Въпрос относно раждането на бебето

  И да обобщим щастливо..  " Благодаря ти Боже  / който и доколкото те има//  за здравите чеденца, дето си ги  родихме.
   Туукк широка усмивка.
    аз искам още едно, но предпочитам да не се еб ./ Таковата/ м с  Господ  / онзи, от прежденаписаното, който и доколкото го има/  заради напредналите ми години - не, а заради напредналите ми болежки..



  това беше за Лискиното писание. м Даа--..м.

Аз пък винаги съм се чудила защо, лекарите и акушерките така крещят "Дай, дай, още малко, хайде бе момиче" и т.н.
Мислят или наистина в този момент родилките не чуваме 

По въпроса: Не съм - родих с форцепс, но пък си скимтях сериозно преди и след това.Болеше ме 

По тази причина останах много учудена,когато ,след като забременях, научих, че раждането обикновено трае с часове.

( Пък аз на моето раждане крещях с пълно гърло по време на последните контракции.)

Не съм крещяла, просто не ми се викаше. Издавах разни други звуци, които в неболнична обстановка могат да минат и за сексуални

На мен ми е странно колко пот се лее от родилките при изгонването... 
Обикновено докато раждаш не ти дават и глътка вода и като дойде веселата част си тотално обезводнен...
А иначе за викането - виках. Виках, че ще счупя ръката на докторката, ако ми бръкне още веднъж в трътката, за да ми увеличи разкритието. Виках, че ако не го извадят това бебе до 5 минути сама ще се справя (все пак гледам редовно Спешно отделение  ).

Не съм крещяла, бях с Епидурална и болка почти нямаше.
Преди да вляза в клинакиата, мъжа ми искаше да присъства и все ме питаше "Нали няма да ми казваш колко много ме мразиш и че аз съм виновен? " 

И аз като Иса,за да не се чувствам дискриминирана ще пиша тук.
Иначе по темата-гледам през ноща някакви реалити филмчета по тв"Здраве" за раждането в някаква болница.Ами да ви кажа-никой не крещи-нито родилките,нито акушерките и лекарите.Направо да ти се доражда като ги гледаш тези филмчета-семействата са си при тях,веднага дават бебчето,майките не са вързани,дори не са на магарета,а са си в стаите...

Не съм крещяла по време на контракциите,въпреки,4е болките бяха ужасно нетърпими.Мятах се в леглото,пращах мъжа ми през 5 минути да каже на сестрите да си размърдат мазните гъзини и да ми подготвят раждането,тъй като отдавна беше минал момента през 3 минути по една.Накрая от безсилие си изскубах системата,тъй като тя не ми вършеше работа ве4е.
После дойде една 4ужденка акушерка,извика анестезиолог,сложиха ми епидурал.Добре,4е го направи,тъй като ина4е щеше да е "сухо раждане" и със сигурно не само,4е щях да крещя,ами и прозорците щяха да се с4упят в родилна зала.
Тези без епидурал ги слушах,виеха,не крещяха,издаваха някакви животински звуци от болки(и безсилие сигурно).

Нито крещях, нито пот с литри се лееше от мен.

На мен ми казаха, че ако се напъвам така идиотски, само могат да ми изхвръкнат очите ... 

Аз бях убедена че съм била много мирна и тиха, но мъжът ми месеци по късно ми каза че хич не е било така, чак му е било неудобно от акушерките

Мен да питаш - ТО НАЙ-МНОГО БОЛИ!

единственото време когато на ум се заричах да не му давам на мъжа си повече беше като излизаше бебето. И болеше много.
Контранциите не ги усетих с второто си раждане. Отидох в родилното в последния момент, защото не бях осъзнала, че раждам.
С 3-тото "раждах" 2 часа - по време на контракциите си приказвах с мъжа си, с персонала, изгонването обаче на бебето си болеше и си ВИКАХ на воля.
Но аз и съм раждала тези си 2 деца без лекарка намеса - в смисъл  лекар не ме е пипал, докато главата на бебето не излезе. Гледаха ме отстрани, следяха да не легна по гръб/защото тогава ще почнат да болят контракциите/ и чакаха. Без прегледи и притеснения. Та си мисля, че ако се остави всичко на майката природа момента, който трябва да боли си е изгонването.След 2рото си и 3тото раждане 5 минути след раждането си вземах душ и след 2 часа вече ме пускаха да си ходя у дома.  Болка след раждането нямах АБСОЛЮТНО никаква - нито шевове, нито разкъсвания. Бях изпълнена с енергия - въобще не бях уморена.

Първото си дете раждах "по каналния ред" - легнала по гръб, сред непознати, без близки хора. Болката когато бебето излизаше я нямаше - аз бях толкова уморена от всичката болка на контракциите...после 3 седмици неможех да си седна на дупето - толкова беше травмирано "от неболене". Имах и сумати и външни и вътрешни шевове. Да не забравя и това, че някаква умна акушерка ми проверяваше разкритието постоянно точно когато имах контракция и умирах от болка. На всичкото отгоре и кървях от влагалището още преди да излезе бебето. След раждането бях като пребита - много уморена. Следващите дни имах и мускулна треска.

И 3те ми деца са роди без упойка ако това има някакво значение.

По време на контракциите пъшках, охках, че и си поревах малко, ама чак да съм пищяла и крещяла -не.
Във филмите прекаляват според мен и то доста, незнам що така 

Аз като стигнах до напъните и ме замъкнаха в операционната за секцио. Та не съм много наясно колко боли изгонването на плода. Но кръстницата ми е разказвала как докато раждала дошло едно момиче, рускиня предполагам, уж още малко разкритие й трябвало, уж се разкарвала по коридора за да й е по-леко, а по едно време клекнала, хванала се за перилата на стълбите и викнала "Ах, твою мать!" (предполагам, че руският ми не е точен). Всички акушерки започнали да крещят: "Докторе, бебето излиза!" 

Сега е момента да се изфукам, не че не съм се фукала. Второто го родих за половин час, без да издавам звук, в понеделник, беше първото раждане за деня- 4 и 200 без шеф и кройка, без упойки, защото цъфнах с голямо разкритие в родилното. Мъжът ми беше на опашката за кафе, когато се обадих да му кажа, стъписах го, човека се беше подготвил да чака до обяд. Целият израждаш ме екип ме посещаваше, да ме види как сме, какво сме, не съм платила и лев, но съм все призната от медицински лица как държа на болка и за други неща.