 2, т. 1 ЗГР).

9. Граждани на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските и местните закони, съставянето на акт за раждане от съответния български консулски или дипломатически представител или от чуждестранните местни органи по гражданско състояние в мястото, където е настъпило събитието (чл. 69 ЗГС).

III. Актът за раждане се издава безплатно. На заинтересованите лица се издава безплатно удостоверение за раждане по утвърден образец. За повторно и следващо издаване на удостоверение се заплаща такса. За издаване на препис за служебно ползване не се заплаща такса (чл. 40, ал. 1 ЗГР).

IV. Отказът да се издаде акт за раждане или удостоверение за раждане е отказ за извършване на административна услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАОФЮЛ.

Заинтересованото лице може да обжалва по административен ред (Раздел I на глава IV ЗАОФЮЛ) пред кмета на общината (района) в 7-дневен срок от съобщаване на отказа за издаване на акта или удостоверението, както и от изтичането на срока по чл. 42 ЗГР (за акта) или по чл. 16 ЗАОФЮЛ (за удостоверението). По този ред може да се обжалва и съдържанието на издадения акт за раждане или удостоверение. След като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред, заинтересованите лица могат да обжалват отказа пред окръжния съд по реда на Закона за административното производство.

Резултат от процедурата
Веднага след съставяне на акта за раждане на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане.

При съставяне на акта за раждане писмено съобщение по утвърден образец се изпраща до ЕСГРАОН на областно равнище (чл. 37, ал. 4 ЗГР). Длъжностното лице, съставило акт за раждане, отнасящ се за гражданин на държава, с която Република България е сключила договор за правна помощ, е длъжно в 10-дневен срок от съставянето на акта да изпрати служебен препис от него на Министерството на външните работи за изпращането му по дипломатически път в страната, на която лицето е гражданин.

Длъжностното лице изпраща препис от акта за раждане, съставен на гражданин на държава, с която България не е сключила договор за правна помощ, само при поискване от Министерството на външните работи.

Ето и линк към ЗГР

http://www.mrrb.government.bg/docs/doc_318.doc

1. Аз веднага ще ти кажа кое може да бъде опасно. Понякога осуканата пъпна връв не се вижда дори на видеозон. В болнични условия не веднъж се е случвало секцио в последния момент поради точно тази причина. Да, вероятнтостта да се предотврати задушаване на бебето в болнични условия е по-голяма. От мои разговори с лекари знам, че понякога всичко изглежда наред и никой дори и не може да предположи, че пъпната връв е осукана.

2. Да всичко може да се случи. По-голяма от нормалната кръвозагуба и смърт на родилката, която в болнични условия може да бъде предотвратена ( не винаги, но все пак в болница е по-вероятно. Надали вкъщи си държиш плазма за всеки случай.) А колкото до това, че всичко можело да ти се случи, това което си написала са пълни глупости. Да, вярно е, че днес мога да изляза от вкъщи, да мина по Алабин, да ми падне сградата на главата и да умра ( лека им пръст на момичетата. Спомням си, че точно миналата година по това време, докато бях в родилното се случи това нещастие. ) Но, ти наистина ли си живееш живота, мислейки че не е необходимо да си предпазваш, защото всичко може да ти се случи. Ами да не ходим да се преглеждаме и за рак на гърдата тогава. За какво ни е? При положение че може и да се разминем с това, но впък да ни блъсне кола на кръстовището....Аз ще си взимам максимално възможните предпазни мерки, а пък това, че въпреки тях може нещо да се случи, не може да ми бъде причина за безотговорно поведение. Изобщо тази втора точка е ужасно глупава и очевидно си си я изсмукала от пръстите, защото не си имала какво да напишеш.

3.Не само защото носи бяла мантия, а защото за това е учил е това му е работата. Аз съм на принципа, че за всичко си има хора. Аз отговорността като майка съм си я поела, с решението си да имам дете. Защото аз не разчитам този с бялата мантия да ми го отгледа. Но да поемаш върху себе си отговорност, за която не си квалифициран, това е безумно, глупаво, безразсъдно, безотговорно. Това е моето мнение. Аз например съм счетоводител. Очаквам хората да ми поверяват счетоводната обработка на документите им не защото някой ме е окичил с диплома ( никой не ме е окичвал. Изучила съм си я.), а защото аз разбирам от нещо, от което те не разбират. По същия начин, по който аз си плащам на водопроводчик например. Не защото някой го е окичил с прозвището водопроводчик, а защото на него това му е работата, а на мен не. Това, което ти си написала е все едно, аз да оправям на детето ми колата ( вместо да я карам на автосервиз ) и да поема върху себе си отговорността, детето да се претрепе, защото аз, не разбирайки от коли, кой знае каква простотия съм сътворила ( въпреки прочетеното по въпроса за конкретния автомобил ).

4. Да сигурна съм. И да се отрича това е леко глупаво и силно наивно. Между другото, съм работила в НСИ и знам от кога има официална статистика. Зависи какво имаш предвид под " едно време ", но по времето, когато баба ми е раждала, смъртността е била много по-висока както за родилките, така и сред децата. Проблемът е, че много от бременностите изобщо, тогава не са били регистрирани. И това, което откриваш като данни, са данни за смъртността при раждания в болница. Ражданията по нивите и вкъщи ги няма отразени там. А те са основния източник на смъртност. Примери от рода на пра- баба ми, която е родила 9 пъти и е имала само 4 деца са безрой( и това наистина е случая на пра-баба ми. Не съм си го измислила ). Обаче в селата в Странджа не е имало лекари. Израждал ги е ветеринарят. В повечето случаи дори не го викали. Раждали си вкъщи. И....раждат по много, за да останат поне 2-3. Така че, не ми говори щуротии, моля те. Дай си източника на тази " статистика ", за да ти кажа какви данни са изпуснати в нея, та са се получили толкова " удобни " резултати. Мога да приема, че в днешно време да родиш вкъщи е не по-рисково от това да родиш в болница. Това мога да го према. Но да ми кажеш, че преди 50 години смъртността при раждане не е била по-голяма от колкото сега - това не мога да го приема никога, защото то си е невярно.

Не знам защо си мислиш, че не съм чела по въпроса. Чела съм, разбира се. И съм взела своето решение, че не бих родила вкъщи никога, ако това зависи от мен. Не ти преча ти да си раждаш и в мазето, ако искаш. Даже може и на някоя нива да отидеш да родиш. Това си е твоя работа. Аз не ти преча, ако обичаш и ти не ме нападай лично. Не съм неинформирана по отношение на раждането вкъщи. Напротив. Доста съм информирана, защото съм имала възможност да получа информация и от Белгия за това как точно се извършва това там и дали се препоръчва или не. Информация имам, затова не ме обвинявай в невежество. Просто аз съм от хората, които се радват на напредъка и не се опитват всячески да се върнат към примитивното. За мен раждането в боница е по-надеждния и по-комфортния вариант. Имах си прекрасен лекар, на който имах пълно доверие, не само защото някой и беше дал бяла мантия ( между другото, тя беше със зелена ). И не бих родила вкъщи. Най-малкото защото в болницата, през първите 5 дни от живота си, детето ми беше под постоянното наблюдение на педиатри, а не на баби и съседки.
И между другото е доказано, че в първите 24 часа след раждането, майката не само е непълноценна, а е и неадекватна. И това не е измислица. Това е факт. До толкова доказан факт, че е залегнал в законодателствата на всички напреднали държави. Ако майката извърши престъпление в първите 24 часа след раждане, има облекчаващи вината обстоятелства, които водат до пъти по-ниски наказания ( например, за убийство се дават максимум 3 години затвор ). Това е доста красноречиво. Ако беше някаква измислица, нямаше да има толкова важни последствия. Е, аз не бих се чувствала достатъчно сигурна. Защото в повечето случаи това състояние не се усеща от самата родилка. Тя си се чувства добре. По същия начин, по който един пиян се чувства уверен в кондицията си и се качва в автомобила си да шофира. ПРи положение, че е преценено, че майката не е в пълна кондиция, аз се чувствам по-уверена, ако мога да разчитам на помощ от квалифициран персонал ( педиатри и акушери ). В тази връзка, изборът на добър екип и добра болница, за мен много по-добър вариант от това да си раждаш вкъщи. И това да не мият детето и това да не прерязват веднага пъпната връв, може да се договори с лекаря. Лекари има много и много от тях се съборазяват с изискванията на майката, което за мен прави раждането вкъщи ненужен риск. Аз не съм чула един убедителен аргумент в полза на раждането вкъщи. Всичко изброено, може да се получи и в болница, с правилния лекар.

В повечето страни майката и детето биват изписани 2 часа след раждането. Значи не само майката се чувства добре, а и останалите са преценили че тя може да се грижи за себе ис и детенце.
Аз също, макар след тежко раждане, се грижих съвсем адекватно  изцяло за дъщеря си още на третия час и бях готова да подпиша и да си вървя (останах заради наблюдениято на детето).

Ти си убедена, че раждането в болница е по-доброто за теб - ок, това си е твоя избор. При теб просто приоритетите са подредени по друг начин и са по-различни. Ти не можеш да чуеш аргументите, защото те не те докосват. При теб стреса би бил по-голям ако си вкъщи, а при други ако са в болница. Това е. Никой не те убеждава да раждаш вкъщи, щом не искаш.
Никой (от пишещите в нет-а по въпроса) не (би) ражда(л) вкъщи от безотговорност, а от отговорност.

За неразбиращите защо и кому е нужно спокойствието по време на раждане един  цитат :


"Раждането и как да се подготвим за него

Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата  и започва чудото на новия живот…

Раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. За съжаление, у нас в акушерската практика все още много от психологическите компоненти, влияещи върху раждането не се взимат предвид. Затова и рядко можем да чуем позитивни отгласи за протичането на този толкова важен в живота на жената момент.

Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането.

Психологическата подготовка за раждането е основана на няколко принципа:

Първият е идеята, че тялото притежава цялата мъдрост, цялото познание, които са му необходими за едно естествено раждане, без чужда намеса.  Необходимо е само да се направи свръзката с тази вътрешна мъдрост, да се придобие увереност и решителност, доверие към собственото тяло.

Второ: основният проблем, който пречи на тази свръзка е страхът от раждането и от болката, която го съпътства. Психиката обаче може да се подготви така, че да превърне раждането в един позитивен и  трансформиращ процес, в едно прекрасно изживяване, такова, каквото природата го е създала да бъде...

За да разберем как точно психологическата подготовка може да повлияе хода на раждането, нека мислено се пренесем хилядолетия назад, когато човек е трябвало да оцелява в една доста сурова среда. Какво би станало, ако една раждаща жена от пещерната ера внезапно съзре пред себе си диво животно, гладно и опасно? Ще може ли тя да се спаси живота си и това на детето си при тези извънредни условия? Природата се е погрижила тя да може да забави родилния процес чрез включване на т.нар. механизъм “борба или бягство”, който може да забави, дори да спре родилния процес, докато жената не намери някое по-сигурно и защитено място. Как става това?

Страхът активира нервната система да произведе адреналин , с чиято помощ се изпомпва кръв към ръцете и краката за бягство или борба, а нивото на окситоцина, отговарящ за засилването на контракциите спада, за да се даде възможност на майката да намери някое защитено и сигурно място, където да роди своето дете.

Поради това другите органи, сред които и матката, остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Освен споменатото неутрализиране на окситоцина, естествено отделяните ендорфини, чиято функция е предимно болкоуспокояваща, също спират своето отделяне. Така тялото забавя, дори спира естествения процес на раждането. Страхът също така учестява дишането, прави го по-бързо и по-повърхностно, което съкращава достъпа на кислород за майката и бебето, кръвното налягане се увеличава и отгоре на всичко целият този процес изразходва много енергия, тъй необходима за напъните и изтласкването на бебето. Това при гореспоменатите условия на опасност е оправдано, но не и ако опасността е само въображаема – както е в повечето случаи на проточилите се  раждания, при които страхът се поражда от съвсем други фактори. Включително и това, че раждащите жени се оставят сами в предродилното отделение, без никой близък до тях, в една изцяло непозната и не особено дружелюбна среда.

Днес жените раждат в болници, където родилния процес е режисиран така, че да е максимално удобен за лекарите и минимално удобен за жените. Раждащата жена се намира в чужда, непозната и не особено уютна среда, не може да се движи както и показва инстинкта, а трябва да лежи и да ражда легнала по гръб нагоре с краката, което е напълно противоестествено, че и унизително. Близките и не се допускат до нея, не и се оказва никаква психична подкрепа, грижата на персонала е насочена изцяло към тялото, но не и към психиката. За много жени  раждането е продължително и травмиращо, такова е и за появяващия се човек.

Да бъдем оптимисти - това са стари похвати, които вече започват да отмират в началото на новия век. Във все повече страни се въвежда практиката жената да се движи така, както и показва инстинкта, както по време на контракциите, така и по време на раждането, да ражда в удобна за нея поза при това  с помощта на гравитацията. Дори и да нямаме късмет това да ни се случи на нас – кой знае кога в България това ще стане възможно, важното е да запазим положителното си мислене и ако нещо не съвпада с очакванията и желанията ни по воински да го приемем и да си кажем, че това е най-доброто, което може да ни се случи в този момент и да се съсредоточим върху раждането. И после върху забравянето J ...

Включването на механизма борба-бягство е в основата на всеки вид страх – както споменахме, нервната система не прави разлика между страхът от въображаеми неща и страхът от реалния тигър, появил се внезапно в джунглата. И в двата случая страхът рефлектира по гореописания начин.

Така страхът от болката по време на раждане усложнява неимоверно работата на матката, която не може по естествен път да получи необходимото разширение. Стягането прави болката още по-голяма, страхът съответно нараства и така омагьосаният кръг е готов .

И обикновено тук се намесват лекарите, които инжектират окситоцин за да усилят контракциите и съответно разширението, което пък съответно увеличава и болката, после идват и болкоуспокояващите, които обаче с появяването си в химическия състав на кръвта спират отделянето на естествените болкоуспокояващи хормони, възможността за напъване рязко спада поради обезчувствяване на долната част на тялото и така цялата ситуация се усложнява и излиза от своя естествен ход .

А как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

Релаксираното дълбоко дишане е предпоставка за доставянето на достатъчно кислород и за майката, и за бебето, което от своя страна спомага отделянето на окситоцин и естествените ендорфини. Когато тялото е отпуснато и релаксирано, енергията се съхранява и се използва по предназначение. Силното тяло е релаксираното тяло, а не стегнатото. Съответно и жената ще има нужда от много по-малко напъни, за да изведе детето си навън...

Когато матката не среща съпротивата на стягането от обграждащите я мускули, контракциите са значително по-ефективни и целият процес протича значително по-бързо. Когато раждането не е нарушено от изкуствени вещества и хормони, с напредването му се отделя и релаксин – хормон който отговаря за отпускането и разтягането на мускулите участващи в раждането, като така се спомага по-лесното излизане на бебето от родилния канал.

И още един аспект по тази тема – от гледна точка на бебето. Преди пъпната връв да бъде срязана, то е все още част от майчиния организъм и преживяванията на майката пряко рефлектират в него. То не знае какво става, за него света свършва – притиснато отвсякъде в доскоро уютната утроба, то преживява не само смъртта на единствено познатия  свят, но и страданията на майката чрез всичките хормонални и химически посредници, отделяни от нейното тяло.

Колко по-различно би било ако майката е подготвена за това, което я очаква и съумее да овладее страхът и стягането! Мисленото свързване с бебето и изпращането на положителни образи, както и  мисленото „превеждане” по пътя навън, също може да повлияят благотворно за успешното и бързо раждане.

                 Какви са начините за преодоляването на страха и превъзмогването на  болката? Възможно ли е да има безболезнено раждане?

Болката при раждането за разлика от обичайната физическа болка, която ни предупреждава, че нещо в тялото не е наред, е друг тип болка. Тази болка не е индикатор за нещо нередно, а е част от един механизъм, който не е задължително да се изживява като болка. Дори да боли, тази болка е временна, тя се появява и изчезва напълно, тя е в реда на нещата. И дори само това осъзнаване е достатъчно, за да се справим със страха и да приемем визията за бърз и позитивен изход.

Физиологическият смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Природата се е погрижила да създаде индикатор, който да съобщи на тялото, че нещо трябва да се предприеме. При раждането обаче, нещата не стоят точно така. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира ниско долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Спасението е едно – отпускане. Но обикновено става точно обратното – страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение и вместо да се отпусне, жената напротив – се стяга. По този начин тя поражда съпротива на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – така майката сама удължава процеса, който всъщност я плаши и за по-бързото приключване на който, тя би дала всичко на света в този момент.

Напоследък някои психологически проучвания сочат, че болката при раждане е до голяма степен културологично обусловена. За някои примитивни народи тя не е позната и не се изживява като такава. Има изключения и в нашата културна среда – жени, които раждат без болка, но те са по-скоро изключения, отколкото правило. Нещо повече, има и жени, които дори твърдят, че са изживели най-вълнуващия оргазъм по време на раждане. Физиологически това е напълно възможно, но...

за повече информация: http://cleansing.atspace.com/alternative_mothering.htm

За съжаление, страхът от болката е дълбоко заложен в нашата култура. Необходимо е да разберем, че този страх е само пречка. Той не помага за преодоляването й, а напротив – усилва я още повече. Болката и страхът от нея са следствие от това, че се идентифицираме напълно с тялото си. Когато казваме Аз , имаме предвид тялото си. А всъщност сме нещо отвъд него. И досега с това друго развива Наблюдателят вътре в нас. Успеем ли да погледнем през Неговите очи, болката загубва доминиращото си значение. Тя пак съществува, но вече не тя е господарят...




...Гответе се за раждането, посрещнете го без страх и помнете, че това е един от най-важните моменти в живота ви, който при правилен подход може да стане най-прекрасният.

 

Раждането - реалности и перспективи

         От началото на човешко раждане до  неотдавна- 19 и 20 век, раждането е протичало в домашна обстановка с помощта на опитна роднина или  акушерка. Жените са поддържали жените, които са раждали. Голямата промяна на този толкова важен акт се извършва през изминалия 20 век, когато раждането се прехвърля в болниците, под надзора на мъже, далеч от дома и подкрепящата сила на семейството. Малко статистика - в  Съединените щати 1939 година е повратната точка, когато повече бебета са родени в болниците отколкото в къщи и скоро това се случва и в Европа и в целия "цивилизован "свят. От тогава, процентът е станал приблизително 95%. Постепенно акушерството в неговия първоначален вариант е изтикано от медицината, която започва да доминира . Намесата на лекарите и все по-честото прибягване до оперативни намеси дори когато това не се налага, упойващи вещества, хормонални интервенции и пр. постепенно довеждат жената до загубата на нейното доверие в естествения ход на раждането, до загубата на връзката й със своето тяло, като така значението и качеството на раждането са радикално изменени.
Психологичните проблеми, създадени от този нов път на раждане, растат все повече, както за детето, така и за майката. Бебетата раждани в болниците след девет месеца вътреутробен живот в тъмнина и относителна тишина, във водна среда, изведнъж се оказват в една доста неуютна околна среда сред силна светлина, апаратури, множество непознати хора, суетящи се наоколо, без почти никакво отношение към новопоявилото се същество.Отношението на персонала към бебетата, раждани в болница е рутинно, програмно, като към парче месо, те се изолират  от техните майки, като така се лишават от досега им с единственото им познато нещо в този свят и вместо да засучат от майчината гръд, на много места им се поднасят шишета с биберон. Медицинските приоритети често са различни и в конфликт с тези на майките, бащите и бебетата. Преобладаващо вярване сред  медиците професионалисти е, че бебетата нямат възприятие за болка, не изпитват човешки чувства и нямат ум да интерпретират случващото се - все предположения, които поставят бебето в ролята на под-човек, преди-човек, но не и човек , чиято нужда от близост и приемане е по-силна от когато и да било по-нататък, имайки предвид, че раждането за бебетата е като изживяване на смъртта - психологическа зона на преход. Гореспоменатото вярване  стои все още в основата на медицинското обслужване , независимо че се появяват все повече доказателства в полза на обратното. От бебетата не се очаква да чувстват, да регистрират и да се учат от начина по който ги третират, като се казва, че те не чувстват, не помнят и съответно могат да бъдат подлагани на  болезнени процедури (имаме предвид преждевременно родените)."

от http://natalyoga.net/birth.html

Копирам цитата от samuraika в една съседна тема, защото идва на място в тази дискусия:

записвам се да следя темата

Мери, благодаря за цитатите   

Eмем, коя е тази съседна тема? Чудя се, дали някой не знае, как се казва филмът? Можем да го издирим.

Amarena, http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.msg4985951#msg4985951

Тук съм сложил видео по темата http://homebirth.hit.bg/video.htm

Не съм сигурна, че е законно, пък и по време на раждане могат да се получат всякакви усложнения, както стана при мен, от едно безобидно започнато раждане, се превърна в кошмар, представям си, ако си бях вкъщи 

Ние с Мирена сме твърдо ЗА домашно раждане, на което да присъстват акушерка и лекар, дори те да си пият чая в съседната стая. И родилките в България трябва да имат този избор!

Аз усещам, че част от усложненията, се дължат на раждане в непривична, чужда, често стресова обстановка. Нека не забравяме -- детето в корема чува, "вижда" и усеща всичко, което става отвън. То също познава домът си, емоциите на мама и изпитва страх, паника или неувереност ако е на чуждо място и майка му се чувства неуверена и се притеснява. А ако то се "панира" по време на раждането, може да започне да се върти, да ръкомаха и това неминуемо ще доведе до всевъзможни усложнения...

Чувам отново и отново родилки да казват -- добре че бяха докторите да ме спасят, защото "моето се роди с усукана около врата му пъпна връв", "в неправилна поза", "с ръката напред" и т.н. Но защо никой не се запита, дали въобще щеше да ги има тези усложнения, ако бяха родили в познатата, уютна и сигурна обстановка на дома, където тя и детето се чувстват сигурни, защитени, обградени с грижите на любимия човек?

И защо продължава да НЕ СЕ ЗАЧИТА участието на детето в раждането? Та то не е просто някакъв самун хляб, който трябва да се извади от майката, ТО Е ЖИВО, чувстващо същество, което реагира на всичко, и всъщност, от неговата реакция и увереност МНОГО зависи процесът на раждането.

А тeзи неща абсолютно се игнорират в родилния дом, там жената е просто обект на израждане -- тя не може да избира поза, мястото, любимите си хора. Никой не се интересува от чувствата на бебето в нея, какво й подсказва майчиният инстинкт. Там докторите вярват на показания на апарати.

Мене едно не ми стана ясно - какви свидетели, какви снимки и глупости, един кръвен тест (ДНК) винаги може да докаже точно чие е това дете...

А по въпроса със записването, дядо ми е записан 2 дни след раждането си (татко му минал през кръчмата да почерпи и се позабавил ))) та сега си има 2 рожденни дни - по раждане и по записване (т.е. по документи се води на датата, в която е записан)....