Още от седмия месец . Има и толкова чисто свинско месо , че не виждам проблем да се дава .
- Публикувана: 15 март 2005, 22:11 ч.
- Последно мнение: 18 март 2005, 13:21 ч.
Свинско месо?
Благодаря на всички. Мисля че не е проблем и ще и дам, а и ние ядем предимно свинско и пилешко, а колкото до тлъсто и аз не обичам и ядем само чисто месо без никакви сланинки и боклуци. Кайма също си правим от чисто месо без сланина, така че не мисля че ще е проблем.
Благодаря още веднъж, исках да чуя и вашето мнение за кураж.
Благодаря още веднъж, исках да чуя и вашето мнение за кураж.
Ako q vodish na detska kuhnq,6te vidi6 , 4e tam nikoga ne se dava svinsko meso; nashata pediaturka su6to ne preporu4va, nqmam to4no obqsnenie za6to e taka, no sled kato lekari i specialisti go kazvat....Pravqt pureta sus svinsko,za6toto ot tova se pe4eli.Ima tolkova vida meso,za6to da davash to4no tova,za koeto e sporno.
Ako ti i gotvish dokato izredish pile,ribe,zaeshko,teleshko,pueshko, govejdi drob, edin posten den i shte zgi zapo4nesh pak,shte ima raznoobrazie.
vse pak ti reshavash
Ako ti i gotvish dokato izredish pile,ribe,zaeshko,teleshko,pueshko, govejdi drob, edin posten den i shte zgi zapo4nesh pak,shte ima raznoobrazie.
vse pak ti reshavash
Ето ви малко инфо за 4ервените меса;
Както в много области на науката, така и в нутрициологията, становищата на експертите относно полезните и нежеланите физиологични ефекти на храните търпят развитие.
Докато през 50-те години на XX в., телешкото, овнешкото и свинското меса бяха широко препоръчвани в диететиката, то през последните 20 години се натрупаха научни аргументи за увеличаване на риска от сърдечно-съдови инциденти и рак на дебелото черво при висока консумация на червени меса.
Авторите оценяват хранителната стойност на червените меса като източници на протеини с висока биологична усвояемост, балансирана аминокиселинна композиция, на витамини от група В и минерали, в т.ч. желязо и цинк. От друга страна, обаче, богатото присъствие на твърди мазнини в тези животински храни значително повишава нивата на холестерола в кръвта и увеличава риска от сърдечно-съдови болести, както и от някои злокачествени новообразувания. Като възможна причина се дискутира и кулинарната обработка на червените меса. Така например, при консумация на печени на жарава, пържени, пушени меса, рискът от възникване на рак на стомаха и дебелото черво е по-висок, най-вероятно във връзка с вредните химични вещества, които се натрупват по време на технологичния процес.
За хората, консумиращи по-голямо количество червени меса съществува и друг проблем. Те обикновено не приемат достатъчно растителни храни – плодове, зеленчуци, зърнени, бобови и ядкови разновидности. По този начин, хранителният им прием е дефицитен по отношение на някои витамини, минерали и други биологично активни вещества, всички те с важна роля за запазване на здравето и жизнения тонус.
Статистиката сочи, че среднодневният прием на червени меса в развитите европейски храни е около 90 г. (това се равнява на около 130 г. Сурово червено месо, при кулинарни загуби от 12% до 42%). През последните години са проведени няколко големи европейски проучвания, едни от които доказват пряка зависимост между консумацията на червени меса и риска от колоректален рак, а други не установяват категорична връзка. По тази причина, специалистите считат, че свръхконсумацията на мазни, препържени, препечени, пушени меса би могла да увреди здравето. От друга страна се взема предвид високата хранителна стойност на тази животинска храна и нейната важна роля при една балансирана диета – с нискомастни, щадящо обработени и в умерени количества червени меса.
В същото време, непрекъснато нараства употребата на месни изделия като колбаси, пастети, полуфабрикати и др., които допринасят най-вече за увеличения прием на твърди мазнини и на вредни химически вещества, в т.ч. адитиви (добавки, овкусители, оцветители и др.), междинни или крайни продукти на технологичната обработка – бензспирен, катрани и др.
Ясно е, че от основно значение при оценката на ползите и вредите от консумацията на червени меса е балансовата формула на техния прием с другите храни, най-вече тези от растителен произход. Специалистите съветват да се използват крехки меса, без тлъстини, да се приготвят по щадящ кулинарен начин (варене, задушаване, печене), да се поднасят с достатъчно количество растителни гарнитури. Препоръчват се още прясно приготвените месни ястия пред полуфабрикатите, колбасите, надениците, пушените и осолените консервирани месни изделия. Количеството на месото да не надвишава 80 г. на ден, което се равнява на един средноголям свински котлет. Здравословна алтернатива на червените меса са рибата и птичето месо, соевите производни.
Както в много области на науката, така и в нутрициологията, становищата на експертите относно полезните и нежеланите физиологични ефекти на храните търпят развитие.
Докато през 50-те години на XX в., телешкото, овнешкото и свинското меса бяха широко препоръчвани в диететиката, то през последните 20 години се натрупаха научни аргументи за увеличаване на риска от сърдечно-съдови инциденти и рак на дебелото черво при висока консумация на червени меса.
Авторите оценяват хранителната стойност на червените меса като източници на протеини с висока биологична усвояемост, балансирана аминокиселинна композиция, на витамини от група В и минерали, в т.ч. желязо и цинк. От друга страна, обаче, богатото присъствие на твърди мазнини в тези животински храни значително повишава нивата на холестерола в кръвта и увеличава риска от сърдечно-съдови болести, както и от някои злокачествени новообразувания. Като възможна причина се дискутира и кулинарната обработка на червените меса. Така например, при консумация на печени на жарава, пържени, пушени меса, рискът от възникване на рак на стомаха и дебелото черво е по-висок, най-вероятно във връзка с вредните химични вещества, които се натрупват по време на технологичния процес.
За хората, консумиращи по-голямо количество червени меса съществува и друг проблем. Те обикновено не приемат достатъчно растителни храни – плодове, зеленчуци, зърнени, бобови и ядкови разновидности. По този начин, хранителният им прием е дефицитен по отношение на някои витамини, минерали и други биологично активни вещества, всички те с важна роля за запазване на здравето и жизнения тонус.
Статистиката сочи, че среднодневният прием на червени меса в развитите европейски храни е около 90 г. (това се равнява на около 130 г. Сурово червено месо, при кулинарни загуби от 12% до 42%). През последните години са проведени няколко големи европейски проучвания, едни от които доказват пряка зависимост между консумацията на червени меса и риска от колоректален рак, а други не установяват категорична връзка. По тази причина, специалистите считат, че свръхконсумацията на мазни, препържени, препечени, пушени меса би могла да увреди здравето. От друга страна се взема предвид високата хранителна стойност на тази животинска храна и нейната важна роля при една балансирана диета – с нискомастни, щадящо обработени и в умерени количества червени меса.
В същото време, непрекъснато нараства употребата на месни изделия като колбаси, пастети, полуфабрикати и др., които допринасят най-вече за увеличения прием на твърди мазнини и на вредни химически вещества, в т.ч. адитиви (добавки, овкусители, оцветители и др.), междинни или крайни продукти на технологичната обработка – бензспирен, катрани и др.
Ясно е, че от основно значение при оценката на ползите и вредите от консумацията на червени меса е балансовата формула на техния прием с другите храни, най-вече тези от растителен произход. Специалистите съветват да се използват крехки меса, без тлъстини, да се приготвят по щадящ кулинарен начин (варене, задушаване, печене), да се поднасят с достатъчно количество растителни гарнитури. Препоръчват се още прясно приготвените месни ястия пред полуфабрикатите, колбасите, надениците, пушените и осолените консервирани месни изделия. Количеството на месото да не надвишава 80 г. на ден, което се равнява на един средноголям свински котлет. Здравословна алтернатива на червените меса са рибата и птичето месо, соевите производни.
, но само толкова. 