Много е гадно, аз съм се задавяла с извара сама у нас. Бях толкова гладна, че си натъпках устата до горе с любимата ми кашкавалена извара. Вярвате или не видях си живота на лента, тялото ми се парализира и не знам откъде намерих сили си бръкнах с половината ръка в устата и извадих заседналата храна.
- Публикувана: 26 юли 2007, 12:49 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2007, 13:52 ч.
за задaвянето с храна
Не знам дали можеш да си помогнеш сам при задавяне. Това което се прави по принцип е потупване или стискане на ребрата с цел да издишаш рязко и с въздуха да изхвърлиш кавото те е задавило.
Лошото е че в такъв случай хората почват да се задушават и се опитват да вдишат...
Друго което се прави е трахеотомия, но то е в случай че си глътнал твърдо парченце.
Ако си нагълтал течност е друго...
Лошото е че в такъв случай хората почват да се задушават и се опитват да вдишат...
Друго което се прави е трахеотомия, но то е в случай че си глътнал твърдо парченце.
Ако си нагълтал течност е друго...
Ако търсиш информация, в книгата на Др Спок е обяснено какво се прави при малки и при по-големи деца. Прочети тези страници от нея, има и много хубави картинки, които няма как да обясня. Разгледай я за собствено спокойствие.
Каквото и да прочетеш обаче, в реален момент най-важно е да действаш хладнокръвно. Моят син се е давил с плод. В това време въобще нямах друга мисъл в главата си, освен, че трябва да направя нещо. Хич не съм опитвала да си припомня прочетеното от книгата или да търся какво е било то. По-късно лекарят ми каза, че съм действала по най-правилния начин (за нашата ситуация) като безогледно съм му бръкнала в устата и съм извадила храната, въпреки, че с нокти и пръстени съм го наранила. Това много ме изненада, до преди това мислех, че съм реагирала много тъпо. Иначе съм от страхливите, не знам как се овладях и реагирах по-адекватно от таткото. Доста време след като детето изрева и започна да диша треперих като лист и не можех да се съвзема от стреса. Дано не ти идва до главата, но дойде ли, ще разбереш как можеш да се мобилизираш заради детето (и аз мислех, че в такава ситуация не мога да запазя самообладание).
Каквото и да прочетеш обаче, в реален момент най-важно е да действаш хладнокръвно. Моят син се е давил с плод. В това време въобще нямах друга мисъл в главата си, освен, че трябва да направя нещо. Хич не съм опитвала да си припомня прочетеното от книгата или да търся какво е било то. По-късно лекарят ми каза, че съм действала по най-правилния начин (за нашата ситуация) като безогледно съм му бръкнала в устата и съм извадила храната, въпреки, че с нокти и пръстени съм го наранила. Това много ме изненада, до преди това мислех, че съм реагирала много тъпо. Иначе съм от страхливите, не знам как се овладях и реагирах по-адекватно от таткото. Доста време след като детето изрева и започна да диша треперих като лист и не можех да се съвзема от стреса. Дано не ти идва до главата, но дойде ли, ще разбереш как можеш да се мобилизираш заради детето (и аз мислех, че в такава ситуация не мога да запазя самообладание).
Аз съм пробвала нещо, което струва ми се работи (дай Боже да не ми се налага да го практикувам обаче).
Като не можеш да дишаш през устата, СПИРАШ УМИШЛЕНО да си мърдаш гръдния кош и дишаш ПРЕЗ НОСА- бавно и поемайки въздуха ПРЕЗ ДИАФРАГМАТА.
Не знам дали го обясних добре, но стискаш гръдните мускули и не се опитваш оттам да дишаш, а с долната част на диафрагмата и през носа.
Като не можеш да дишаш през устата, СПИРАШ УМИШЛЕНО да си мърдаш гръдния кош и дишаш ПРЕЗ НОСА- бавно и поемайки въздуха ПРЕЗ ДИАФРАГМАТА.
Не знам дали го обясних добре, но стискаш гръдните мускули и не се опитваш оттам да дишаш, а с долната част на диафрагмата и през носа.
Препоръчани теми