Как бихте предпазили бракът си от навика?

С обич и даване на лично пространство и свобода.

Вече нищо не правя по въпроса. И ентусиазмът е до време.

И това е вярно. С годините ти писва да вървиш срещу течението и просто се оставяш да те носи.

Ренка, много добро сравнение! 
И като го проумее човек това, вижда колко е по-приятно по течението.

Точна рецепта няма. Всеки сам си забърква любовните билките , а дали ще има ефект  времето ще покаже.

Това, че излизате поотделно не значи,че вкъщи няма рутина.По-скоро трябва да имате повече преживявания заедно,но разнообразни-на различни места и с различни хора,за да преоткривате постоянно човека до себе си и да го виждате в различна светлина. Това е по-осъществимо, когато децата поотраснат и не изискват толкова преки грижи.Иначе и аз съм "за",че рутината си има и своите плюсове.

Не можете да избягате от всичко това.
Можете просто да пресътворите първоначалната луда страст и магия в сигурна и спокойна любов, на базата на взаимна обич, грижа, деца, приятели и социален и делови живот.
Малко лично пространство на всеки от вас, разбира се.
И ествствено раздялата с мита, че всичко първоначално може да се върне, или, че бракът съществува без рутина и битовизми.

  абе в добрия секс му е цаката. и всеки да има време 3а себе си и интересите си.

Добре де, интересно ми е да знам- кои са тези плюсове на рутината ? питам, защото не съм омъжена, нито съм живяла с някого на семейни начала?

Разбира се,че има - познаваш човека до теб, знаеш че винаги можеш да разчиташ на него, знаеш всички негови малки и големи недостатъци и въпреки това го обичаш и дори тези му несъвършенства те карат да се умиляваш  доверието за мен е най-важно, да тръпката не е като в началото, нямам пеперуди в стомаха, но се чувствам спокойна и уверена, знам че мога да разчитам на него винаги, да ме подкрепи за всичко - това за мен е най-важното, тръпката в секса я има, знаем кой какво харесва, екпериментираме често нещо ново 
аз не мисля че рутината е лошо нещо - напротив аз съм здравомислещ човек за мен доверието се гради всеки ден с тези малки и големи неща, които правим един за друг.

А може би е въпрос на гледна точка... за мен навикът не е лошо нещо. Не обичам промените и този "навик" ми дава сигурността, от която имам нужда.

Хубаво е да знаеш,как ще реагира във всеки един момент и да няма вече остри търкания и номера.

Заедно сме от 13 години - 5 гаджета и 8 год. брак. Не се и опитваме да се предпазим от навика, рутината. Тайната е в това , че държим един на друг и вярваме в семейните ценности.

След 30 години брак, мога да си позволя да пиша тук, като ветеран.
1. Пазя моето и това на партньора ми лично пространство. Не го лишавам от старите хобита и старите приятели, не се отказвам и от моите.
2. Не го задушавам с прекалена грижа и не разпитвам настойчиво за неща, които той не е готов да сподели с мен.
3. Не го отегчавам с безкрайни разкази за ежедневието си, ако той не е пряко свързан със събитията. Не мънкам и не мърморя. Наричам проблемите, които са се появили между нас с точните им имена и разговаряме за тях без да отлагаме.
4. Не забравям никога, че съм жена. Не се отпускам, не съм станала повлекана, не съм заприличала на отегчен чувал с картофи.
5. Не поставям децата на предан план. Имали сме си винаги нашите минути всеки ден. Винаги съм показвала, че въпреки децата той е много важен за мен.
6. Никога не сме се отказвали да експериментираме в секса  . Никога не сме допускали той да се превърне в упражнение по график. Намалила съм "вечерното главоболие" до минимум, но винаги съм била взискателна към него и съм искала своята доза удоволствие.
7. Създали сме само наши си ритуали и до днес се придържаме към тях.
8. Не пропускаме да празнуваме - традициите създават уют в едно семейство. Украсявам дома си за празниците, имам специални прибори, покривки и дребни аксесоари за различните поводи. Никога не забравяме малките подаръци изненади.
9. Никога не сме намесвали родителите си в нашите отношения и не сме използвали обидни квалификации по техен адрес. Никога не сме използвали децата при възникване на проблеми и по-остри спорове.
10. Никога не сме се заплашвали взаимно с неща, които не смятаме да направим.
11. Винаги, когато сме си прощавали е било истинска прошка и не сме си натяквали след това за "прегрешенията".
Мога да пиша още много, но мисля, че това е най-важното за което се сетих в момента. В резултат на тези прости неща, след 30 години брак и 2 години предбрачна връзка в нашия брак няма навик и рутина в лошият смисъл на тези две понятия.

Нямам време да измислям стратегия, действам според ситуацията, не само в брака, а навсякъде.