Вече съм му като родна сестра:(

Не се набирай излишно,мила!
Всички преминават по един или друг начин през тази депресия.
И моя един такъв беше....мен ми се реве -искам някой да ме гушне, а той ....пие ракийка с майка си.
С лошо обаче не става.....по-добре.
Пробвай ти да го гушнеш,ти да го съблазниш....може да помогне.
Стискаме палци 

Изпадаш в ненужни крайности. Май проблемът не е в него, ти като си решиш, че е селянин, пиши после че ти не го възбуждаш. С това сърдене нищо няма да постигнеш, най-много да ти тегли една...

Аз излезнах от подобно положение с книги на Норбеков и на негови ученици - най-вече. Препоръчвам.

Ако си склонна да прочетеш и повярваш в такава книга, ще се убедиш, че никой не ти е виновен за нищо. Ядът е само твой и само в твоя двор. Само от теб зависи как да го контролираш. Можеш да си пределно щастлива, да обичаш мъжа си (твоят!) и да не си спомняш на какъв хал си била. Ако той не е доволен от нещо, то той да си му мисли. Твоето щастие е постижимо и независимо.

Не само Норбеков казва това, но аз попаднах на него. Разрови се в подобна литература.

Успех! Ако намериш най-добрия изход, не забравяй да се похвалиш 

Мъжете не могат да ни четат мислите,както казва моя.Седни и поговори с него.

Може би се опитва да се адаптира към новата ситуация, търси мястото си в новия "семеен ред". По мое мнение мъжете като незнаят какво да кажат/направят просто мълчат/странят. Ако не е много по приказките, не го насилвай. Моят баща изобщо не обсъжда чувства, но пък много обича да бели картофи, чисти ориз и т.н., ако майка ми е в кухнята. Така си общуват, покрай семейните задължения.

Ангажирай го да ти помага с бебето, бърбори му, но не се сърди ако не отговаря. Това не значи, че не те слуша. 
 
Няма нищо по-лесно от това да си събереш багажа. За да живееш с подобно решение обаче ти трябват повече основания според мен. Не го прави! 

То акъл най-лесно се дава, но все пак и аз мисля, че с лошо нищо добро няма да постигнеш. Поплачи си, накарай му се и след това, на спокойствие, му обясни как се чувстваш и най-ве4е от какво имаш нужда. Ако и тогава няма ефект, прати го при майка му, за да му дойде акъла, да види какво е без теб
А за 'нежеланието' му към теб - бъди сигурна, че няма нормално разсъждаващ мъж, който да изпитва сексуално влечение към жена си веднага (или скоро) след раждането на детето им. Най-малкото, той самият още не е много наясно какво се случва, адаптира се към новата ситуация. Да не говорим за очевидностите като кърмене на бебето, не много угледен външен вид, а и ако бебето спи във вашата стая... За подновяване на сексуалния ви живот трябва малко пове4е време и търпение от твоя страна.

Много ви благодаря момичета,
толкова сте мили че ме подкрепихте,че ми писахте.Радвам се че ви има.
Знам че мъжът ми не е лош,даже е много добър,помага,пазарува,чисти,ремонтира....много неща.Сменя памперси и т.н и т.н.Преди беше много сексуален,преди да забременея..
Но аз никога не съм му отказвала....и аз му казах,той секса не е само да си вкараш оная работа нали?
Съжалявам ако съм по-цапната,но е истина нали?
И му казах,че щом не го прави значи не го привличам.
А той,не е вярно,заблуждаваш се. А факта че е така......? С какво доказваш обратното му казвам...
Днес каза ,че ме обича,аз му казах ,просто имам нужда да се чувствам желана,че имам нужда от топлина.
Всичко щяло да се оправи.
Ще видим
А когато ме отблъсква,не мислел че искам това....толкова ли е загубен.
Той като иска,аз не го отблъсквам....
Просто от както забременях и родих,нямам самочувствие.
Преди бях хубава,слабичка,наперена, а сега съм топка лой,с корем,паласки, и едни вимета-жалко че от толкова нерви ми спря кърмата
И кога ще ме пожелае.......когато е вече късно.
Аз му казах,че може и никога да не отслабна,значи ли че още 10 и повече години няма да имаме сексуални взаимоотношения.....?
Абе мани,мани-остави се.
Аз ли сбърках някъде..........

Mamma Mia
намери един ден за себе си, наспи се хубаво, почини си излез с приятелки, остави детенцето на някой близък да го гледа за малко.
Много е гадно това което изпитваш в момента, и аз малко след като родих се чувствах по същият начин като тебе,  но това отмина от самосебе си с течение на времето.
Желая ти да си силна и да преодолееш този неприятен период от живота ти по бързо. Като мине малко време сама ще се чудиш как такива черни мисли са ти минавали през главата изобщо.
Сигурна съм че независимо от няколкото килца в повече  си привлекателна и готина жена. 

Благодаря ти,
тъжното е че няма на кой да го оставя-бебето.Цял ден е невъзможно,
майка ми си гледа нейният живот, а мъжът ми нама родители-починали са.
Детето храня на 3 часа.....просто не се получава.
Като в затвор съм....но явно това е животът на майката
Ще се примирявам.

Хей адашке, не се ядосвай и не се отпускай!
Най-важното е да осъзнаеш че много млади родители минават през такъв период /аз и мъжът ми също/. Хормоните, умората и пълната неадекватност на мъжете при новата ситуация ни кара да виждаме нещата отчайващи.
С времето бебето ще поизрасне, ти ще поулегнеш, а механизма "семейство" ще се посмаже и ще се натъкми към новата ситуация.
До тогава гледай да се владееш и да не взимаш драстични и необмислени решения.
Като си спомня аз какви ги редях на моя, че и на бой му налитах  е цяло чудо, че ме изтърпя и даже тича да ме гони след като правих и сцена с напускане. После като разбрахме,че повечето ни приятелски семейства са минали през същото се смяхме от сърце.

А-а-а и си потърси мамешка компания в района където живееш. Малко биричка под дебела сянка и разговори със сридна душа ще те отпуснат, а и деня ще мине по-леко 

И ние имаме същия проблем. Непрекъснато се дразня на мъжа си, казах му че вече не ми обръща внимание като жена и т.н.Аз също няма на кой да оставя детето (родителите ни са в други градове), а то миличкото е доста ревливо и аз нямам време да си почина, за друго да не говорим. Според мен точно в това е проблема - че не можем да си починем, да се почувстваме нормални хора. И ако ще всички да ме линчуват, чакам да порасне още малко, да спра да го кърмя и да го пратя за една седмица при баба и дядо.  

Bubоlita, съвсем си права, никой няма да те линчува. И ние имаме нужда от малко време за себе си, така ще се почувстваме по-добре, ще вдигнем малко настроението. След такава почивчица и дечицата ще си гледаме по-добре, не е ли така? Да живеят всички майчици! 

Миа, горе главата, ще се справиш със всичко! 

Благодаря ти
Стана ми смешно защото и аз вчера го понабих ,беше към 2 часа през нощта.
Понякога ми е мъчно за него като му налитам на бой,а всъщност най-ми е мъчно за мене си
Права си за мами от квартала.Трябва да потърся,ще пусна нова тема че издирвам мами от моя район.
За биричката също си права,пийвам си.
Благодаря ти още веднъж за подкрепата,
изобщо на всички мами които ми писаха.
Целувам ви

Според мен-няма нужда да оставяш бебето на някого за да релаксираш-има доста неща, които можеш да направиш, за да ти е хубаво и приятно с бебе на ръце! Лично за мен (след като мина първия месец и се поуспокоих, че мога да гледам бебето добре, няма да направя фатална грешка и т.н. ) първите месеци, преди малкия да започне да дава зор да се изправя и да ходи бяха РАЙ!!!
По цял ден митках с него навън по кафетата, познавах всички майки, разхождахме се, пиехме кафета, разглеждахме списания, клюкарехме Не че сега е лошо, напротив, много ми е интересно да си играя с малчо, ама вече не мога да седна на кфе или да си говоря с някого, защото той постоянно върви на някъде, но, това е друга тема.
Дреболин не винаги искаше да седи в количката, но аз си носех слинг (или кенгуро, преди да си направя слинга) и го слагах там като не иска в количката-и пак ми бяха свободни ръцете. В къщи си бях нагласила един фотьойл пред телевизора-отпред табуретка да си вдигам краката, до него масичка. На масата си държах вода, нещо за хапване, списание, лаптопа, дистанционното (телевизора беше с/у мен), одеалце за бебето. Там си кърмех мишката-сядам, слагам една възглавница в скута ми (имам специална възглавница като подкова), бебето на възглавницата, главата му подпряна с навито на руло одеалце. Поставено по този начин ръцете ми оставаха свободни да правя нещо. Кърменето легнала също ми даваше време да си почина-всъщност аз започнах да се наспивам когато започнах да го кърмя легнала. Когато пък съм искала да ям или да се разхождам точно като нададе зор да яде малчо-кърмех го в слинга.
Помисли кои от дневните ти задължения ти тежат най-много, какво ти липсва, какво ти се иска да правиш а не можеш и пиши-можем заедно да измислим начин да стане!
Мисля, че ако ти се почувстваш по-добре и проблема с мъжа ти ще изчезне-ти самата ще се почувстваш секси и той ще се юрне да те преследва Само дето после няма да можем да те отървем

благодаря за информацията    стана ми интересно и се разрових, ето линк с негови книги http://spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%ED%EE%F0%E1%E5%EA%EE%E2
а да препоръчаш някоя във връзка с това което каза?