За контролирането на емоциите да поговорим.

  • 2 102
  • 35
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 400
Амииии, честно казано и аз съм изпадала в конфузни ситуации като тая с колегата и смеха. Трудно ми е да си котролирам емоциите , особенно когато са силни.
Много искам да мога да прикривам... сълзите си примерно. Доста е трудно понякога Thinking

# 16
  • Пловдив / София
  • Мнения: 1 287
Повечето пъти успявам. Аз по принцип много не мога да показвам емоциите си, макар да съм чувствителна. Мн. хора са ми казвали, че първите ми впечатеиния за мен са на по-скоро студена, даже надменна в някои отношения. А това не е нарочно. Просто искам винаги да постъпвам адекватно на обстановката и се страхувам да не засегна някого без да искам. Особено, попаднала в непозната среда, съм коренно различна.

# 17
  • Мнения: 216
Аз немага и неискам като че ли- емоционален човек сам, и държа да си кажа всичко не лъжа и  се старая да не се  преструвам, но когато е неуместна обстановката- се старая тихо да реагирам, защото ако не реагирам- ще ескалира и ще избухна, мисля че е важно за психичното здраве на човек да не таи

# 18
  • Мнения: 2 792
 Да, мога го много добре, стига да искам. Само хора, които ме познават отдавна мога да се усетят по лицето ми, какво точно емоция всъщност изпитвам, особено когато се бъзикам.

# 19
  • Мнения: 118
определено не мога, всичко ми се изписва на лицето  Joy

# 20
  • Мнения: 401
научих се най-сетне да си премълчавам и да не казвам злобни коментари за нещо което ме е издразнило,сълзите си също ги удържам,но така и не мога да се науча да си сдържам гнева-когато нещо изведнъж ме вбеси направо откачам и казвам неща закоито много съжалявам после  ooooh!

# 21
  • София
  • Мнения: 3 249
Емоциите си мога да контролирам до степен да не помръдна дори. Баща ми казваше, че много го дразня с това, само по очите ме познавал (това, когато да речем ми забранеше да излизам някъде като ученичка).

Това обаче ми коства много и от няколко години осъзнавам, че е било само в мой ущърб. Таенето в себе си на прекомерна мъка, гняв или радост не е най-доброто решение.

# 22
  • у дома...
  • Мнения: 3 080
Това обаче ми коства много и от няколко години осъзнавам, че е било само в мой ущърб. Таенето в себе си на прекомерна мъка, гняв или радост не е най-доброто решение.

Аз затова вече не контролирам емоциите си, а си ги показвам. Защото или си неразбран, или си довличаш само терзания и страдания. За гнева говорим. А радостта защо да я контролирам?

# 23
  • София
  • Мнения: 3 249
А радостта защо да я контролирам?

По инерция, както и всичко останало Tired

# 24
  • Мнения: 2 849
Определено не се справям ,в повечето случаи съжалявам след това .Емоционална съм ,кво да се прави . Crazy

# 25
  • Мнения: 503
Контролирам, контролирам и накрая се отприщвам. Имам обаче още един проблем. Понякога реакцията ми е крайно неадекватна или направо противоположна на ситуацията. Например: мякой се удря/пада лошо, а аз се захилвам! А не съм такъв човек. Дали да не се консултирам?

# 26
  • Мнения: 14 133
В повечето случаи успявам да контролирам емоциите си, но има и редки случаи в които не успявам
Peace

# 27
  • Мнения: 4 841
Отрицателните емоции контролирам и още как. Виж, положителните не мога -  като ме напуши смях, хиля се като луда, независимо дали чета нещо в рейса или на друго публично място. Гледат ме странно понякога, ама какво от това  Crazy

# 28
  • Пловдив
  • Мнения: 2 493
Мисля, че само отрицателните емоции трябва да бъдат контролирани.

# 29
  • Мнения: 3 268
Трудно контролирам емоциите си.Чувствителна съм и често плача.

Общи условия

Активация на акаунт