Здравей, Росене!
Много време ти отне да събереш кураж,
да напишеш постинг. Поздравления!
- Публикувана: 26 юли 2007, 17:01 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2014, 16:51 ч.
Помощни училища- какво мислите за тях?
Здравей, Росене!
Много време ти отне да събереш кураж,
да напишеш постинг. Поздравления!
Отдавна го/я забелязах че чете,но не пишеше. 
Здравейте. Тема която много ме вълнува.Аз съм от Варна опитах моя син да го дам в обикновено СОУ опитвах не една а цели 3год. две в предучилищна 1 в първи клас.Ресурсната му учителка беше супер имаше личен асистент който да го придружава всички се отнасяха с разбиране от директорката до учителя му но той не свикна.Има хидроцефалия ,епилепсия и изоставане в развитието си ,много е нервен хленчещ и крещящ и с 30 деца познай какво става не може и един час да изкара изнервя се писъци ревове кошмар.За мое най-голямо съжаление не се получи.И сега на къде.Той вече е на 9 год, до сега никъде не свикна както ви казах и аз естествено си го гледах у дома не мога да разчитам на никого майка е също инвалид. Тази година за капак и се развеждам.И сега питам аз къде да го дам това дете аз трябва да ходя на работа нали и трябва да ядем .Обиколих всички възможни училища във Варна помощното под всякаква критика а и той изобщо не е самостоятелна единица.Ходих в инспектората там ми предложиха на индивидуална програма у дома е той като е у дома нали и аз трябва да съм там.Ходих в един дневен център там битовите условия добри но едно,че няма места , а и всички са омесени от 22год до 7 и не ми се стори много удачно.
Видях се в чудо Варна голям град а да няма едно добро училище за деца които не мога в СОУ в каква държава живеем нали всеки има право на образование а за моя син няма училище.
Някои може да ме осъдят но му извадих едно ЛКК, че има очен проблем и ще го дам в училището за деца с нарушено зрение в групите с множество увреждания и ще работят индивидуално с него и 8часа ще е на училище, и не съм само аз там има доста деца които не са ба за там но няма къде просто другаде няма.И зам.директорката с която говорих е на ясно но знае жената че наистина няма къде.
Един проблем няма горкия и аз го изкарах че има, абсурдна държава.
Та да си дойда точно на темата зависи от детето то ще си покаже къде се чувства добре,ако не може в СОУ не е задължително ако помощното училище е добро защо не.Но те трябва да се променят и да станат нещо като детските градини но за големи в малки групи и с индивидуална работа, това му трябва на моя син а и знам че и на много други по добре вместо да стои у дома и да се изолира съвсем и аз покрай него.
А някой по горе каза че го било срам или нещо неприятно че детето учи в помощно училище е това е типично български манталитет не виждам нищо срамно в болестта на всеки може да се случи.
Поздрави на всички дано не ви досадих, че много писах.
Видях се в чудо Варна голям град а да няма едно добро училище за деца които не мога в СОУ в каква държава живеем нали всеки има право на образование а за моя син няма училище.
Някои може да ме осъдят но му извадих едно ЛКК, че има очен проблем и ще го дам в училището за деца с нарушено зрение в групите с множество увреждания и ще работят индивидуално с него и 8часа ще е на училище, и не съм само аз там има доста деца които не са ба за там но няма къде просто другаде няма.И зам.директорката с която говорих е на ясно но знае жената че наистина няма къде.
Един проблем няма горкия и аз го изкарах че има, абсурдна държава.
Та да си дойда точно на темата зависи от детето то ще си покаже къде се чувства добре,ако не може в СОУ не е задължително ако помощното училище е добро защо не.Но те трябва да се променят и да станат нещо като детските градини но за големи в малки групи и с индивидуална работа, това му трябва на моя син а и знам че и на много други по добре вместо да стои у дома и да се изолира съвсем и аз покрай него.
А някой по горе каза че го било срам или нещо неприятно че детето учи в помощно училище е това е типично български манталитет не виждам нищо срамно в болестта на всеки може да се случи.
Поздрави на всички дано не ви досадих, че много писах.
Здравей, Росене!
Много време ти отне да събереш кураж,
да напишеш постинг. Поздравления!
Отдавна го/я забелязах че чете,но не пишеше. Я-е...........Росен ,привет!Идеята на този подфорум беше повече специалисти като теб да се престрашат да пишат.Вие изнасяте тази интеграция на плещите си ,сигурна съм че има какво да споделиш.
Здравеите!На мен кураж не ми липсва,но все още се чувствам несигурна във водите на морето наречено интеграция.Като специалист,работил в ПУ,а сега в РЦ смея да твърдя,че интересите и ПОТЕНЦИАЛА на вашите-наши деца са определящи,а отговорността-обща.Трябва много силно да пожелаем това,което искаме,за да може то да се случи!Нека има ПОДПОМАГАЩО УЧИЛИЩЕ от ЕВРОПЕИСКИ тип и по европеиски подпомагани деца със СОП в масото училище ,а кое е по-доброто-времето съвсем скоро ще покаже! 
Здравейте. Тема която много ме вълнува.Аз съм от Варна опитах моя син да го дам в обикновено СОУ опитвах не една а цели 3год. две в предучилищна 1 в първи клас.Ресурсната му учителка беше супер имаше личен асистент който да го придружава всички се отнасяха с разбиране от директорката до учителя му но той не свикна.Има хидроцефалия ,епилепсия и изоставане в развитието си ,много е нервен хленчещ и крещящ и с 30 деца познай какво става не може и един час да изкара изнервя се писъци ревове кошмар.За мое най-голямо съжаление не се получи.И сега на къде.Той вече е на 9 год, до сега никъде не свикна както ви казах и аз естествено си го гледах у дома не мога да разчитам на никого майка е също инвалид. Тази година за капак и се развеждам.И сега питам аз къде да го дам това дете аз трябва да ходя на работа нали и трябва да ядем .Обиколих всички възможни училища във Варна помощното под всякаква критика а и той изобщо не е самостоятелна единица.Ходих в инспектората там ми предложиха на индивидуална програма у дома е той като е у дома нали и аз трябва да съм там.Ходих в един дневен център там битовите условия добри но едно,че няма места , а и всички са омесени от 22год до 7 и не ми се стори много удачно.
Видях се в чудо Варна голям град а да няма едно добро училище за деца които не мога в СОУ в каква държава живеем нали всеки има право на образование а за моя син няма училище.
Някои може да ме осъдят но му извадих едно ЛКК, че има очен проблем и ще го дам в училището за деца с нарушено зрение в групите с множество увреждания и ще работят индивидуално с него и 8часа ще е на училище, и не съм само аз там има доста деца които не са ба за там но няма къде просто другаде няма.И зам.директорката с която говорих е на ясно но знае жената че наистина няма къде.
Един проблем няма горкия и аз го изкарах че има, абсурдна държава.
Та да си дойда точно на темата зависи от детето то ще си покаже къде се чувства добре,ако не може в СОУ не е задължително ако помощното училище е добро защо не.Но те трябва да се променят и да станат нещо като детските градини но за големи в малки групи и с индивидуална работа, това му трябва на моя син а и знам че и на много други по добре вместо да стои у дома и да се изолира съвсем и аз покрай него.
А някой по горе каза че го било срам или нещо неприятно че детето учи в помощно училище е това е типично български манталитет не виждам нищо срамно в болестта на всеки може да се случи.
Поздрави на всички дано не ви досадих, че много писах.
Видях се в чудо Варна голям град а да няма едно добро училище за деца които не мога в СОУ в каква държава живеем нали всеки има право на образование а за моя син няма училище.
Някои може да ме осъдят но му извадих едно ЛКК, че има очен проблем и ще го дам в училището за деца с нарушено зрение в групите с множество увреждания и ще работят индивидуално с него и 8часа ще е на училище, и не съм само аз там има доста деца които не са ба за там но няма къде просто другаде няма.И зам.директорката с която говорих е на ясно но знае жената че наистина няма къде.
Един проблем няма горкия и аз го изкарах че има, абсурдна държава.
Та да си дойда точно на темата зависи от детето то ще си покаже къде се чувства добре,ако не може в СОУ не е задължително ако помощното училище е добро защо не.Но те трябва да се променят и да станат нещо като детските градини но за големи в малки групи и с индивидуална работа, това му трябва на моя син а и знам че и на много други по добре вместо да стои у дома и да се изолира съвсем и аз покрай него.
А някой по горе каза че го било срам или нещо неприятно че детето учи в помощно училище е това е типично български манталитет не виждам нищо срамно в болестта на всеки може да се случи.
Поздрави на всички дано не ви досадих, че много писах.
Напълно си права Deina!!! И за държавата, и за манталитета и за всичко! Аз също съм от Варна и имам дете с увреждания. Опитах да запиша дъщеря си в 3 детски градини, но не я приеха. Гледам си я в къщи и расте изолирана.
От два месеца сме в чужбина с надеждата да намерим място, където ще е сред други деца и ще работи със специалисти. Още сме до никъде, защото все пак има определени процедури, които трябва да се минат за да бъдем насочени към определено детско заведение. Но поне имаме някаква надежда...
Да бъде или да не бъде - това е въпроса ? Защо да бъде ? И ако бъде - как точно да бъде ?! И ако не бъде - какво да бъде ?! И туй , което бъде - какво точно ще бъде ?! И аз като човешка единица с потребности , образование и опит къде ще бъда ?! А децата , за които искам и съм обучена да се грижа и обучавам - къде и как ще бъдат ?!....... Не се правя на интересна , това са въпроси , които са ме карали да не спя нощи на ред , да страдам и да се чувствам ненужна . И колегите ми също ! Това , в което съм дълбоко убедена е , че има място за всички под слънцето на образователната ни система - няма воля , твърди се , че няма пари , в което не вярвам , няма политик с дупце да ни попита - родители , учители и да действа ! Помощното училище отвращава с неугледната си , трагична материална база и наличието на много деца от малцинствата - с тоже такъв вид ! Масови паралелки с ресурсно подпомагане привличат с надеждата , че приобщеното дете ще преодолее проблема бързо и без коментарии в обкръжаващата семейството среда . Професора , който ми преподаваше клиника на олигофренията ни разказваше за това как са поставени нещата в Швейцария - всички деца влизат в училището през една врата - разделението е след входа ! Класните стаи са една до друга . В едната тече час по математика - материала е съобразен с възможностите им и в другата така ! В едната преподава учител математик и в другата , но е и олигофренопедагог !Презумцията била - да не се срамуват родителите , че детето им учи някъде на специално място , а и детето учи според възможностите си , играе , забавлява се , общува с всички деца . 13г бях учител в помощно училище , от 1г. съм ресурсен учител - много достойни колеги нямат този шанс и отпадат от системата , а имат още сили и желание да работят с увредени деца - искат , децата ги обичат - родителите са без избор - ресурсно , помощното се закрива ! При нас е така ! Спестяват се заплати , консумативи , попълват се бройки в масовото училище , без там учителите да са подготвени да посрещнат в часа си "моите" деца ! Ако са тихи , ако не пречат , ако ..... може - те и без това ще преминат , нямат нужда и от оценки даже - пък колко му е да се натъмани един тест ! Ами , ако са лесно възбудими , ако не умеят да се вкаменяват на чина , ако не могат сами да се обслужват , ако получат припадък ? Къде - помощното училище го закриха - значи в къщи - значи мама автоматично спира работа , детето се изолира - на кого помага това , на кого се спестяват пари за учители и помощен персонал?!?! На държавата - глупости ! Правим мама асистент със заплата , детето с пенсия след пълнолетие , до като е живо и какво си е спистила .... Ако можеше по-тежко увреденото дете , но с възможности да бъде обучавано от квалифициран персонал , завърши своето образование в помощно училище - мама ходи на работа , плаща си данъците , детенцето овладее професия адекватна за възможностите си - работи в защитена среда и печели собствени пари - нима няма да е по-добре за всички . Защо трябва да се открива топлата вода , защо трябва с лека ръка да се закриват институции доказали се във времето ? Нека да се обновят , нека да се погледне на тях през призмата на съвременния живот и те да са полезни на тези , които имат нужда от тях . Помните приказката , в която царят заповядал да убият старците - е , аз искам да кажа - не убивайте нашите старци - помощните училища - в тях има мъдрост , в тях има живи хора , на които им пука за нашите - ваши деца !
Има много верни неща в това, което си писала. (Ще пропусна, че ми настръхва косата, когато прочета специалист от системата да употребява думи излезли от употреба от години- олигофренопедагогика- няма такова нещо.) Това е- да- трябва да има такива училища, които да предоставят алтернатива на децата и родителите. Казвам го да 999 път. Но както си писала това трябва да е адекватна форма, а не на всякъде сега съществуващите помощни училища са адекватна форма. Апропо- ти като ресурсен учител си този, който трябва да работи с колегите си в масовото училище, за да създадеш подкрепящата среда за децата със СОП. Това зависи от теб и е изцяло съвместимо със зъдълженията ти.
Мили ресурсни учители,
Успех в работата ви и обичайте децата! Защото те са деца като вашите. Мислете от тяхно име, а не от свое.
Мили ресурсни учители,
Успех в работата ви и обичайте децата! Защото те са деца като вашите. Мислете от тяхно име, а не от свое.
Здравейте,всички форумци 
Аз съм детски възпитател в частна детска градина.Децата там са разделени на няколко групи(големи и малки : 1-3 год; 3-6 год.) Аз работя при малките от 1-3 годишна възраст,най-вече се занимавам с отглеждането на най-малките,тези който не могат да ходят,ядат и да приказват-БЕБЕТАТА
Няма по-прекрасни създания от тях,много си обичам работата,а за самите деца любовтта ми никога няма да свърши.
Така по темата,от няколко дни при мен е детенце със Синдрома на Даун.
Синдрома не е е силно изявен на външен вид,детето е на 1 година и 3 месеца.Няма такова прекрасно и мило създание като него.Една негова усмивка е по-скъпа и от най-скъпоценият камък.Когато майката дойде да говори за записването на детето,тя разказа своята история. 13 години не е могла да забременее и когато това се случило,детето се е родило със Синдрома на Даун,но те не се отказали ,а продължили да се борят и продължават сега
При разговора си с един лекар,той ги посъветвал детето да бъде записано в нормална среда,а не в специализирана.То е в такава възраст ,в която усвоява много неща.В нормалната среда с другите деца ще се научи и ще гледа от тях ,така по-бързо ще усвой нормалните навици и ще свикне да бъде от малък в такова общество.А ако е специализирани места,всички покрай него ще са с проблеми,ще се чувстват по-различни и ще е по-трудно.Децата при мен са прекалено малки за да видят разлика м/у него и тях,така че то няма да се чувства по-различно.Понякога работата ми е много трудна,сега с него се усложнява много повече,но откакто е при нас денят ни стана много различен и по-смислен Полагам и давам всичките си грижи,усилия и любов на него,в момента най-много искам да успеем в това начинание което сме поели,ние като педагози и родителите му.Успех пожелавам на всички заели се да помагат така както ние.
Един малък съвет: Ако детето на Ваши близки или Вашето има някакви проблеми,не правете грешката да го записвате в специализирани места,така то ще се чувства по-комплексирано сред другите като него,няма да свикне така на нормалните неща от живота,отколкото в нормалната среда.
Успех на всички родители и близки на такива семейства
Аз съм детски възпитател в частна детска градина.Децата там са разделени на няколко групи(големи и малки : 1-3 год; 3-6 год.) Аз работя при малките от 1-3 годишна възраст,най-вече се занимавам с отглеждането на най-малките,тези който не могат да ходят,ядат и да приказват-БЕБЕТАТА
Няма по-прекрасни създания от тях,много си обичам работата,а за самите деца любовтта ми никога няма да свърши.Така по темата,от няколко дни при мен е детенце със Синдрома на Даун.
Синдрома не е е силно изявен на външен вид,детето е на 1 година и 3 месеца.Няма такова прекрасно и мило създание като него.Една негова усмивка е по-скъпа и от най-скъпоценият камък.Когато майката дойде да говори за записването на детето,тя разказа своята история. 13 години не е могла да забременее и когато това се случило,детето се е родило със Синдрома на Даун,но те не се отказали ,а продължили да се борят и продължават сега
При разговора си с един лекар,той ги посъветвал детето да бъде записано в нормална среда,а не в специализирана.То е в такава възраст ,в която усвоява много неща.В нормалната среда с другите деца ще се научи и ще гледа от тях ,така по-бързо ще усвой нормалните навици и ще свикне да бъде от малък в такова общество.А ако е специализирани места,всички покрай него ще са с проблеми,ще се чувстват по-различни и ще е по-трудно.Децата при мен са прекалено малки за да видят разлика м/у него и тях,така че то няма да се чувства по-различно.Понякога работата ми е много трудна,сега с него се усложнява много повече,но откакто е при нас денят ни стана много различен и по-смислен
Полагам и давам всичките си грижи,усилия и любов на него,в момента най-много искам да успеем в това начинание което сме поели,ние като педагози и родителите му.Успех пожелавам на всички заели се да помагат така както ние. Един малък съвет: Ако детето на Ваши близки или Вашето има някакви проблеми,не правете грешката да го записвате в специализирани места,така то ще се чувства по-комплексирано сред другите като него,няма да свикне така на нормалните неща от живота,отколкото в нормалната среда.
Успех на всички родители и близки на такива семейства
yosarian - не думата те кара да настръхваш , а това , което е скрито зад нея . Аз съм олигофренопедагог с НУП и се гордея с професионалната си титла - това пише на дипломата ми , това пише на учебниците , по които съм учила- аз нямам проблем с думите . Проблем имат всички , които се опитват да преиначат и прикрият нещата с каквито им е удобно формолировки . Наричай ме както ти е удобно , но не ме карай да се преименувам сама - времената на насилствена смяна на имена отмина и не донесе нищо хубаво .Позволявам си да направя тази аналогия , заради грубото и некомпетентно вмешателство на държавата тогава и сега . Прекръствайки турците тогава - нима те станаха по-малко турци , прекръствайки ни на ресурсни - нима не поискаха дипломата ми за олигофренопедагог ?!? Схемата за закриване на помощните училища е ясна и безпощадна - липсата на деца в масовите паралелки и "липсата" на пари в системата . Да вземем от едното място , да прехвърлим на другото , да отпуснем по 1 учител на х- бр. ученици - да им помага там от каквото имат нужда и хоп готово . А , и да не забравяме - яхвайки желанието на родителите децата им да не са дамгосани ще облечем всичкото това в целофана на влизането в ЕС и ....всичко е 6 ...да , ама не ! Необходимо ли е да разказвам , колко доклади на министерството отчетоха проведени конференции , семинари , обучителни мероприятия на учителите от помощните и масовите училища във връзка с интеграцията - БЕЗ ДА СА ПРОВЕДЕНИ ТАКИВА ! Някой там си играе със съдбите на деца , родители и учители , някой там се облагодетелства , че е извършил нещо много значимо - да , ама не ! Мен никой не ме е обучавал да бъда ресурсен учител , с какво право ще се изисква от мен да съм първа инстанция в масовото училище в което съм разпределена - каква съм аз , че да обяснявам на директор и колеги тяхната нова роля в процеса на интеграция , защо да губя време за тях и да лиша децата от внимание - да се погрижи този , който го е измъдрувал ?!? Или ресурсен център или безработна такава ми е била алтернативата . Никой вси още не ме е убедил , че само интегрираното обучение е панацеята за деца и родители ! Политиците нямат воля да съхранят старото и да надградят ново , така че деца и родители да имат многовариантни възможности , такива , от които да изберат най-доброто за децата и за себе си . Нямат воля , защото нямат интерес , волята и мисълта им е заета със собственият им такъв . Колко се говореше за създаването на дневни центрове към общините - направиха се тогава , когато кметовете видяха възможност с минимум усилия и средства , да извлекат максимум политически дивидент . Няма смисъл тук да се надприказваме , кое да остане , кое да умре и какво да бъде - ясно е , че обществото има нужда от разнообразни форми на обучение и отглеждане на децата - трябва ясно и силно да го заявим и да го изискаме от държавата , без да оставяме варианти за измъкване . Тя ни го дължи ! Тя ни дължи и отговори на въпроса защо се раждат толкова увредени деца и защо хиляди семейства не могат да имат въобще ! Тя дължи и отговор на хилядите семейства от малцинствата - къде и как да се обучават техните деца , какви са ползите и какви са загубите , ако децата им не учат ! Процесите , които протичат , проблемите , които има за решаване изискват себеотдаване , широта на погледа , професионализъм , спокойствие , обновление , не унищожиние !
Това мисля аз- не харесвам идеята за помощно училище! Не харесвам изкривеното мислене на работещите там. Не харесвам напъните на всяка цена да бъдат спасявани тези институции.
Да попитам всички, които са против ПУ-посещавали ли сте такова, присъствали ли сте на занятия, следили ли сте процеца на обучение на дете с УИ в такова училище? Кое по-точно смятате за "искривено мислене"?
Пепи Чачева е написала доста от нещата,които мисля...
Може би е добре да прочетеш и другите ми мнения в темата и ще разбереш какво искам да кажа.
А вие защо не искате да разберете, че има хора, които държат децата им да учат в масово училище- това е тяхно право. И вместо да обяснявате колко обичате децата, но няма да си мръднете пръста за създаването на подкрепяща среда в масовото училище как да ви харесвам. Не искам да обобщавам и е ясно защо- има хора и хора, както има и училища и училища. Не си сигурна дали във всички помощни училища е като в твоето. Не си сигурна дори дали в съседната стая атмосферата е като в твоята учебна стая.
Като говорим за изкривено мислене...
Каква си ти- ами ти си човека,който казва, че обича децата, ама нещо аргумнети в полза на тази обич? Ето затова казвам, че хора от системата на помощните училища са лоши ресурсни учители. Защото приемате това като притискане до стената, работа от няма и къде, приемате го като падение, а не като развитие. Не сте полезни на децета с такова мислене. И щом вън от помощното училище вие се нуждаете от интегриране, то означава, че не сте готови да интегрирате нашите деца. А щом не сте готови да интегрирате деца в естествената им среда- какво изобщо правите в помощните училища по въпроса.
Извинете моля. Афектирана съм. Но това мисля и е ясно защо. Не ми отговаряйте - тази тема повече няма нито да чета, нито съответно да отговарям на провокативни мнения.
А вие защо не искате да разберете, че има хора, които държат децата им да учат в масово училище- това е тяхно право. И вместо да обяснявате колко обичате децата, но няма да си мръднете пръста за създаването на подкрепяща среда в масовото училище как да ви харесвам. Не искам да обобщавам и е ясно защо- има хора и хора, както има и училища и училища. Не си сигурна дали във всички помощни училища е като в твоето. Не си сигурна дори дали в съседната стая атмосферата е като в твоята учебна стая.
Като говорим за изкривено мислене...
Мен никой не ме е обучавал да бъда ресурсен учител , с какво право ще се изисква от мен да съм първа инстанция в масовото училище в което съм разпределена - каква съм аз , че да обяснявам на директор и колеги тяхната нова роля в процеса на интеграция , защо да губя време за тях и да лиша децата от внимание - да се погрижи този , който го е измъдрувал ?!?
Извинете моля. Афектирана съм. Но това мисля и е ясно защо. Не ми отговаряйте - тази тема повече няма нито да чета, нито съответно да отговарям на провокативни мнения.
Да попитам всички, които са против ПУ-посещавали ли сте такова, присъствали ли сте на занятия, следили ли сте процеца на обучение на дете с УИ в такова училище? Кое по-точно смятате за "искривено мислене"?
родителите са без избор - ресурсно , помощното се закрива ! При нас е така ! Спестяват се заплати , консумативи , попълват се бройки в масовото училище , без там учителите да са подготвени да посрещнат в часа си "моите" деца ! Ако са тихи , ако не пречат , ако ..... може - те и без това ще преминат , нямат нужда и от оценки даже - пък колко му е да се натъмани един тест ! Ами , ако са лесно възбудими , ако не умеят да се вкаменяват на чина , ако не могат сами да се обслужват , ако получат припадък ? Къде - помощното училище го закриха - значи в къщи - значи мама автоматично спира работа , детето се изолира - на кого помага това , на кого се спестяват пари за учители и помощен персонал?!?! На държавата - глупости ! Правим мама асистент със заплата , детето с пенсия след пълнолетие , до като е живо и какво си е спистила .... Ако можеше по-тежко увреденото дете , но с възможности да бъде обучавано от квалифициран персонал , завърши своето образование в помощно училище - мама ходи на работа , плаща си данъците , детенцето овладее професия адекватна за възможностите си - работи в защитена среда и печели собствени пари - нима няма да е по-добре за всички
Извинявам се грубия тон ,но ти знаеш ли колко от пишещите тук и не само не са ЛА на децата си и не получават нищо за това ,че се грежат по -най-добрия начин за тях. Дори морална подкрепа. Дали някои треперящ за заплатата си в помощното училище е будувал нощи за да мисли ще успея ли да купя лекарствата,да го заведа на рехабилитация и да набавя учебниците. Едвали. Защо всички ги е страх за мястото и мизерната им заплатка а не положат минимални усилия и покажат,че наистина ги е еня за нашите деца? Едно е да напишеш ,че се гордееш с дипломата си и обичаш нашите различни деца
. Аз съм олигофренопедагог с НУП и се гордея с професионалната си титла - това пише на дипломата ми , това пише на учебниците , по които съм учила- п
За съжалание не познавам дете учило в помощно училище да има самочувствието на моето дете което въпреки трудностите учи в нормалното. За много от децата с увреждане това самочувствие е равнозначно но половин оздравяване. И накрая само ще кажа че ако си родител на различно дете ще мислиш и по малко по-различен начин.
Съжалявам , че намирате противостояние във вашите тези и моите думи . Аз и моето образование сме продукт на пазара на труда .Чувствата са нещо друго - те не са задължителни , но при мен са факт , както и при колегите ми . Много сте гневни , разбирам ви и съчувствам за проблемите ви , но единственото , с което мога и искам да помогна е именно професионалната ми подготовка . Много неща съм научила в университета , но още повече в помощното училище . Разбирам , че сте огорчени от старата система и ви се иска да зачеркнете всички от нея и да стъпите на нещо съвсем ново , но масовото училище не е готово за децата с проблеми и е факт , че не ги искат - затова приобщават нас , хората , които до вчера са били техни учители . Изкарах една изключително тежка учебна година , не децата са ми дотежали , напротив , а колегите от масовото училище . Срещу такава стена от съпротива , нежелание за съпричастност , безхаберие към болката , неизпълнение на професионалните задължение към ученици , които не са по-различно от останалите ...... нямам думи да коментирам просто . Имам дете , което е влязло само за 1 уч. час за цялата уч. година и никой , дори директора не пожела да съдейства - ако припаднело щяло да стресира останалите !?! Детето по най-бездушен начин не бе допуснато до останалите деца , а седя цяла година в кабинета при мен . Ще реагирате и ще кажете защо на всяка цена не съм се преборила - знаете как е на война , даваш 1 жертва , спасяваш останалите - питате ли ме как направихме с майката този компромис ?! Войната в масовото училище е жестока - виждаш как едни незнаещи и неможещи да реагират адекватно колеги си запазват класовете и раб. места , а тези от помощното училище - отлично подготвени са аут . Сърцата ни плачат , когато видим как се отнасят с нашите деца - почти не е работено с тях в клас , ако не бяхме ние ресурсните , уч. им година щеше да е загубена . Не съм си позволила да се ядосам нито веднъж , макар , че ситуации колкото искаш - ако аз съм депресирана и неадекватна за работа това вреди само и единствено на децата . И на мен ми тежи да говоря за тези неща , влязох в този форум заради вас , децата и най-накрая за себе си - исках да разбера повече за проблемите ви , за изискванията ви и да получа съвети - не да се карам и да бъда обиждана . Смятам че вие родителите , ние специалистите и децата сме на една страна в битката за интеграция . Вие поискахте тази промяна , отвоювате я всеки ден , ние я осъществяваме на практика . Смятам , че не може да се каже кой дава повече . Вие давате чувства , енергия и сърцата си , защо мислите , че аз не жертвам същото ? Да , аз получавам пари срещу това - това е професията ми , не съм машина и като изляза от училище не мога да изключа - давам на децата знания , умения , грижа се за живота им , приятни моменти и това ме изцежда емоционално . Никога не съм забравяла за родителите - винаги съм се стремила да вдъхна спокойствие - да отидат на работа , че лекарствата ще са дадени , че детето ще е нахранено , че ще е обслужено и обучавано . Не искам да се изкарам перфектна , но видях с очите си как колеги от масовото уч-ще нехаят за нуждите на децата , това в помощното никога не се е случвало . Благодарна съм на тази 1 г. , в която работих като ресурсна - разбрах , че зная и умея неща , които съм мислила , че всички учители могат , но не е така . Аз не се срамувам от дете с проблеми , виждам човешкото и имам сърце да го обичам и да работя с него . Умея да реагирам при проблеми , без от това да правя трагедии . Каквато и да е съдбата ми , каквото и да решат началниците ми утре , аз знам , мога и умея да съм от полза на деца с проблеми . Имам професия , която няма да заменя с друга . Имам за какво да съм благодарна на помощното училище !